Intrigi.bg Политика Тито между Захариева и Леляк

Тито между Захариева и Леляк

300
0

Кой пък сега е този Леляк, ще попита читателят. Естествено, всички знаят за Тито преди да са се родили (имам предвид по-младото поколение) и о, Боже, сега някои научиха коя е Захариева. Сега да видим кой е Леляк. Името му е Роман Леляк, роден е в Словения през 1964 г., а по професия е военен контраразузнавач, завършил е военна гимназия на ЮНА и след това отива на специален курс за разузнавателни и контраразузнавателни операции в центъра на ЮНА в Панчево, Сърбия. Той работи като професионален удбаш и като всички удбаши е склонен към корупционни и престъпни дейности, заради които влиза в затвора някъде в средата на деветдесетте. Но престъпността не е неговото основно занимание. Той работи по разкриването на масовите гробове на хървати и словенци в края на Втората световна война, участието на тогавашните военни командири и политически комисари и най-вече 

личното участие на Йосип Броз Тито

 в екзекуцията на противниците на комунизма в тогавашна Югославия. Ето защо той е непознат за нас, защото „ние македонците обичаме Тито“, както се казва в многобройните крилати фрази и песни от края на войната до днес. Някои други обаче се интересуват от него, хървати, словенци, но и българи, тъкмо за това той даде интервю за агенцията БГНЕС, на македонецът (или българинът, който както реши) Любчо Нешков.

Той постигна най-големия успех в кариерата си с документалния филм „Худа Яма – строго пазена тайна“, в който се говори за масовия разстрел на противници на комунизма в мина „Худа Яма“. Бременни жени и деца бяха сред застреляните, а някои бяха зазидани живи в тогавашната мина. Но не е само това. Сръбските и югославските комунисти се опитват да наложат синдром на колективна вина върху хърватския народ, обвинявайки го в зверства, извършени в хърватско-усташкия лагер Ясеновац по време на Втората световна война. Никой не отрича съществуването на лагера, нито жестокостите, извършени там, но ключовата битка е за броя на загиналите. Сръбските историци, като Владимир Дедиер, твърдят, че там са били убити 750 000 до 1 100 000 души, докато хърватският президент и историк генерал Франньо Туджман и Леляк твърдят, че цифрата е в разумните граници от около 30 000 до 40 000 души. В западните части на бивша Югославия всички чуха за мястото Блайбург и клането, което югославската УДБ-а и тогавашната югославска армия извършиха срещу колоните цивилни, бягащи от „рая на Тито“ към Австрия, но в източните части, Сърбия, Черна гора и Македония. малко се знае за този. А именно, преди поражението на Германия, огромни колони бежанци, предимно хървати, словенци и членове на кралското четническо движение, бягат в Австрия. Там те бяха посрещнати от британската окупационна армия, събрани на едно място и принудени да се върнат в Югославия за да посрещнат собствената си смърт. Мястото на връщане се нарича Крижен пут и там са убити неизвестен брой цивилни, жени и деца, но е известно, че не са убити по-малко от 350 хиляди. Споменава се цифра от около 700 000 души, включително цивилни, жени, деца, четници и усташи. 

Леляк казва в своите изследвания, че Тито също е присъствал там и че той 

лично се е „справил с класовия враг“

 Между другото, в СФРЮ тихомълком се споменаваше за този случай като „най-голямата услуга, която Чърчил направил на своя приятел Тито“ – всички вярваха в това и по-късно историята показа, че злосторниците винаги си сътрудничат добре и си правят услуги.

Леляк със сигурност не се е интересувал от македонските масови гробове. В противен случай той би могъл да ни разкаже интересни истории заради достъпа си до информация. 

Най-добре би било македонската левица, социалните и социалистическите сили, да разрешат въпроса за пресъхването на Преспанското езело възможно най-скоро. Ако водата се оттегли твърде много, ще бъдат открити скелетите на невинни македонски патриоти, арестувани и разстреляни и хвърлени като храна за рибите в Преспа. Месото е изядено, но много от 
костите на мъртвите са запазени  в дълбините на калта под езерните води. Какво мислите, как е построен пътят през Галичица, как е построена вилата на Лазо Колишевски край езерото, коя фирма е направила това? Известно е, че това са били политически затворници, членове на ВМРО, албанци и прозападно ориентирани наивници! Тито и Лазо организираха края на своите политически дисиденти, така че сега Захариева е виновна, за това че разкрива факта, че основателите на държавността ни са били фактически, 

доказани и потвърдени престъпници

 Но Бог беше с тях, те умряха, преди да поискаме да ставаме европейци, иначе сега щяха да ги  съдят!

Мисля, че Леляк според природата на нещата се е срещнал с Тито поне като член на удбашка делегация за рождените му дни. Сигурен съм, че Захариева не е знаела и не се е срещала нито с Тито, нито с Леляк, сигурно се е срещала с някои други, или е чела нещо повече. Българите са известни като любители на книгите, а сега и като любители на интернет.

Един стар виц за мързеливите черногорци казва, че ако някой петел пропее твърде рано в селото, селяните го колят и правят супа за цялото село защото те просто не искат да се будят рано.  
Захариева (дори Леляк) са тези, които искат да ни събудят от седемдесет годинишният опияняващ сън. Те не са тук, за да ги „колиме“ и ние вече нямаме тази сила. Сега сме просто малка, бедна и почти изгубена държава в европейския простор… Време е да се събудим, да чуем  пулса на новото време и гласовете на истинските приятели.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име