Intrigi.bg Политика Радев нарече „френското“ предложение за Северна Македония „най-доброто“ и върна топката към...

Радев нарече „френското“ предложение за Северна Македония „най-доброто“ и върна топката към Петков

206
0

Предложенията на френското председателство за решаване на спора между България и Северна Македония са „най-добрите до момента“ и то не просто за България, а са и „най-справедливите“. Едновременно с това правителството, оставило въпроса на парламента, трябва да се произнесе и едва след това да потърси одобрение на депутатите, а не обратното, тъй като сегашният подход не работи.

Това каза президентът Румен Радев след участието си в президентския панел на срещата на върха на инициативата „Три морета“, събираща президентите на 12 централно- и източноевропейски държави.

Радев направи коментара си само два дни след като нарече предложението, изпратено в комисията за външна политика в петък, „чуждо“ и определи премиера Кирил Петков като „куриер“ на такава външна инициатива.

Днес критиките на Радев на дошлото от френското председателство (но базирано на обсъжданията на България и Северна Македония) предложение за проект на преговорна рамка и заключения на Съвета се превърнаха по-скоро в притеснения: той отново настоя, че в текста не бива да се говори за „малцинство“ (използван е гъвкавият текст „малцинства или общности“), но и че най-важният въпрос е да се разгледат двустранните протоколи, описани в него и разработени (но все още неразпространявани публично) между София и Скопие.

Защо е важна Рамковата позиция

„Имаме прогрес… но никога не сме говорили за малцинство, а равноправие на българите с другите части от народи“, каза Радев (именно за „вписване на общности като българите“ се говори в проектозаключенията на „френското“ предложение). Това условее остава недостатъчно, но трябва да се насочи вниманието към въпросите за културноисторическо наследтво, език на омраза, учебници и история, защото те са в двустранните протоколи.

Нека експертно се произнесат и Министерският съвет, и парламентът, дали двустранният протокол отстоява българския интерес, продължи Радев. „Оттук нататък на негова основа трябва да се градят всички отношения към Република Северна Македония… Насочете вниманието си натам.“

Президентът отново върна топката към Рамковата позиция от 2019 г. – чийто текст предизвика гневна реакция в Северна Македония и на практика замрази диалога София Скопие – приета от правителството и одобрена от парламента.

Едновременно с това държавният глава заговори за актуализация на Рамковата позиция с решения на правителството и парламента. Изработеният по време на съставеното от него първо служебно правителство пакет „5+1“ – превърнал се в 4+1 в началото на мандата на сегашната власт – стъпва на части от Рамковата позиция и бе използван (като по-приемлив от нея за Скопие) в преговорите в последната година.

В парламента външният министър в оставка Теодора Генчовска говореше за риск от отклонение от българската Рамкова позиция чрез нейна актуализация, фактически направена през преговорите. Рамковата позиция бе и документът, на който се позова сегашното, останало с три партии правителство, за да обоснове нуждата всяко бъдещо споразумение да бъде гласувано в парламента.

Премиерът Кирил Петков отиде и по-далеч, като се оттегли от спора с уверението, че всяко предложение, което се различава от Рамковата позиция, ще бъде изпратено директно във външната комисия на парламента. Именно там се озова в петък след обяд „френското“ предложение. Смята се, че този документ, съдържащ проект на преговорна рамка с гаранции за България и проектозаключения на Европейския съвет, интегрира като възможна гаранция и двустранни протоколи, стъпили именно на пакета 4+1, защото според официални коментари на български представители в последната година политическите преговори София-Скопие се водят по тези искания.

Последното не може да бъде проверено; министерството на Генчовска обяви, че не могло да изпрати протоколите в Народното събрание, тъй като деловодството не работело по това време. Ако действително протоколите съвпадат с 4+1, пакетът само отчасти покрива Рамковата позиция. В нея изобщо не фигурираше българското искане, превърнало се в основно в последната година: промяната на конституцията.

Рамковата позиция в момента е основен аргумент на критиците на оттеглянето на ветото.

„Няма абсолютно никакво време“

Подходът, който е в момента, няма как да работи, каза Радев. Трябва Министерският съвет в резултат на експертизата, ако ще актуализира по някакъв начин, да актуализира националната рамкова позиция със свое решение и тогава да бъде изпратена в парламента, а той да я одобри. „Сегашният път е обратният и той води до блокаж.“ Министерският съвет е този, който трябва да вземе решение, а парламентът да го одобри.

Радев изрази учудването си от това, че представителите „правят изявления, които не съответстват на отношенията правителство-парламент“. Той едновременно с това изтъкна усилията си и тези на двете служебни правителства в последната година двустранните въпроси да се издигнат на ниво Европейски съюз и преговорна рамка, защото това „не е някакъв двустранен спор за история“, а след спорове и дебати европейските партньори разбрали, че става дума за фундаментални въпроси.

„Към момента няма абсолютно никакво време това да се случи като вдигане на ветото“, защото протоколът трябва да бъде приет и от двата парламента, каза още Радев. „Апелирам хората, от които зависи, да концентрират своите усилия там и да отстоят българския интерес“, каза Радев.

Президентът има предвид графика, заложен във „френското“ предложение и съобразен с календара на европейските въпроси, докато Париж е ротационен председател на Съвета. Идеята бе, при одобрение на предложението в София (и имплицитно в Скопие), да се одобри тази седмица преговорната рамка на ниво ЕС – между представителствата на страните в Брюксел или утре в Съвета по общи въпроси или най-късно на Европейския съвет в четвъртък. След това би трябвало да се проведе политическа междуправителствена конференция, на която Северна Македония официално да бъде запозната с условията за следващата междуправителствена конференция (а на нея започват преговорите) – в това число вписването на българите в конституцията.

Препоръчително бе ясна българска позииция да е формирана още на ниво Комитета на постоянните представители към ЕС (КОРЕПЕР-II), а той да го обсъди на днешното си заседание, но засега такава няма. Външното министерство по закон трябва да участва в изготвянето на тази позиция заедно с Министерски съвет, но миналата седмица кабинетът насочи процеса към парламента и това прекъсна обичайната верига на вземане на решения.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име