Intrigi.bg Политика Спокойно, граждани, не се бутайте! Корабът потъва по график, вода има за...

Спокойно, граждани, не се бутайте! Корабът потъва по график, вода има за всички…

97
0

Символичен факт: първият протокол, постъпил в Районната избирателна комисия (РИК) на 4 април, фиксира изборните резултати от Бургаския затвор. Там партията на Слави Трифонов печелела убедителна победа. Утрото наистина се познало от вечерта.

„Менес, текел, ферес!“ за Борисов

Победителят губи всичко: съюзници, стратегически партньори, перспективи за коалиция, престиж.
Остават му административният ресурс и селските хитрини на водача, изречени около полунощ, когато пийналите зрители гледат развлекателни програми.
„Късно е, либе, за китка!“ За „Всички около софрата“. За „Дайте да дадем“. За пандемични апокалипсиси. За сияйни европейски висини. След 11 години самотният бегач на дълги разстояние е пред дилемата дали да резервира апартамент в Дубай, по-далеч от хотела на Васил Божков, или да се превърне в самотен квартирант на бай Ставри.
Логичен е финалът на протяжната сага, отблъснала близо 300 000 избиратели на ГЕРБ и на Борисов.
Логичен е и епилогът на партия, зачената в прашни милиционерски кабинети и в склерозиралите мозъци на стратезите от „Монтерей“.
В следизборната нощ Борисов се опита да прилъже другите партии, за да ги изконсумира, както стори с Реформаторския блок и Обединените патриоти. Ще му се да ги овъртоли в демагогията и популизма си, да ги настрои една срещу друга и накрая да им прехвърли провалите си и вината за неосъществените и незапочнати реформи.
Още през 2012 г. разследващият журналист Григор Лилов писа: 
„Алкохолните фирми имат петнайсетина депутати при Бойко Борисов, петролните – над тридесет, тютюневите – десет и т.н. 
ТИМ се асоциира с 18 гербера, СИК – със самия премиер, Георги Първанов се отчита с десетина. Дори Ахмед Доган се е внедрил със съветници при премиера…“ 
За 11 години на власт ГЕРБ не съумя да изгради дори подобие на идеология, да подбере читави или поне що-годе почтени кадри, да се опре на „труда и таланта на целия народ”, както казваше покойният д-р Дертлиев. 
Около д-р Борисов се събраха лица с кариеристични халюцинации, с манталитета на провинциални милиционери, провалени „професионалисти”, изгонени или напуснали други партии, пришпорвани от патологични амбиции. 
Съзнателно и целенасочено «политиката» на др. Борисов препъваше и душеше малкия и средния бизнес, правеше невъзможно създаването и укрепването на прословутата средна класа като гръбнак на всяка свободна и просперираща нация. Затова Н. В. избирателят се вживя в образа на Мечо Пух от познатия виц:
Прасчо и Мечо Пух се срещат в гората.
– Прасчо, какво правиш?
– Ям портокал.
– А защо така гадно мирише?
– Защото го ям за трети път.

