Intrigi.bg Политика Трите скрити извода от речта на Румен Радев

Трите скрити извода от речта на Румен Радев

130
0

Румен Радев е на път да встъпи във втория си мандат като държавен глава на България. В речта си пред парламента след заклеването си той даде да се разбере, че макар политическата ситуация да е вече различна от първия му мандат, той не смята да гаси двигателите и да поема по-задна роля в обществен план.

Със своята реч Радев провокира депутатите на ГЕРБ-СДС да станат и да напуснат залата, опитвайки да привлекат вниманието към себе си, но същевременно с това даде повод да се направят и някои изводи.

Думите на президента загатват за това какво ще е неговото собствено поведение през следващите години, кои ще са приоритетните теми, които ще лансира, както и какви подводни камъни могат да размътят иначе светлото бъдеще на неговия негласен съюз с изпълнителната власт.

„Антимафиотският консенсус“

Нахлуването на прокуратурата в президентството през 2020 г. може и да не доведе реално до някакви резултати в съдебен план, но то канализира вълната от недоволство в поредица от летни протести. Те, на свой ред, пък постлаха пътя към промяната в политическото статукво у нас.

Самата поява на президента Румен Радев с неговия вдигнат юмрук пък го издигна като ключова фигура за формирането на анти-ГЕРБ настроените сили, превърна го в символ на противопоставянето срещу Бойко Борисов и неговия модел на управление и не на последно място – още тогава подпечата преизбирането му като президент.

Затова и не е учудващо, че началото на речта си Радев фокусира именно върху протестите, желанието за откъсване от корупцията и борбата срещу мафията. Репликата за „антимафиотския консенсус“, който според държавния глава съществува в обществото, изтиква на преден план идеята, че активните действия срещу корупцията ще са водещият тон на промени в следващите години.

Подобно нещо е повече от логично, защото отговаря на очакванията на Европа към България за развитие именно по отношение на прозрачност и стабилност на държавните институции, но също така и защото ще отвърже ръцете на новите управляващи да продължат процеса по „чегъртане“ на старата власт.

Новото Народно събрание и новото правителство започнаха работа в период на сериозни кризи, които засягат страната, и за управляващите сега ще има сериозна нужда от „клапан“, с който да се изпуска парата от недоволството, а разриването на бакиите на старата власт дава именно такава възможност.

Борбата с корупцията може да бъде както реален опит за освобождаване на България от един от най-сериозните ѝ проблеми, така и активна възможност за лъскане на имиджа на правителството – при това твърде добра възможност, че да бъде пропусната току така.

Допълнителният стимул за новите управляващи – крехка коалиция от 4 партии и хора, близки до държавния глава – да действат по тази линия е и самият факт, че по този начин те ще могат да отслабят ГЕРБ, които продължават да са основна политическа сила.

„Мой дълг като държавен глава е…“

Заявените консенсуси в обществото за борба с корупцията, както и за справяне с демографската криза, наред с посочването на важни социални проблеми далеч не са нещо ново за речите на Румен Радев. И все пак те показват нещо особено важно – той няма никакво намерение да го кара по-спокойно във втория си мандат.

Цялата реч на президента беше структурирана по начин, който да покаже неговата активна позиция, постиженията му и да зададе ясен тон, че той няма никакво намерение да спира дотук.

Ако през първия му мандат тази му явна политическа активност беше оправдана от идеята, че парламентарната опозиция срещу ГЕРБ на практика беше вкарана в ъгъла и не можеше да постигне нищо, то с промяната на ситуацията самият Радев не смята да променя особено поведението си.

Напротив – от речта му може да се види, че той има намерението да продължава да диктува обществения дневен ред и да е активен участник в прокарването на промените в държавата.

Няма по-категоричен признак за това от заявеното от него намерение за промяна на Конституцията – нещо, което държавният глава лансира още по време на предизборната кампания. Сега той отново наблегна на нуждата от редакция върху основния закон на страната, която обаче да не приключва само с ревизия на съдебната власт, но и да даде гаранция за разширяване на гражданското участие във властта.

Тепърва ще виждаме какъв точно проект за промяна на Конституцията готвят Радев и екипът му, но едно е сигурно – те ще работят за това да останат видими и да запазят влияние.

Макар повечето пъти, когато български държавници говорят за външна политика, това да са предимно празни приказки, тази част от речта на Румен Радев дава повод за още един извод – а именно, че ако има възможност за разнобой между него и правителството на Кирил Петков, то ще дойде именно по тази линия.

Този момент се усеща вече на няколко пъти през изминалия месец покрай казуса с потенциалното разполагане на още войски на НАТО на наша територия, както и по въпроса за Северна Македония.

Стратегията на президента по линия на външната политика е ясна за изминалите пет години и тя едва ли ще се промени особено през втория му мандат. Въпреки заявената проактивност, тя залага на възможно най-малко действия във външен план и запазване на възможно най-силен неутралитет по линията Изток-Запад.

Това сега се видя и в цитирането на укрепеното партньорство със САЩ, последвано веднага от коментари за възобновения диалог с Русия и издигането на отношенията с Китай.

Колкото до Северна Македония, Радев и екипът му следват поведението на твърдите червени линии и позицията, че Скопие трябва да направи първата крачка.

На фона на това визитата на Кирил Петков в югозападната ни съседка показа, че той е готов на много по-меко поведение, което да търси консенсус и компромиси по отношение на македонското членство в Европейския съюз.

Същевременно с това реакциите на премиера по казуса с ролята ни в НАТО демонстрираха разнобой със собствения му министър на отбраната Стефан Янев (човек на Радев в кабинета). Петков поне засега демонстрира много ясна външнополитическа ориентация, която не бяга от демонстрирането на лоялност към онези партньори, които сме си избрали от вече близо 20 години.

Сегашната ситуация предполага нуждата от именно такива ясни избори, за да може България да разчита наистина на защита при една евентуална криза. Ясният избор на правителството обаче може да го вкара в конфликт с президента. И това ще е тема, която ще е интересна за проследяване както през 2022 г., така и до края на мандата на този кабинет.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име