Intrigi.bg Политика Хитрият Борисов не оставя кадрите без хляб

Хитрият Борисов не оставя кадрите без хляб

356
0

Е, най-после и Лиляна Павлова, обично (някога) дете на Бойко Борисов, бе препратена към отговорна служба. Бившата министърка по европейското председателство и още по-бивша на регионалното развитие бе номинирана за вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Няма съмнение, че ще се справи и на този пост, не бива да има колебание, че номинацията е замисляна доста преди европейските избори. Седмо място в листата на ГЕРБ отвсякъде бе дискредитиращо за отговорника по толкова успешното европейско председателство – чудехме се какво става, а работата била, че на друг стол е наместена Павлова – не толкова престижен, но достатъчно удобен, за да помага на себе си и България от разстояние.

Има нещо отличително при работата с партийните кадри от страна на Бойко Борисов. По-специално – с „трудовите ресурси“, които някак са спечелили уважението му, но поради шумен скандал следва да бъдат извадени от голямата политика или са се поизхабили. Никой не е пращан в пенсия,

на всеки е осигурено препитание

с тиха достойна службица. Колкото повече напредват мандатите на ГЕРБ, толкова повече примерите се увеличават. Понеже и скандалите се множат. Но да видим: след лични и управленски неблагополучия Ивайло Московски трябва да бъде изваден от правителството – пратен е в Черноморската банка за търговия и развитие; Николай Нанков поема „политическата отговорност“ за катастрофата в Своге – слиза всъщност само едно стъпало надолу, става зам.-министър (истинско ноу-хау в поемането на отговорности); Валентин Радев даже е повишен, тъй като сменя министерското кресло с депутатско (и пише закони, които трябва да изпълняват министри). Видим скандал с Румяна Бъчварова няма, обаче и тя не е хвърлена на произвола на съдбата – бял хлебец за нея като посланик в Израел. А помните ли Лъчезар Иванов? Един такъв слаб, почти блондин? Той си е все така депутат, макар че в далечната 2010 г. „напусна парламента“. Тогава се замеси в медиен скандал, за наказание бе изваден от Народното събрание. В следващите мандати

прояви благоразумие и не тичаше под прожекторите,

когато бе издиган. Ами Антон Тодоров, също герой от журналистически скандал? След напускането на парламента не бе препратен на държавен пост, но пък бе натоварен с отговорната вътрешнопартийна задача да разкрива корупционни афери при враговете на ГЕРБ.

Номинацията на Павлова идва след такава върволица от съдби. А Борисов, доктор в разни науки (най-вече – в житейските), действа като експертна комисия, трудоустрояваща кадри с намалена политическа трудоспособност. Не се е чул ропот, значи д-р Борисов се справя отлично. Няма само сантимент в тази работа. Едва ли има въобще. „Кадрите решават всичко“, бе казал навремето един човек. За него Борисов твърдеше, че е бил номер 1 за времето си. Днес по родните ширини пък Борисов е номер 1. Това е така, защото кадрите наистина решават всичко, а лидерът на ГЕРБ правилно схвана този постулат. Българският партиен разпад – от СДС през НДСВ до БСП – винаги е

следствие от ощетено кариерно развитие

на бивши довереници. Д-р Борисов прави каквото може, за да не страдат телом и духом такива хора.

Не по-малко успешни кадрови действия текат и на междупартийния фронт. Ден след европейския вот активистът на „Демократична България“ и военен експерт Велизар Шаламанов се похвали в социалните мрежи, че е назначен в Агенцията по комуникации, информация и киберотбрана на НАТО. И благодари на ред съпричастни за новата му службата лица, сред които и на вицепремиера Красимир Каракачанов. Нали няма наивници, които да си въобразяват, че се е случило без одобрението на Борисов? И то преди изборите? Това назначение доста прилича на онова от 2010 г., при което Димитър Абаджиев от РЗС бе сложен да представлява България в проекта „Набуко“. Няколко години по-късно самият лидер на тази много опозиционна срещу Борисов формация – Яне Янев, бе приобщен към екипа му. Още много лица

от върли врагове се превърнаха в преторианци

на лидера на ГЕРБ. Неговата игра е ясна, впрочем и тяхната. През 1990 г. прочути български дисиденти отиват в Париж, за да се оплакват от БКП; води ги… Андрей Луканов (случката е описана от Илия Троянов в „Кучешки времена. Революцията менте – 1989“). Такава е ситуацията с много от днешните опозиционери – против Борисов са, ама се возят на неговия самолет.

На целия този фон най-интересно е бъдещето на Цветан Цветанов. Той рече, че предложил на Борисов да работи за местните избори или да напусне ръководните партийни постове. Борисов го оферирал с „трети вариант“, Цветанов отказал. Премиерът отрече да е предлагал каквото и да е. Краят е отворен. Бъдещето на Цветанов е едно от най-интересните неща в момента в родната политика, което пряко рефлектира върху процесите в нея.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име