Intrigi.bg Актуално Радевите вълнения на Слави Трифонов

Радевите вълнения на Слави Трифонов

76
0

Предизборната кампания започна. Отново, почти без да е прекъсвала. Но по различни правила. Няма смисъл да припомняме предупрежденията от изминалите месеци. Българските избиратели направиха своя избор и получиха неочакван за повечето от тях резултат. Техните избраници направиха точно онова, което бяха решили предварително. Едно ново поколение български граждани е на път да научи своя тежък политически урок за доверието и почтеността. Време е да преодолеем комплекса си за малоценност и да започнем да признаваме грешките си. Десетилетия наред отказваме да си признаем, че просто сме сбъркали или са ни излъгали, и затова продължават да ни лъжат.

Предстоящите предсрочни избори могат да се превърнат в поражение за демокрацията. Напълно оправдани са очакванията за по-скоро ниска избирателна активност, която на свой ред ще позволи в следващия състав на Народното събрание да се появят повече партии, с което решаването на въпроса за управляващо мнозинство ще стане още по-сложно. Подобна възможност също е планирана в сценария, който ни разиграват. Сценаристите дори разчитат на това. По този начин ще успеят да укрепят недоверието в парламентарната република и да насърчат амбициите за промяна на режима на управление в България. Зад това стоят единствено и само корпоративни интереси, които дълбоко не се интересуват дали парламентарна или президентска република ще осигури реализацията на собствените им амбиции.

Време е за процедурата „обяснение на вот“. За разлика от парламентарния правилник тя не е публична. Всеки от нас трябва да си отговори на тези два въпроса – защо гласувах или не и как моят вот допринесе за онова, което се случва? От отговорите на тези два въпроса зависи решението за участие в следващите избори. Отказът от участие в избори не е решение. Сега още повече от когато и да било. Разочарованието и дори отвращението е калкулирано в сценария и ако мнозинството от българските граждани решат да не участват в следващите избори, може да се окажат отново в омагьосания кръг от недоверие, цинизъм и разочарование.

Както обикновено въпросът не е: Дали? или За кого? А Как?

Да, демокрацията се лекува само с повече демокрация. Да, изборите са най-надеждният източник на легитимност за демократичните институции. Да, няма място за страх от избори. Но не, не е вярно, че нагаждането на изборните правила според сценария на сценаристите прави демокрацията по-силна. Истината е, че тези, както и всички предишни сценаристи се плашат само от едно нещо и това е свободното изразяване на волята на гражданите. Те се интересуват само от това „техните“ избиратели да „им гласуват“, а другите – да бъдат колкото е възможно по-обезверени и отвратени.

Онези, които подкрепиха коалицията ГЕРБ-СДС, получиха онова, което очакваха. Коалицията изпълни своите ангажименти и премина организирано в опозиция, показвайки, че няма никакво намерение нито да изчезва, нито да се отказва, нито да се обезличава. Предишните избиратели на ГЕРБ, които този път предпочетоха да подкрепят други партии или да не гласуват, имат повод да оценят своя избор. Протестният вот сред тези избиратели бе по-малък, отколкото се очакваше, но все пак има и такива избиратели, а това на свой ред е повод ГЕРБ да се замислят за онова, което поискаха да им кажат избирателите.

Протестният вот сред избирателите на БСП бе най-ясно изразен. Всяка партия, която се озове в подобно положение, трябва да си отговори на тежки и неприятни въпроси. Засега изглежда, че в БСП дори няма кой да постави въпросите, да не говорим да се опита да им отговори. Традиционни избиратели на социалистите се „разпиляха“ във всички посоки в търсене на онова, което собствената им партия отказва да разбере и направи. Повтарянето на заклинания от типа на „грижа за хората“ не може да прикрие амбициите за превръщане на БСП в партия от лидерски тип, с все по-стесняваща се социална база, чиято мобилизация се търси само по линия на реваншизъм и призиви за възстановяване на някакъв тип „държавен социализъм“.

