Intrigi.bg Куриози Япония крие 6000 тона злато и други ценности по време на Втората...

Япония крие 6000 тона злато и други ценности по време на Втората Световна война – къде е златото на Ямашита е мистерия и до днес

148
0
Gold bars or ingots in a row. Financial and investment concept. 3d illustration

Към края на Втората Световна война има движение не само на въоръжени сили, но и на най-различни ценности. Разказват се легенди за изнасянето на нацисткото злато, разкриват се най-различни истории за „Кехлибарената“ стая и още много други, които могат да разкажат една много специална история. Безценни картини и други блага се озовават в ръцете на колекционери, чийто пътища остават неведоми и никой не знае как се озовават в тези колекции. Практиката се забелязва в абсолютно всяка страна, но над 50 години има почитатели, които се стремят да открият тези съкровища. Легендата за Ава Мару тръгва от бреговете на Япония и продължава да се разказва. Корабът е океански лайнер, произведен между 1941-1943 г. от Mitsubishi Shipbuilding & Engineering Co. в Нагасаки.

Основното му предназначение е превоз на пътници, никога не е бил модифициран за боен кораб. В повечето случаи изпълнява хуманитарни мисии, след като е пуснат на 5 март 1943 г. За зла беда е потопен на 1 април 1945 г. и това не е най-голямата шега. Единствената бойна изпълнена мисия е превоза на около 3000 тона амуниции за Сингапур, по това време е в боен конвой с други кораби и е защитен. Има още една мисия да закара войници до Бирма. Към края на Втората Световна война ще плава под флага на Червен кръст и ще бъде използван като кораб, който превозва жизненоважни лекарства, храна и други за военнопленници, задържани в японски лагери. Съществува така наречената спогодба за „Облекчаване на военнопленници“, в която се предлага зелен коридор на кораби, които превозват такива консумативи. Нито един кораб не трябва да се напада и трябва да бъде освободен от всички етики на войната. За съжаление Ава Мару не успява да постигне това.

Съществуват няколко легенди за ценния товар на борда, една от тях е, че е имало ценни метали като никел и гума – едва ли са толкова привлекателни като материал, но според мнозина, на борда е имало около 40 метрични тона злато, 12 метрични тона платина, и около 150 000 карата диаманти – общото тегло на тези е около 30 килограма. Различни източници твърдят, че на пристанището в Сингапур, корабът е бил натоварен с чували ориз, но същата вечер, цялото пристанище е било под военна протекция и цивилните са били изгонени. След това корабът е разтоварен от хранителните запаси и са докарани контрабандни стоки – какви, никой не може да сподели. Смята се, че на кораба е натоварен и фосил на така наречения синантроп – находка на човекоподобно, което някога е било собственост на Сингапур, смята се за безценно и никога повече не е открито.

Корабът тръгва на 28 март и на 1 април е прихванат от Тайванския приток от американска подводница. Капитанът на USS Queenfish прави грешка и смята, че това е боен кораб, като нарежда същият да бъде торпилиран. Точните торпеда успяват да потопят кораба  и да отнемат живота на всичките 2004 пътника, както и на екипажа. Оцелява само личния прислужник на капитана – Кантора Шимода. Любопитен факт е, че той преживява потапяне на кораб вече трети път, като винаги е единственият оцелял на борда. Шимода по-късно ще потвърди, че корабът е бил разтоварен и никой не знае какво точно е превозвал. За това нарушение, САЩ по-късно трябва да заплати сумата от близо 52.5 милиона долара, изплащайки компенсации за убитите хора, както и за материалите, които са се намирали на борда. Никой обаче не говори за злато, сякаш то изобщо не е било на борда.

Ава Мару

През 1949 г. делото е оттеглено и никой не плаща и цент за щетите. Въпросът обаче е къде отива златото и какво се случва с него. Неговата легенда е особено интересна и дори принуждава Китай да започне една огромна операция по локализирането му. По-важното е откъде Япония успява да се сдобие с толкова много средства. Тук версиите са много, но името е едно и също – Златото на Ямашита. По време на войната, когато Япония е в своя военен апогей, японците започват да прибират златото на Югоизточна Азия. То трябвало да се използва като репарация за военните усилия. Отговорници за събирането на благородния метал са имперските японски сили, като голяма част от съдържанието се крие в тайни пещери и специални бункери, като избраната дестинация са Филипините.

Операцията се изпълнява от генерал Томойюки Ямашита – Тигърът на Малайзия, който успява да завладее региона за около 70 дена, изтласквайки британците. За съжаление отново ще открием, че според официалната версия – такова съкровище никога не е съществувало. Стърлинг Сийгрейв и неговата съпруга ще разглеждат архивите и ще търсят много информация, която ще публикуват в две книги по темата. Според тях, Япония е успяла да прибере повече от 6000 тона злато, като за целта са използвали силите на якуза, някои от най-високите благороднически фамилии в японската йерархия и дори император Хирохито.

