Intrigi.bg Булевард „Светът е оцелял, защото е мълчал“ – 100 години от рождението на...

„Светът е оцелял, защото е мълчал“ – 100 години от рождението на Радой Ралин

128
0

На 23 април – Световният ден на книгата, се навършват 100 години от рождението Радой Ралин – поет, писател, сатирик. Той е един от най-смелите критици на социализма. Поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора“. Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 г., репресиран е и след това. Книгата му „Люти Чушки“ е изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София .

Той е от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. Бил е редактор в „Литературен фронт“, „Литературни новини“, „Български писател“. Работил е в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“. Умира на 21 юли 2004 г.

БАН издаде в книга разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика дисидент, водени години наред. „Просто живях…“ излезе в малък и ограничен тираж.

Припомняме ви някои от популярните цитати, епиграми и стихотворения на Ралин.

„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. „

„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни „

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! „

„Безсънието на гладния е най-честната телевизия. „

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден. „

„Вярата е фасадна форма на страха. „

„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. „

„Докато го надявам, надявам се „

„Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание. „

„Единствената безспорна истина са некролозите. „

„Ела култ, че без тебе по-култ. „

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. „

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! „

„Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. „

„Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм.“

„Пародирането е прилепчива дейност – осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. „

„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. „

„Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.“

„Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? „

„Приятелството е демокрация, но колко трае? „

„Проституирай според чергата си.“

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада. „

„След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? „

„Смеха – и глухите го чуват и слепите го виждат… „

„Спестяваната съвест се олихвява. „

„Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. „

„Съединението прави салата. „

„Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“

„Търпението е незабележима форма на гниенето! „

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“

„Бедността не е порок, а урок.“

„Битата крава мляко не дава.“

„Да би се яло, не би висяло.“

„Думба-лумба два дни, а година – гладни.“

„Кой постъпва честно, не живее лесно.“

„Който дрънка, е за вънка.“

„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“

„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“

„Болна Божка за кокошка.“

„Господ види кой отде иде.“

„Заран набожен, вечер разложен“

„Безплатен оцет по-сладък от мед.“

„В краката лъснат, в главата блъснат.“

„Братски се делили, братски се избили.“

БАЛАДА ЗА СЕМЕЙНИЯ ПОРТРЕТ

След няколко дневно пътуване
в градеца бе спряла частта.
Ний търсихме кът за нощуване,
че беше студена нощта.

Тъй крачихме морни в безкрайната
не улица – развалина,
залутани в необичайната
и чужда за нас тишина.

Наоколо – всичко съборено,
едничък дом само спасен.
Вратата му леко притворена,
стоборът – едва прикрепен.

Запалихме лампичка газена.
Накладохме огън в пещта.
И гледаме – как е запазено!
На място са всички неща:

столовете сламени, плетени,
бюфетът с кристални стъкла…
А стаите – чисти, пометени,
постлани и двете легла.

Два бронзови стари светилника
изпъкват въз белия зид.
Отдолу им цъка будилникът,
от снощи навярно навит.

На мивката – пълни са каните,
на място са всички неща.
Еднички ги няма стопаните.
Къде са отишли в нощта?

Как цялата къща оставили
и тръгнали после на път?
Защо в бързината забравили
веднъж да ударят ключът?

Къде са? Ний в мрака се взираме –
отникъде няма ответ.
И после случайно съзираме
венчалния техен портрет.

Тя – в бяло облечена цялата.
Той – с фрак и висока яка.
Как нежно е хванал той бялата
свенлива моминска ръка.

Тя гледа в земята. Смутена е.
Не смее да вдигне очи.
Той с видимо нежно вълнение
след нея върви и мълчи.

Тук, в тая квартира са свили те
семейното свое гнездо
и първата снимка с венчилото
е радвала техния дом.

От никого още немразени,
непомнили тягостни дни.
Били са те сякаш запазени
с портрета от всички злини.

В живота се слънчев унесени,
сами не усетили как
войната страхотно надвесена
дошла и до техния праг.

Градецът изтръпнал във паника
след своя следобеден сън.
Забили камбаните в заника
и хукнало всичко навън.

Съпрузите, горко разплакани,
прегърнали свойто дете –
и – нямало време за чакане,
побягнали също и те!

Те всичко, те всичко оставили
и тръгнали после със плач.
Дори и портрета забравили.
Останал портретът-пазач.

Тук битката с дни продължавала…
Изригвала с трясък пръстта.
Тук двете страни се сражавали
свирепо за всяка врата.

На пепел тук сградите станали.
Градецът бил цял разрушен.
Пожари градецът обхванали –
домът си останал спасен…

Щастливо успял да дочака той
и сетния сепнат картеч.
Напред продължила атаката,
придвижил се фронтът далеч.

В дома тук войници преспивали
от влязлата чужда войска.
И кротки, добри си отивали,
без нищо да барнат с ръка.

След битката грозна, решителна
били настървени и зли,
те идвали тук отмъстителни,
в дома те за плячка дошли.

Тършували, мрачно се взирали
на стаите в глухия здрач
и после случайно съзирали –
насреща: портретът-пазач!

И дълго в портрета се вглеждали,
портрета докосвали с пръст,
главите се после навеждали,
забравяли всякаква мъст.

И чистили, пълнили каните,
помитали пода навред,
когато се върнат стопаните,
да бъде пак всичко наред.

Часовника после навивали,
преспивали. Още в зори
те кротки, добри си отивали,
в очите със сълзи дори.

– – –

Часовникът звънна дванаесе,
подсети ни: трябва да спим,
че утре от съмнало, знае се,
отново на бой ще вървим.

Но как да заспиш ти, когато си
обхванат от мисли безброй.
А всеки бе спомнил в тъгата си
домашния свиден покой.

Я, слушай, как чезнат въздишките,
как всичко затихва за миг
и как по лицата войнишките
минава неясен светлик.

Че водихме ние сражения,
че трупове газехме с крак,
че бихме врага с настървение,
но хора останахме пак.

УМНАТА

Животът всеки ден ни поучава:
човек не бива да се огорчава.
Светът е оцелял,
защото е търпял…

Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си поправиш всякъде пътека.
Светът е оцелял,
защото е мълчал…

Дано те хване атеросклероза,
за да забравиш делничната проза.
Светът е оцелял,
защото е мижал.

От всички разпри и конфликти бягай!
Не на сърцето! В джеба само слагай!
Светът е оцелял,
защото е бозал.

Което в крайна сметка означава:
човек не бива да се огорчава!
Светът е оцелял,
а колко е живял?

1972

АЛИ-БАБА

Али-Баба,
Али-Баба е име вам известно,
Али-Баба постигал всичко лесно.

А той не бил човек голям,
бил екземпляр, който не важи,
но достатъчно само да каже:

– Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
този номер съвсем не върви.

Днес не стават неща толкоз странни,
днес най-важни са личните данни.
Али-Баба,

Али-Баба не е легенда вече,
Али-Баба в модерни средства се увлече.
И стана той човек голям,
и може всички той да смаже,
щом, портфейла само покаже:

– Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
тоз номер чудесно върви.
И се случват явления странни,

и изключват се личните данни…

Един секрет,
един „Сезам!“
разкрият ли го много хора вече,
той занапред
започва сам
да се самоотрича и си пречи.

И уви, и уви,
май така се върви:
всички данни
ще станат капани.

И за себе си сам
– Затвори се, Сезам!

1955

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име