Intrigi.bg Спорт „Ювентус” дава 3 млн. долара за Зума, БКП не го пуска

„Ювентус” дава 3 млн. долара за Зума, БКП не го пуска

306
0

Кой не е слушал за Зума и неговата дума, и системата 4-4-2 във футбола?

Един от най-големите български футболисти за всички времена Христо Бонев на 3 февруари ще навърши 72 години. Носи прякора си Зума от детските години, още преди да излезе на “зеления килим”. „Този прякор го измисли брат ми. Според него като малък постоянно съм бръмчал насам-натам. Викаше ми: „Стой мирен, ти си като бръмбарчето Зум”, спомня си Бонев.

Легендарният халф е роден в Пловдив, играл е много години е за “Локомотив” (Пд), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с “Локомотив” (Пд).

На стадиона за първи път го завежда брат му. “Живеехме на ъгъла на Френския колеж, сегашния стадион “Христо Ботев”. Често ходехме да наблюдаваме тренировките там. Един ден, бил съм някъде на 9 години, стояхме с брат ми отстрани и гледахме двустранна игра на юношите. И понеже един футболист не достигаше, треньорът им – бате Косьо Енчев, се огледа за някого от нас да попълни състава. Тогава отвън му извикаха: „Вземи Зумчето, Зумчето да влиза“, и така се появих за едно мачле.
Сигурно бате Косьо е видял нещо у мен, защото ме покани да ходя на тренировки с най-малките в “Ботев”, които ми бяха набори”, спомня си Бонев.
През 1963 г. започва да играе за “Локомотив”. „Великолепната осмица” се отличава с перфектна техника, дрибъл, пас и отличен удар. Майстор е на свободните удари.
Зума признава, че е бил близо до преминаване в „Левски“, където е щял да играе рамо до рамо с Гунди. „За мен Гунди беше нещо повече от съотборник в националния отбор. Когато ме повикаха за първи път на 20 години, влязох в съблекалнята със страх. Георги Аспарухов за мен беше като от друга планета. Не крия, че му завиждах с бяла завист за уменията и славата. Точно той обаче първи ми подаде ръка. Той ме взе под крилото си и не позволи на другите да се държат с мен като с новобранец. Той не се държеше като звезда, въпреки че почти цяла България го обожаваше. После станахме и семейни приятели. След Световното първенство в Мексико през 1970 г. за малко да отида да играя в „Левски“. От „Герена“ даваха мило и драго да играя при тях. Почти се бях навил с условието да е само за един сезон, тъй като сърцето ми е в „Локомотив“. Смъртта на Гунди обаче осуети това. Ще го запомня като човека с най-топлата усмивка. Хора като него са незабравими“, казва Христо Бонев.
Футболистът №1 на България (1969, 1972, 1973 г.) има общо 98 мача за националния отбор, в които 42 пъти е капитан, и е отбелязал 48 гола, с което е голмайстор рекордьор за “лъвовете” заедно с Димитър Бербатов.

На Световното през 1970 г. в Мексико един от най-добрите халфове на България играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу. Тогава на терена са други вечни родни звезди като Шаламанов, Аладжов, Пенев, Жеков, Якимов, Дерменджиев, Гайдарски, Жечев, Гаганелов, Никодимов, Марашлиев и Аспарухов.

Христо Бонев завинаги ще остане в историята с гола си в последния му мач за националния отбор на 25 април 1979 г. срещу Аржентина (1:2), като гости в Буенос Айрес.
Зума е първият, който разчупва забраната наши футболисти да се търгуват по време на социализма. През 1972 г. собственикът на “Юве” Джани Аниели обявява пред шефовете на Бонев, че е готов да даде близо 3 милиона долара, ако отиде за 2 години да играе в “Ювентус”, но те не го пускат. Същото се случва и с офертата за 1 млн. долара на американския “Космос” през 1978 г., където вече е отишъл да играе Франц Бекенбауер, но ЦК на БКП го спира. Партията спира Зума и от продажба в аржентинския  “Бока Хуниорс” за 2 милиона долара с договор за 2 години. Само десетина месеца по-късно го продават на гръцкия АЕК само за 150 000 долара.
Христо Бонев завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн.

По-късно става треньор на „Локомотив“ (Пд), помощник-треньор на националния отбор (1987–88), на гръцките отбори „Панатинайкос“ (1988-1990, шампион през 1990), „Лариса“ (1990-1993), „Йоникос“ (1993-1994), на „Апоел“ от Кипър (1994-1996).

От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за Световното първенство през 1998-а във Франция.

Под ръководството на Христо Бонев България игра за последно на световно първенство. От този период е най-гръмкият му скандал, именно с Христо Стоичков, който го нарече “Господин Никой”.

“Аз от малък го познавам него – разказва Зума. – Като характер той е много добро момче. Има голямо сърце. Знаех го какъв тиквеник е понякога и сега си признавам, аз тогава го чаках да дойде. Надявах се да го направи, защото го исках в отбора. Но много от тогавашните играчи не го искаха, въпреки че на световното в САЩ той ги носеше на гърба като раница. Ако не беше Стоичков, никога нямаше да има 4-то място. И досега често се шегуваме с него как тогава се разбрахме двамата. Не мога да не му простя. Той тогава си позволи да каже неща, които веднага след това е съжалил, че ги е изрекъл”.

Една от любимите песни на Христо Бонев е „4-4-2“, в която той е възпят от Кали по повод Световното във Франция през 1998 г. „Как да не я помня тази песен?! Все още по цяла България се чува: „Зума има тежката дума“, смее се легендарният футболист.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име