Императорът назначава своя брат принц Ясухито Чичибу, който трябва да ръководи тайната организация „Златната лилия“, името е избрано на поема, която императорът пише по-рано. Писателят остава на мнение, че най-вероятно хората, които наистина знаят къде се намира златото, са били избити по време на Втората Световна война. Самият генерал Ямашита никога не проговаря и дори и да се е опитал да откупи живота си, не е успял, защото е екзекутиран на 23 февруари 1946 г. – намира смъртта си във Филипините, та отново има някои подозрения, че може дори да е споделил къде е въпросното злато и след това да е изчезнал. Стърлинг смята, че много от тайните пещери са разкрити в Манила от хора като Едуард Ландсдейл.

Другият откривател е Северино Гарсия Диаз Санта Романа, който също има открития и също така е имал контакт с шофьора на генерал Ямашита – майор Коджима Каши. Санта Романа е изтезавал дълго време майора, за да разбере къде точно се намират някои от бункерите – няма как да не ги знае, след като го е возил през джунглите. Ландсдейл междувременно отива до Япония, за да сподели какво е открил на МакАртър и на своя началник от разузнаването – Чарлз Уилоугби. Господата откриват повече от 170 златни тунела, като по-късно са направени около 176 черни златни сметки в повече от 42 страни, като парите остават, за да се финансират различни военни операции на САЩ. Оказва се, че японците не грабили само злато, но и музейни експонати, най-различни акции и облигации – практически всичко, което може да бъде открито в един трезор.

Генерал Ямашита

Според някои източници, повечето съкровища били оставяни в Сингапур на съхранение и след това са пренасяни във Филипините, където могат да бъдат изключително близо до Япония. Целта на мисията била, че след като войната приключи, японските кораби ще отидат да приберат своята плячка бързо и лесно. Корабът Ава Мару обаче не е единственият, който потъва – има и много други, които така и не са известни и за които никой не знае какъв точно е бил товарът им. Авторите на книгата са на мнение, че това злато се използва активно през студената война, а всеки японец, който е знаел локация на бункер, бързо бил убиван, за да не може никога повече да говори. През 1992 г. Имелда Ромуалдез Маркос ще заяви, че част от златото на Ямашита е било използвано за огромното богатство на нейния съпруг Фердинанд Маркос.

Семейството и до ден днешен е прецедент. Фердинанд е бил президент на страната и е известен с кражбата на милиарди от страната, като някога богатството им се оценява на сумата от 5 милиарда долара. До днес има много хора, които преследват съкровища и търсят златото на генерала във Филипините. Историята не свършва до тук, защото скоро мъж на име Рохелио Рокас ще заведе дело в Хаваи срещу президентското семейство – той самият ще твърди, че именно те притежават златото, но също така ще ги съди за нарушаване на човешките му права. Рохелио разказва как някога е срещнал бивш мъж от Японската армия, който служил в редиците на Ямашита, той начертал карта на всички движения и признава, че е виждал подземия, които били препълнени със злато и сребро. В следващите няколко години Рохелио заявява, че е извадил разрешително, за да издирва съкровището – документът е подпечатан от роднина на Фердинанд – съдия Пио Маркос.

През 1971 г. Рохелио успява да намери локация близо до град Багуио, където имало останки на щикове, самурайски мечове, японско радио и скелети, облечени в японски униформи. Успява да открие пещера с височина от почти метър, където имало златно-оцветена статуя на Буда. Около нея имало много сандъци, които били натъпкани почти до горе. При отварянето на една от кутиите е открито злато на кюлчета. Авантюристите успяват да изнесат само статуята, която по негови думи тежи около тон и една кутия с 24 златни кюлчета. Преди да си тръгне, той скрива и пещерата, а след това се прибира у дома си. Вика експерти, които смятат, че метала е от масивно 20-каратово злато. Малко след това президента Фердинанд Маркос разбира за откритието, изтезава Рокас и го принуждава да сподели къде е пещерата. Откривателят лежи в затвор повече от година.

Принц Ясухито

След това е освободен и чака две години президентът да бъде свален от власт. През 1988 г. той и корпорацията Златен Буда ще подадат оплакване в съда в Хаваи, който след изслушване ще отсъди сумата за репарации от 22 милиарда долара. За съжаление Рохелио умира в навечерието на делото, но неговите показания ще бъдат използвани. На финала, след години обжалване и влачене на делото става ясно, че корпорацията ще спечели делото и ще получи сумата от близо 13.3 милиона долара, докато Рокас ще вземе само 6 милиона за нарушаването на човешките права – парите отиват при семейството му. В делото става ясно, че откривателят е използвал данните от синът на един от войниците на Ямашита, след това е потвърдено, че е открил самурайски мечове и стари японски униформи, най-вероятно наистина е успял да открие и злато, както и пещера. Според официалните данни на съда, това е златото на Ямашита, което е открито от Рокас и по-късно откраднато от Маркос.

Нека не забравяме, че пренесеното злато е около 6000 тона, придружено с още много други ценности. Ако вярваме на конспирациите, САЩ е успяла да открие голяма част от него, Рохелио също е намерил достатъчно, но никой не дава отговор какво е пренасял кораба Ава Мару. Според сериозно разглеждане на японския военен архив, Американската национална агенция за сигурност ще заключи, че Ава Мару е транспортирал злато от Япония към Сингапур, а не обратното. Войниците на пристанището са пристигнали, за да го разтоварят, а след това са напълнили трюма с тенекии и гуми, за да заблудят противника.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име