На 21 юни 1994 година стартирахме в Тексас. Всъщност, мачът в България започна в ранните часове на 22 юни, но официално, според програмата на Световното първенство, днес се навършва четвърт век от дебюта ни в САЩ’94.
Оставете в случая настоящето и пропастта, която вече ни дели от силните във футбола. Един такъв скок във времето показва колко сме остарели – едни вече са родители, други имат внуци и внучки, трети си отидоха отдавна, четвърти, клетите, дори не помнят. А беше голяма лудост. Достатъчно е само да видите снимката на онзи танцуващ инженер, по джапанки и с връзка сушени чушки на врата, в центъра на София. Или трамвая, който нощува на бул. „Витоша“, защото тълпата не му позволи да помръдне. Или пък репортажа от един празен стриптийз бар в столицата, след който заключението беше, че Мондиал’94 удря по потентността на българина. Спомени, спомени…
Иначе за мача с Нигерия се знае почти всичко. Нашите излетяха за САЩ след голям панаир за пари, но тройката от „Суперорлите“ бързо ги вкара в правия път. Казват, че преди двубоя Пената от суеверие наредил вечерята да бъде с менюто от „Парк де Пренс“. До последно пък националите чакали да им донесат бутонките за първия мач, докато от нигерийския лагер идваше информация за бунт срещу Клеменс Вестерхоф – холандският наставник се отнасял с футболистите си като с животни, оплакваха се „Суперорлите“.
Същият този Вестерхоф заяви в прав текст, че целта пред Нигерия е поне четвъртото място на шампионата. Ние пък бяхме тръгнали за първа победа. Разменихме си ролите в крайна сметка. В репортажите, долитащи от Америка преди срещата, един африканец грабна микрофона на Ефир 2 и каза: „Ще ви отнесем“. Позна човекът.
Междувременно бутонките на българите идват в последния момент, та се налага да ги размекват с топла вода под душовете в съблекалнята на стадион „Котън Боул“. Знае се и за скандала с „Кронос“-а на Христо Стоичков, за думите на Наско Сираков след мача: „Без Сираков няма победа“, за заглавието „Голям резил се задава от Далас“, за призива „Желю, прибирай отбора“ и т.н. Покойният Иван Славков е сред малцината, окуражили Пеневата чета след кютека от африканците. В телеграмата от Батето пишело нещо от сорта: „Момчетата, горе главите! Печелите турнира. Ха наздраве“.
За финал да брънкнем в скрина и да видим как са оценени „лъвовете“ от американския всекидневник USA Today след загубата от Нигерия преди 25 години:
