Intrigi.bg Актуално Те още го могат: Когато повторното събиране е последвано от велик албум

Те още го могат: Когато повторното събиране е последвано от велик албум

162
0

В съвременната музика повторните обединения на вече разделили се групи се превърнаха в нещо обичайно.

Дори най-непреодолимите различия и лютите скандали между музиканти с гигантско его могат да бъдат изгладени, ако някой промоутър или звукозаписна компания извади достатъчно тлъст чек срещу подновяване на концертната дейност.

Но не всички обединения са само с цел бързи пари. Понякога събирането е последвано от истински стойностен албум с нова музика, който отговаря на стандартите на предходните издания на групата и даже ги надминава.

За щастие, примерите за това явление не са никак малко и днес се спираме на пет от най-ярките сред тях.

Faith No More – Sol Invictus (2015)

За уникална група като Faith No More сякаш идва естествено да бяга от клишетата.

Затова повторното им събиране през 2009-а, 11 години след раздялата, дойде донякъде изненадващо. Петорката не избърза да запише нов албум след обединението и го направи едва 6 години по-късно, но чакането напълно си заслужаваше.

Sol Invictus беше изпълнен със странна, неочаквана, смела и брилянтна музика, която спечели на Faith No More множество положителни рецензии и наградата на Metal Hammer за албум на годината.

Black Sabbath – 13 (2013)

BLACK SABBATH – End of the Beginning (Official Video) – YouTube

Първи албум на Sabbath с Ози Озбърн от 1978 г. насам – дори само този факт беше достатъчен, за да изстреля очакванията до небесата.

Днес „13“ е даже още по-значим, защото е финалният албум в дискографията на родоначалниците на хеви метъла.

Барабанистът Бил Уорд отсъстваше заради договорен конфликт, но легендарният музикален продуцент Рик Рубин беше на линия, за да направлява процеса по записването на този несъмнен триумф.

Ключови песни като The End Of The Beginning и God Is Dead? напомняха за ранните албуми на бандата и достойно продължаваха наследството ѝ. „Перфектният начин да сложим край“ – така описа албума басистът Гийзър Бътлър и беше прав.

Alice In Chains – Black Gives Way To Blue (2009)

Третият албум на гръндж легендите се оказа техният последен с Лейн Стейли на вокалите.

Трагичната смърт на певеца обаче не сложи окончателен край на групата. 14 години по-късно Alice In Chains се завърнаха с помитащ албум, който демонстрира таланта на новия вокалист Уилям Дювал, но и остана верен на корените на бандата с щедра доза смазващи рифове.

С енергичност и мощ в повечето песни, Black Gives Way To Blue уверено вкара групата в новото хилядолетие, но все пак шоуто открадна баладичната титулна песен – трогателно отдаване на почит към Стейли с Елтън Джон на пианото.

Iron Maiden – Brave New World (2000)

Когато Брус Дикинсън и Ейдриън Смит се завърнаха в Maiden, от хеви метъл титаните не се очакваше нищо по-малко от разбиващ албум.

И те го предоставиха с Brave New World, изпълнен със силни песни. The Wicker Man беше най-добрият им сингъл някъде от 80-те нататък, Ghost of the Navigator беше вълнуващо преоткриване на класическото им звучене, а Blood Brothers беше неустоимо емоционална балада.

Така феновете получиха всичко, на което можеха да се надяват и което прави Iron Maiden толкова велики.

AC/DC – Power Up (2020)

Завършваме с блестящото завръщане, за което всеки фен на AC/DC мечтаеше, но сякаш не смееше искрено да го очаква.

Австралийските икони на класическия рок реално бяха сведени единствено до Ангъс Йънг след смъртта на по-големия му брат Малкълм и след напускането на Брайън Джонсън, Клиф Уилямс и Фил Ръд.

Изглеждаше, че някъде там всичко е приключило.

Но китаристът успя да убеди останалите живи музиканти от групата да излязат от пенсия и да запишат Power Up.

Резултатът е най-качественият албум на AC/DC от 90-те насам и достойно музикално изпращане на Малкълм Йънг. Естествено, че те не промениха печелившата си музикална формула, но и никога не им е било нужно да го правят.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име