„Ферарито“ наистина е с цвят червен

Мнозина социолози честно алармираха за надигащото се протестно цунами. Но партиите на статуквото и лидерите на общественото мнение не пожелаха да дадат ухо на предупрежденията. Сега излиза, че причините и процесите са били пред очите ни.
Права е Милена Фучеджиева, че „Слави отгледа избирателите си, поникнали като възторжени халюциногенни гъби на онзи стадион, пред който му се врекоха във вечна любов. Сега тези гъби създадоха фантазмен политически свят“.
Но за да избяга от познатото зло, обърканият избирател отново заложи на котка в чувал. Слави Трифонов повтаря номера на другаря-цар. С още по-гротескови очертания. Червеният цар със запъване повтаряше мантрите, изписани от Стоян Ганев и вършеше нещо друго, суфлирано от юпитата и от Москва.
Слави започва политическата си кариера като героя от филма „Желязната маска“. Тепърва ще му пишат репликите, тепърва ще му разработват политическа програма.
Новоизлюпеният политик от Учин дол стартира в шоубизнеса като  начеваща телевизионна мутричка, на която подхвърлят огризки по-яки мутри от ресторант „Дивечова среща“ на площад „Възраждане“. Там получава и първи уроци по промиване на мозъци. Собственици на ресторанта са все млади разбойници-синове на ЦК на БКП, ДС и БНБ.
Но др. Трифонов вече 20 години води предизборна агитация в музикално-политическото си шоу. Отказът от дебат, мистиката, непоявяването по други телевизии добавиха несъществуващи щрихи към портрета му на бунтар и водач на освирепелите „народни“ маси.
Партия „Има такъв народ“ събра протестния вот на младите, необразовани, лумпенизирани жители на селата, на малките градчета и на Студентския град в София, деца и внуци на дребна комунистическа и стопанска номенклатура, вторично зарибени от идеите за „равенство“, „социална справедливост“ и бърз успех в хазарта или в бизнеса, лансирани от сценаристите на ДС.
Това е третата популистка вълна, за която обществото ни отново се оказва неподготвено. Още повече, след като популистката вълна съвпадна с пандемията на китайския грип.
Изключително точно е усетил процеса писателят Петър Ангелов-Дарев: „Национални телевизии и кабеларки започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в модел на поведение. Реклами и реалити програми показват скъпия автомобил, луксозните дрехи, агресивния сексапил като модел на реализирания човек. Там някъде се подвизава и „патриотичният“ образ на Диньо от Ямбол. Зад отблъскващата и нечистоплътна демонстрация на луксозен начин на живот стои тарикатът, пичът, татуираният до ушите простак, който кара скъп мерцедес и успешно живее извън правилата. 
Най-често е заобиколен от едрогърди силиконови певачки или плейметки с мозъци на колибри. Когато безумието и деградацията обхванат целия пейзаж, нормалното и безумното стават почти незабележими. Всичко се смесва в някаква жълто-кафява гама, където мегапростащината циментира и бетонира все по-големи територии.
Националната телевизия и кабеларките започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в етно-индификатор“.

Няма защо да се сърдим на сънародниците ни в чужбина

От близо два милиона българи зад граница гласувалите са само 180 000, които не могат да обърнат националния вот. Тоест, „нямаме изтичане на мозъци“, както тъжно резюмираха някои наблюдатели. 
Сите българи мислим, действаме и гласуваме по сходен начин. 
И тук изскача големият проблем. Три десетилетия държава, общество, политици и учени, интелигенти и интелектуалци не забелязаха и не пожелаха да вземат мерки срещу мародерската „култура“ на наглата простащина, на мутрите със смокинги, на дебелашкото рушене на исконни български ценности и замяната им с чалго-ченгесарски напеви.
Чак сега ли разбрахме, че сценаристите на Слави са завършили милиционерската академия в Симеоново? Че са симпатизанти на Путин, на хидроинженер Доган и на Че (Гевара)?
През последните години шоуто на Сл. Трифонов и биг-бендът му обиколиха десетки градове в САЩ, Канада и Западна Европа, дадоха концерти, събраха хиляди българи. Там млади и стари са пели и плакали с безсмъртни възрожденски и народни песни в изпълнение на талантливи млади певци от групата на Трифонов. И тези концерти са оставили дълбока диря в душите на сънародниците ни, отишли да дирят хляб и свобода в „тежка чужбина“. 
Засега „Мултигруп“ печели срещу СИК.

„Доживях да видя БСП като треторазрядна партия!“

ликуват стари приятели и заслужили антикомунисти. Чак не е за вярване. С дружните усилия на др. Нинова и на др. Радев столетницата бере душа. Да не й пречим. Щом и Нешка Робева се колебаеше дали да гласува за отборчето на Нинова, разпадът е доста напреднал.
Тази е една от най-добрите новини след изборния ден. Вероятно ще се опитат да направят коалиция на статуквото. Вероятно ще се снишат, ще попритихнат и ще хвърлят усилия в президентските избори. 
Не бива да им позволяваме пак да вдигат глава. „Бой по канчето оттук до другото дърво!“, би наредил фатмакът.

