Intrigi.bg Булевард Сър Майкъл Кейн – Джентълменът

Сър Майкъл Кейн – Джентълменът

184
0

Във Великобритания легендарният актьор Майкъл Кейн записа тези дни реклама на кампанията по ваксиниране заедно с Елтън Джон, а в България излиза неговата автобиография, подобаващо озаглавена “Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци”. А другия месец една от най-успешните английски екранни звезди навършва 88 години.

Резултат с изображение за „Сър Майкъл Кейн“

“Британското национално съкровище” както често наричат сър Майкъл Кейн в родината му, споделя мъдрост, забавни истории, куриозни случки и уменията, на които го е научил животът по време на забележителната му кариера.

Майкъл Кейн участва в над 150 филма, сред които се открояват британските класики “Алфи” и “Италианската афера”, ролята на Алфред в трилогията за “Черния рицар” на Кристофър Нолън, както и отличените му с “Оскар” роли в “Хана и нейните сестри” на Уди Алън и “Правилата на дома”. Кейн е в стихията си в напълно различни роли, демонстрирайки талант, който прави актьорската игра да изглежда като най-лесното нещо на света.

Той добре познава цената на успеха – достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Както самият той казва: “Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.”

Майкъл Кейн се ражда в семейство от работническата класа в южен Лондон. Майка му е чистачка, а баща му работи на рибарско пристанище. Въпреки скромния си социален произход той достига абсолютния връх на актьорската професия и през 60-те става екранна икона и международен секс-символ.

Кейн помни депресията и Втората световна война: “Всеки ден чакахме телеграма, за да разберем дали нашият баща е загинал на фронта. Войната свърши. После ни изпратиха в Корея. Върнахме се от тази нова война и бяхме депресирани, в ужасно настроение и състояние на духа. Мизерията се усещаше навсякъде. После дойдоха 60-те и ние колективно решихме, че ще започнем да се развличаме и да извличаме наслада от живота.”

Първоначално доброто прекарване за младите хора от неговото поколение е било трудна задача. Тогава още е нямало поп музика по БиБиСи, а Кейн и компанията му слушат радио Люксембург и станцията на Американските военни сили. Това се случва в контекста на Студената война и непрестанната заплаха от взаимно ядрено унищожение. Тази ситуация допълнително стимулира Кейин и приятелите му да желаят да се забавляват докато могат и изостря техния апетит за хубав живот. “Нищо не можеше да ни спре – нито ядрения Армагедон, нито неодобрението на по-възрастните”, спомня си носителят на две награди “Оскар”.

Първите години на Кейн като актьор са трудни – той бачка здраво в малки ролички заедно със своя приятел Оливър Рийд във филми на Норман Уисдъм, който меко казано не се е отнасял добре с поддържащите изпълнители.

Роден като Морис Джузеф Майкълуайт младши, той решава да смени името си на Майкъл Кейн, вдъхновен от филма The Caine Mutiny от 1954-а с участието на любимия му актьор Хъмфри Богарт.

Пробивът за Кейн идва с филма “Зулу” от 1964-а, където играе офицер от висшата класа. Първоначално е трябвало да играе ефрейтор от работническата класа, но американският режисьор Сай Ендфийлд решил, че младият Майкъл – висок, слаб и рус – прилича повече на офицер и го попитал дали може да играе с престижен акцент на човек от висшите класи. Кейн отвърнал, че може да се справи с всеки проклет акцент в английския език.

“Продължавам да твърдя, че аз никога нямаше да получа тази роля, която в крайна сметка стартира кариерата ми, ако режисьорът беше англичанин. Снобското самосъзнание беше дълбоко вкоренено, но скоро настъпи промяната и хората осъзнаха, че работническата класа не е толкова тъповата, колкото е изглеждала и, че и там има талант”, разказва Кейн.

През 60-те всички отиват към Лондон, където изкуството, киното, и поп музиката процъфтяват: “Спомням си един приятел на име Дейвид Барън – актьор без работа – който бе решил да пише пиеси. Един път ми каза, че е решил да пише пиеси с истинското си име. Попитах го как му е истинското име и той отвърна: “Харолд Пинтър”. И така, Пинтър написа пиеса и аз играх в нея. Ето така се случваха нещата. Просто нямаше как да се провалиш – 60-те промениха страната завинаги. Но дрогата сложи край на епохата. Лично аз не се увлякох в наркоманската субкултура. Ричард Харис един път ми даде да пуша марихуана, хвана ме и започнах да се хиля толкова силно, че помислих, че ще получа херния. Смеех се неконтролируемо, дори не успях да си хвана такси, а беше полунощ. Повече не съм пушил трева, а и като актьор, не мисля, че е полезно за паметта.”

Въпреки пътешествието до 60-те, Майкъл Кейн не обича да дълбае много в миналото: “Не изпитвам носталгия. Не гледам назад. Чувствам се невероятен късметлия, защото уцелих точното време. Шейсетте години ме направиха.” Разбира се, самият Майкъл Кейн също помага 60-те да бъдат това, което са.

Пантомима и класова омраза

Кейн започва своята актьорска кариера с училищна пантомима. По това време театъра и киното не са от най-притегателните места за момче от работническата класа от Южен Лондон. Кейн говори с презрение за тогавашните британски филми, които били пълни с представители на висшите класи: “Тогава смятах, че всички актьори и актриси са херцози и херцогини – така говореха, че наистина сякаш излизаха директно от аристократичните кръгове.”

Днес именно той е олицетворение на идеята за британски аристократизъм.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име