Intrigi.bg Политика „Щабът“ на Радев и паническите атаки на Рашков

„Щабът“ на Радев и паническите атаки на Рашков

232
0

Щурмът на служебното правителство не води до очакваните резултати. Замислена като „бърза и яростна“, тази атака трябваше да доведе до крупни разкрития, които да поразят масовото съзнание. Нищо подобно не се случва. Действията на служебното правителство успяват да отклонят общественото внимание от предизборната кампания, но не и да доведат до бърза промяна в електоралните нагласи. Масовите кадрови промени и инсталирането във властта не съответстват на идеята за бърза победа. Те са по-скоро опит за заемане на позиции, а не за постигане на резултат. В ход е опит за прегрупиране, което да маскира неуспеха на първоначалната атака. Сред министрите в кабинета, които трябваше да водят тази атака, са налице първите симптоми на паника. А паниката е лош съветник.

Както винаги, проблемът е в неточната оценка на ситуацията. „Щабът“ на Румен Радев оцени разследването срещу служители от администрацията на президента като подходящият момент да бъде обявено, че „народът въстана“. От една година този щаб се опитва да създаде паралелна реалност. След разследване за корупция срещу служители от администрацията на Радев в тази паралелна реалност бе вложен патос за противопоставяне срещу корупцията. В паралелната реалност на „въстаналия народ“ изнесените официални доказателствени средства за действията на Пламен Узунов нямат значение, а „шкафчетата“ продължават да бъдат все така важни. В нея прокуратурата и главният прокурор действат срещу държавата в лицето на Румен Радев. Засега резултатът е състояние, подобно на шизофренията, в което основните говорители на паралелната реалност натрапчиво повтарят своята теза, влизайки във все по-дълбоко противоречие със собствените си действия.

Оценката на ситуацията според „щаба на Радев“ се свежда до това, че „ГЕРБ е паднал от власт“ и че подобно на класическата борба се намира в „партер“. При тази ситуация „вихрената атака“ би трябвало да доведе до победа, но нищо подобно не се случва. Настъпва суетене в усилията на различни министри да постигнат първоначално планираните резултати, а това ще доведе до все повече видими грешки. Опитните щурмоваци знаят кога да атакуват, но и кога да се прегрупират и да отстъпят с минимални щети. Очевидно тук нито първоначалната оценка на ситуацията, нито предприетата атака отговарят на реалността.

Докато министрите на икономиката и на финансите се опитват да лансират своята програма „Възстановяване“, променяйки отчасти атакуващия си стил, Бойко Рашков продължава панически да „поддържа огъня“. Фактът, че един доцент по наказателноправни науки не успява да намери достатъчно основания, за да приложи знанията си, е показателен. Вместо това той реанимира история от 2009 г. в напразен опит да шокира общественото мнение. Рашков много добре разбира, че придобитата по незаконен начин информация не може да бъде използвана, но разчита, че мнозинството от българските граждани всъщност не се интересуват от това как е разпространена тази информация, а кой какво казва на един или друг запис.

Радев заяви, че не трябва да има война между институциите, след като самият той предизвика остра конфронтация с изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Говорителят на правителството Антон Кутев заяви, че не е „война“, но е „битка“. След това Рашков побърза да каже, че е „политическо лице“ и не може да се меси в разследвания, след което продължи да възпроизвежда детайли от разследване, опитвайки се да разшири кръга на атаката срещу прокуратурата и главния прокурор, търсейки противопоставяне между отделни прокуратури.

Като част от предизборната си кампания т. нар. „партии на протеста“ се опитват да насърчат атакуващите, намеквайки, че някои от тях биха могли да останат и в рамките на редовно правителство. „Демократична България“ най-активно насърчава както своите министри, така и Бойко Рашков. От ИТН не си правят този труд, но в ИСМВ дори са настроени критично към липсата на конкретни резултати от действията на вицепремиера. Ако поведението и стилът на този човек са въпрос на манталитет, то отговорността за неговите действия като вицепремиер и министър на вътрешните работи не може да бъде приписана на възпитанието или образованието му. Фразата „бивши хора“ е показателна, защото бе използвана естествено, без умисъл, така както мисли и говори Бойко Рашков. Окуражаването на този стил на поведение говори не само за търсене на реванш, но и за дълбоко и трайно неразбиране на самия смисъл на държавното управление.

Неистовото желание да бъде уличен в нещо Бойко Борисов напълно подменя темата за състоянието на държавното управление и възможността за каквато и да е позитивна промяна в него. Липсата на компетентност не може да бъде прикрита зад демонстрираното старание при търсенето на „разкрития“. Служебното правителство не може да признае, че всъщност състоянието на държавата няма нищо общо с апокалиптичните картини, създавани в паралелната реалност на „щаба на Радев“. Липсва дори елементарен опит да се предлагат решения извън задачата за „изчегъртване на ГЕРБ“. Няма желание да бъдат коментирани подходи при управлението. Много по-лесно е да се търси вина в отделни личности, отколкото да се предложи различен модел на управление.

Вместо това вицепремиерът по европейските въпроси Пеканов вече не може да прикрие, че забавянето на Плана за възстановяване е заради амбицията „проектите на екипа на Радев“ да бъдат включени в него. Тази амбиция бе очевидна още през есента на миналата година, но сега дори и здравният министър потвърди проекта с хеликоптерите. Явно екипът на Пеканов се чуди кои други проекти да блокира, за да осигури финансиране за идеите на Румен Радев. Доколко подобна амбиция съответства на призивите за „възстановяване на държавността“, за „прозрачност и отчетност“, няма нужда дори да се коментира.

Ако паническите атаки продължат, все повече хора ще започнат да разбират каква е истинската цел на създадената от „щаба на Радев“ паралелна реалност. Тя ще продължи да деформира предизборната кампания и да генерира агресия в публичното пространство. Рисковете пред изборния процес се увеличават, а предизборната кампания все повече се ориентира по оста „про-ГЕРБ“ срещу „про-Радев“. Колкото повече това противопоставяне се ожесточава, толкова по-трудно ще бъде за мнозинството от българските граждани да разграничават паралелната реалност от онова, което наистина се случва.

Атаката се провали, но настъплението продължава. Условията за информиран избор са жертва на войната на интерпретации, в която победител няма да има.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име