В програмирано краткия живот на този парламент и ГЕРБ, и БСП по различни причини, но в сходна степен се оказаха в опозиция спрямо сценария на необявеното управляващо мнозинство на „промяната“. В няколкото работни дни на 45-ото ОНС стана ясно, че няма „партии на протеста“ и „партии на статуквото“. Ако това беше така, промените в Изборния кодекс нямаше да бъдат факт. Всъщност пред очите на всички ИТН доказа, че разполага с мнозинство, осигурено от ДПС. Няма значение, че Трифонов определи всички като „алчни и корумпирани“. Псевдогероичната поза на отказ от „влизане в безпринципни коалиции“ много бързо увяхна при „ударното“ гласуване на промените в изборните правила.

ДПС няма вечни приятели, а само неизменни интереси. Движението се възползва в максимална степен от ситуацията, при която няма пряк опонент в лицето на патриотите, и бързо направи крачка напред, реализирайки целта си за отпадане на прага на изборни секции в страни извън Европейския съюз. Доколкото и докато това е изгодно на ДПС, то ще подкрепя „партиите на протеста“, запазвайки си, както обикновено, „правото“ да промени позицията си, когато „промяната“ отиде твърде далеч. Това се отнася и до подкрепата за амбициите на Румен Радев. Готовността на движението да участва в неговия сценарий за овладяване на държавата изобщо не означава, че ДПС ще подкрепи кандидатурата му, ако не получи допълнителни гаранции за собствените си интереси.

Със съществено закъснение българските граждани се изправиха пред необходимостта да осъзнаят смисъла на т. нар. „протести“ от лятото на миналата година. Докато повечето граждани искрено изразяваха своето желание за промяна, зад гърба им се водеше яростна битка за това кой да се превърне в носител на титлата „президентска партия“. И докато разнородни амбиции се стълпиха под ексцентричното наименование „Изправи се! Мутри, вън!“, „тайно и полека“ ИТН се оказа носещата конструкция, чрез която Румен Радев се опитва да овладее държавното управление. Няма значение дали ще наричаме протестите „Бабикянова буна“, „Хаджигенова завера“ или „Минекова тупурдия“, все става дума за „Радеви вълнения“. А онези, които повярваха, че става дума за гражданската енергия за промяна, най-вероятно ще предпочетат да забравят за тях колкото е възможно по-бързо.

Избирателите, които подкрепиха ИТН, имат нужда от повече време за размисъл. Както и онези, които предпочетоха да дадат своя глас за „Демократична България“. От техния избор зависи много повече, отколкото от „обяснението на вот“ сред избирателите на ИСМВ. Това ли очакваха от своите избраници българските граждани, които подкрепиха тези две формации? И ако ИТН всъщност няма избиратели, които може да определи като „свои“, а заложи на амалгама от периферии на други партии, то какво точно смятат, че постигнаха от ДБ, обезличавайки ДСБ за сметка на „Да, България“? Какъв избор остави ДБ на десните избиратели, отказвайки дори да обсъжда възможността за реализация на третия проучвателен мандат за съставяне на правителство?

Време е за завръщане към истинската политика. Демонстративният отказ от носене на отговорност трябва да ни накара да осъзнаем истинската сила на гражданския избор. Време е да видим зад лозунги от типа на „няма дясно, няма ляво“ примитивните и агресивни амбиции за овладяване на държавата ни. Въпросът не е дали да заменим един управляващ с друг, а как ще бъдат управлявани общите ни дела. Именно сценарият, на който сме свидетели, би трябвало да ни накара да разберем значението на идеологическите ориентири в политиката. Време е гражданите да се завърнат към своя традиционен избор, в подкрепа на реалната политика, а не на поредния инженерингов политически експеримент, маскиран като „промяна“.

Нито един политик или партия не са толкова важни, че да тласнем държавата си по нанадолнището. Отново е време за избор. Време е да изненадаме сценаристите!

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име