Отявлените русофилски котерии също изтекоха в канала

Всички АБВ-та, „Атаки“, два броя „възрожденски“ шайки на Копейкин, на Марешки и на др. майцепродавци сумарно получиха под 4 процента. Даже отявленият и ояден „водач“ на македонстващата МВРО ще трябва да се прости и с парламента, и с министерския си пост. Кой казва, че нямало справедливост днес и тук?
Но врагът е сред нас. Антибългарски и просъветски партии, обществени сдружения и лица остават в парламента, в бизнеса, в НПО и в агентурните мрежи на КГБ и ГРУ. Ще се опитат да се преборят за „едни големи пари“, които трябвало да дойдат от Европа.
Мерак им е и да ни скарат със съюзниците, да ограничат ролята ни в НАТО и ако имат късмет да дръпнат юздите на държавата към Евразия. Нов (руски) посланик – нов късмет. Както казва моят приятел Георги Георгиев, „Путин, „Лукойл“ и „Газпром“ ще имат най-малко 210 депутати в новия парламент. Пак е по-добре от предишния с 240 слуги на Кремъл“. 
Вероятно ще се пробват с нова тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС, с която Борисов и Нинова ще опитат да закърпят изборните си пробойни.
Скромният резултат на икономическия обръч ДПС подсказва, че кукловодите на Доган са преливали гласове към партията на Слави. Надявам се регресът на ченгесарско-антибълтгарската резидентура ДПС да продължи и лидерите й повече никога да не разпределят порции в икономиката и в политиката. С изключение на порциите в затворническата столова.
Надявам се, че попадането в парламента на скандалната Мая Костинбродска е моментна грешка на избирателите, забравили събитията от 2013 г.

Ренесансът на дясното

Слуховете за смъртта на масово опяваната десница се оказаха преувеличени. Дясното възкръсна в лицето на „Демократична България“, на високо образованите столичани и жители на големите градове. Демократите са призвани да разбият мита на Борисов и сие, че ГЕРБ са дясна партия, каквато нивга не са били.
Посланията, предизборната програма и изявленията на лидерите на ДБ дават надежди, че подмладената десница ще заваюва нови пространства и нови избиратели. 
Излишно е да напомням, че политическите тенденции, възникнали в столицата, рано или късно обхващат и най-отдалечени кътчета на страната. За което е необходим колосален, къртовски труд. Победата няма да дойде от само себе си. До следващите избори ДБ трябва да стигне в малките градчета и по-големите села, да намери нови привърженици, да вдигне на крака и да вдъхне надежда на още живите стари седесари. Да придърпа разочарованите от ГЕРБ бивши сини избиратели, както от 2009 г. насам Борисов и Цветанов лъгаха и привличаха членове на СДС и на ДСБ. 
За да не остане само с етикета на „градска“ или „столична“ десница.
ДБ няма да спечели разочарованите десни, ако продължи тактическите съюзи с БСП, ако се включва в левичарски кампании като протестите от миналото лято, ако не спре да величае и да разчита на сегашния (п)резидент. 
Мисля, че ДБ би могла да се позиционира и като евроатлантическа сила, като единствена евроатлантическа партия, ако иска да търси международно признание.

Изходът? 

Изборите оголиха старите болячки на кризата. Най-лесният изход остава през «Терминал 2».
Другата рецепта за спасение се нарича Гражданска активност. Гражданска смелост. Гражданска позиция. Да открием или да създадем партии, сдружения, коалиции, които ще заставим да ни представляват, да ни слушат и да се отчитат пред нас.
Подобни кризи идват веднъж на 20-30 години. Кризи като синоним на възможности. Като джакпот от историята. И онзи, който не си пусне фиша, после да не се сърди на Дядо Господ или на международното положение.
Вече е време да се готвим за следващите предсрочни парламентарни избори. Отсега. От веднага. Но преди това сме длъжни да спечелим президентските. 
Не достатъчно заможни, но достатъчно поумнели от грешки, ние, преболедувалите китайския грип, неопетнени и достойни европейци, ще трябва да се преборим с кафяво-сивите кохорти на червените чугуни, на милиционерската посредственост, на руската явна и скрита агентура. 
Силни сме със съзнанието за правотата си. С чувството за справедливост. С изстрадания скептицизъм, че все нещо можем да спечелим. 
Защото не остана нищо за губене.
Иначе съм съгласен с г-н Петър Петров, обобщил народопсихологията в следния пост:

Peter Petrov
Има такъв народ.
Появява се Кире Либерало и той гласува за него.
Появява се Жорж хвалипръц Ганчев (иначе Гошо Петрушев) и той гласува за него.
Появява се цар Кобурготски и той гласува за него.
Появява се Волен – Бялата Златка и той гласува за него.
Появява се Баце още Тиквун Банкянски и той гласува за него.
Появява се лудото Яне и той гласува за него.
Появява се Бареков ака Мосю Дудук и той гласува за него.
Появява се Славчо Учиндолски и той гласува за него.
Появяват се и си отиват, но народът остава. 
А има и едни 50%, които даже не вдяват, че трябва да гласуват.
И те така.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име