Intrigi.bg Спорт Спасен, но нещастен: Боксьорът Руди Луберс си спомня с носталгия за живота...

Спасен, но нещастен: Боксьорът Руди Луберс си спомня с носталгия за живота в България

1260
0

Близо месец след като беше открит в изпочупен микробус край несебърското село Кошарица, а болната му от деменция жена се размина със смъртта след тежка пневмония, легендата на холандския бокс Руди Луберс e обратно в своята родина. Може да звучи налудничаво, но 73-годишният мъж си спомня с носталгия за прекараното време в България.

Липсва му страната, хората, селото, свободния живот, белия му „Фолксваген“. Дори тези сурови последни зимни месеци, в които с жена му преживяват в изпочупения ван на ръба на мизерията – без ток и вода, без санитарни помещения, грижейки се за 25 бездомни кучета.

„Летните дни бяха много красиви там. Кучетата имаха пространство. Всеки ден ходех до селото да пазарувам. Радвах се на хората, които бяха много добре настроени към мен. Имаше един магазин, където можех да си пазарувам храна неограничено. На всяко 16-о число от месеца, когато получавах пенсията си, се разплащах“, разказа Луберс в интервю за холандския вестник AD.

Това обаче, което най-много му липсва, е белият ван. „Липсва ми даже повече от Кошарица“, казва един от най-успешните състезатели в историята на холандския бокс, издържал някога пълни 12 рунда срещу най-голямото боксово величие в тежка категория – Мохамед Али.

Спасен, но нещастен: Боксьорът Руди Луберс си спомня с носталгия за живота в България

Луберс е в Амстердам от около три седмици. Той живее със сина си Марко, който дойде до България, за да прибере своите родители. Жена му Рита е в местния Академичен медицински център, където все още се възстановява от тежката пневмония. Скоро тя ще бъде изписана и настанена в дом за хора с деменция.

„Все още ме разпознава, но понякога казва: „Къде е Руди, липсва ми Руди, ти не си моят Руди, искам истинския Руди“. Но докато съм с нея, тя е добре“, споделя Луберс, който прекарва дните си главно в болницата при своята приятелка, с която са заедно повече от 40 години.

Казва, че е много трудно да живееш с човек, който страда от деменция. Положението на Риа се влошава преди малко повече от три години. Луберс разбира това, когато за последно се прибира в Холандия – в края на 2015 г., за да прекара Коледа и Нова година със сина си. Той пътува с белия ван, а Риа – със своята „Тойота“.

„Изведнъж я изгубих в Австрия. Тя хвана изхода за Инсбрук, вместо за Мюнхен. В продължение на шест часа я чаках на германската граница. Помислих, че може да ме е изпреварила и потеглих към Холандия. След това ни се обадиха, че е открита в Австрия в объркано състояние край пътя и отведена в дом за грижи. Отидох да я взема. След това тя никога вече не беше същата.“

Номадското съществуване на двамата започва скоро след приключването на боксовата кариера на Луберс в края на 70-те. През 1986 г. Луберс е арестуван в Португалия за трафик на наркотици. И до ден-днешен твърди, че е невинен. Прекарва четири години в затвора, а след това с жена му продължават да обикалят различни страни в Европа, Северна Африка и Близкия Изток, живеейки предимно по панаири.

Холандия губи следите му през 2009 г. Бившият професионален колоездач Рини Вагтманс, световен вицешампион в бягането по часовник от 1966 г., го открива в автопарк в югоизточна Холандия и му урежда дом в Меерле, близо до границата с Белгия. (Вагтаманс беше и човекът, който организира кампания за спасяването на бившия боксьор и прибирането му от България в Холандия.)

Спасен, но нещастен: Боксьорът Руди Луберс си спомня с носталгия за живота в България

„Бяха добри времена там. Хората в селото ме обичаха. Видяха, че не съм надут, не съм милионер, не създавам проблеми. Имах достатъчно пари, за да ям и да пия“, спомня си Луберс за времето в Меерле. С жена му прекарват там малко повече от година, преди през 2010 г. да бъдат изхвърлени от къщата заради многото им кучета.

Заминават за България, където живее синът на Рита. Той работи в увеселителен парк на Черноморието. „Всичко там е три пъти по-евтино, което е чудесно. Стига да не правиш странни неща, можеш да живееш добре там. Бях удовлетворен човек. Можех да ям и да пия, да се забавлявам, да се разхождам по плажа или в гората“, разказва Луберс.

Той живее на различни места. Понякога разделен от жена си, когато тя остава при своя син. По думите на Луберс всичко вървяло чудесно до момента, в който пенсията на Риа е спряна. „Трябваше да живеем само на моята. Не можех да оставя Риа сама без пари. Чувствах се задължен да се грижа за нея.“

Луберс разказва, че на смъртния одър на своя баща е дал обещание винаги да се грижи за Риа. „Опитвам се да го правя, доколкото мога. Затова Риа е с мен през целия ми живот.“

Положението им се влошава през лятото на 2018 г. Заради любовта на Риа към бездомните кучета двамата са изхвърлени от последния им постоянен дом в Кошарица. „Първите няколко дни прекарахме пред вратата, но след това собственикът поиска да се изнесе. Ванът вече беше счупен, така че го замъкнаха на едно място извън селото край пътя. Риа не искаше да се разделя с кучетата, затова не можехме да отидем никъде. Тя спеше отзад във вана, а аз – на предните седалки.“

В един момент Риа се разболява сериозно. Отказва да излиза от вана и да се храни със сандвичите с чесън и доматен сос, които Луберс прави, за да оцелеят. Въпреки предупрежденията на хората от селото, които им помагат с храна и одеяла, двамата остават там. „Зимата беше мека за българските стандарти. Имаше обаче три дни, когато температурата беше шест-седем градуса под нулата. Краката и ръцете ми започнаха да замръзват. Опитвах да ги загрея, но без успех.“

Дори сега, след няколко прекарани седмици в Холандия, крайниците му все още не са напълно размразени. Паметта му обаче все още е добра. Той си спомня имена от миналото, статистики, анализи на боксови мачове, дори спомени от ранните му опити като футболист.

Луберс не се чувства много щастлив в Холандия, но заради състоянието на жена си трябва да прегърне отново своята родина. Страна, която е избягвал от години и по думите му го е проклела, когато е бил в португалския затвор и се е чувствал изоставен.

Спасен, но нещастен: Боксьорът Руди Луберс си спомня с носталгия за живота в България

Сега той иска да сподели своя опит с други спортисти, които могат да тръгнат по неговия път. В момента местен журналист го подготвя да изнесе пет лекции по темата. „Има много бивши спортисти, които са преживели същото. Най-лошото е, когато се отдадете на алкохола и наркотиците. Спомняйте си хубавите моменти от спорта, който сте практикували, и бъдете добри с ближния. Колкото по-добър си с ближния, толкова по-добри ще са хората с теб.“

Скитането и приключенския, бездомен живот обаче са в кръвта му. „Ако имах кемпер, можех да пътувам заедно с Риа. Тогава щях да мога да я задържа при мен и да се грижа за нея“, казва той. „Това няма как да се случи. Вече не е възможно. Тя се нуждае от професионална помощ“, отговаря синът му Марко.

Луберс все пак се надява в бъдеще да намери начин да бъде с жена си всеки ден. „Риа не може да живее без мен и аз не искам да живея без нея“, завършва един от най-големите шампиони в историята на холандския бокс.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име