Intrigi.bg Политика Радев поведе хорото, Нинова хвърли кърпата

Радев поведе хорото, Нинова хвърли кърпата

170
0

Хороводът на властта започна. Тежкото хоро се „люшна“ още в изборната нощ на втория тур на президентските избори. Радев заяви, че новият парламент няма право на грешки и протакане. Но вместо да го свика при първа възможност, той предпочете да изчака другите 18 хорà да се развихрят през седмицата. Защото „люшкането“ при тях се очаква да бъде по-силно, а за да не се объркат партиите и депутатите им, той предпочете още веднъж да определи ритъма и да им повтори дневния ред, който според него е „промяната, която очаква българското общество“.

Радев „поведе хорото“ и заръча „отчетливо политическо мнозинство“, както направи и по отношение на 45-ото и 46-ото Народно събрание, с ясното съзнание, че именно политическо това мнозинство не може да бъде. Мнозинството в 47-ото Народно събрание би могло да бъде обединено само от достъпа до властта и страха от нова тежка електорална загуба, ако не успее да издържи поне до местните избори през 2023 г. То може да бъде съставно и опортюнистично, но не и политическо, защото партиите и коалициите в него споделят твърде различни представи за политиката.

След това в дневния ред на Радев е „незабавна реформа в съдебната система“. В какво точно би се изразявала тя, изглежда очевидно – закриване на специализираните съд и прокуратура, смяна на състава на ВСС и на главния прокурор. Но доколко това е именно реформа, и то на съдебната власт, никой не се наема да обясни. По-нататък дневният ред изглежда така: „да не се допусне социална и икономическа криза през зимните месеци, да се осигурят нуждаещите се“, въпреки че именно назначените от него правителства предпочетоха да пренебрегнат рисковете и да прехвърлят отговорността за управлението на тези криза към следващото редовно правителство. Борбата с пандемията оставала приоритетна задача, въпреки че това очевидно не беше така нито за първия, нито за втория служебен кабинет. Радев добави към тези заръки и това, че „…новото правителство не трябва да отстъпва от националните позиции, особено когато залогът е за българската идентичност и история и правата на нашите сънародници зад граница“.
Ако оставим настрана кухата фраза за „отлаганите с години решения“, които според него трябва да вземе новото мнозинство, очертаната програма е за няколко месеца. Нито дума за дръжавния бюджет за 2022 г., който всъщност ще покаже дали хорото на властта ще бъде „вито“, или ще бъде от вида „трите пъти“ и ще доведе до нови парламентарни избори през пролетта. Нито дума за Европейския съюз или за НАТО и за това какво би трябвало да бъде качеството на нашата евроатлантическа интеграция. Нищо за външната политика или позицията ни спрямо миграцията и глобалните проблеми. Още по-малко – някаква идея за това какви би трябвало да бъдат стратегическите цели на българското развитие. И без това нито една от тези теми не намери своето място в предизборните кампании.

От „Продължаваме промяната“ заявиха, че ще водят „диалогични разговори“ в класическия ритъм 3/4 за хорото на консултациите – по трима експерти от четирите политически формации, поканени за експертните преговори. Ако се съди по броя на групите, преговаря се за кабинет, а не за програма на управление. Още по-малко – за спешна програма за управление на множествената криза, в която се намираме. Изглежда, че ще има 18 министрества, за да бъде спазена новата квотна формула. Като имаме предвид опита на Тройната коалиция, можем само да си представим по колко заместник-министри и други заместници ще трябва да бъдат уговорени и назначени.
В дизайна на този проект за кабинет няма промяна. Липсва нов подход при структурирането на изпълнителната власт, ако изключим „електронното управление“, което, изглежда, се мисли от ПП като секторна, а не като хоризонтална политика, каквато всъщност е. Изненадата е само в това, че в една от работните групи ще се обсъжда тема „труд и социални грижи“. За последно такова министерство съществуваше в правителството на Жан Виденов, след което вместо „грижи“ би трябвало да става въпрос за социална политика, а това е нещо много по-различно.

За да не объркат ритъма, на всяка от експертните дискусии ще присъства по един от двамата съпредседатели на коалицията ПП. Но откъм другия край на хорото, изглежда, че Корнелия Нинова също си е приготвила кърпа и е готова да я развее. Дали ще успее да поведе хорото в друга посока, предстои да разберем, но червените линии на нейната кърпа не са успоредни нито на тези на ПП, нито на кривата на Радев. За ИТН този ритъм също не е особено удобен, защото са си свикнали на своя 7/8. Оттам вече заявиха като свой законодателен приоритет промяна в закона за референдумите. Това може да бъде сериозен инструмент за налагане на дневен ред. Засега изглежда, че само от ДБ ще потропват в зададения ритъм, без да се опитват да го променят, защото иначе могат да се окажат без полезни стъпки.

Проблемите в тези консултации са поне два. Първият е в това, че на тях не се обсъждат актуалното състояние на страната и неотложните действия, които трябва да бъдат предприети. Това би означавало ревизия на служебните правителства на Радев, а това би могло направо „да се спре музиката“ и да „разтури седянката“. Вторият е, че партиите предпочетоха да изпратят свои партийни активисти, макар и експерти. Всичко това много напомня опита на ИТН от 46-ото Народно събрание, когато подобен „експертен формат“ беше сведен до обикновено „изслушване“ на онова, което различните партии биха искали да постигнат. Всички знаем как завърши това. Сценаристите сега са други, но този филм сме го гледали.

Играчите ще се опитат да се държат много здраво един за друг, понякога „гуша за гуша“, защото всяка погрешна стъпка може да ги остави извън управляващото мнозинство. Те разбират, че трябва да следват стриктно както ритъма, така и дневния ред, зададен от Радев. Целта е да се удържат един друг до пролетта и началото на лятото, защото след това ще има достатъчно пари за харчене, с които тяхната духова музика може да заглуши оркестъра на опозицията. Някой би казал, че и зад т. нар. „протести“ надничаше същото желание да бъдат управлявани средствата от Европейския съюз, но това вече е минало, към което, изглежда, че никой няма желание да се връща.

Изборният маратон приключи. Който участвал – участвал, но олимпийският принцип не беше спазен. Сега вратите пред българските граждани ще се затворят и зад тях ще бъдат взети важните решения за управлението на общите ни дела. Въпреки че върху затворените врати все така ще ни прожектират „задълбочени партийно-експертни дискусии“.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име