Intrigi.bg Булевард ПЪТЯТ НА МЕЧТИТЕ: Тихомир – от кофата за боклук до музикалната сцена

ПЪТЯТ НА МЕЧТИТЕ: Тихомир – от кофата за боклук до музикалната сцена

122
0

От изоставено дете в кофа за боклук до изгряваща звезда на музикалната сцена. В това изречение се събира житейският път на Тихомир Митов. В песента „ Аз съм тук” младото момче споделя откровено, че като бебе е изоставен, но за щастие намерен и впоследствие осиновен, възпитан и отгледан щастливо.

 „Песента е моята съдба и с годините се превърна и в моя мисия. В нея разказвам освен своята история, освен за своето осиновяване, идеята на „Аз съм тук” и кампанията, която следва с нея, е да помагам на други осиновени деца”, разказва Тихомир.

„Много малко от институциите са готови да говорят за това, много малко хора за готови да говорят за това. Не трябва да бъде тема табу. И до ден днешен се правят такива неща, каквито са се случвали и през 90-те, каквито са се случили и на мен – издават се смъртни актове на деца, които са живи, изхвърлят се деца, оставят се, разменят се”, заяви младият мъж.

Резултат с изображение за ПЪТЯТ НА МЕЧТИТЕ: Тихомир - от кофата за боклук до музикалната сцена

Истинска история от живота, с обрати, сълзи, но и с много любов. Когато е само на 7, случайно разбира от непознати, че е осиновен.

„Една съседка, която познавах бегло, се приближи към мен, казвайки ми: „Ти знаеш ли, че твоите родители не са ти истински родителите. Те са те осиновили”. Толкова се сринах психически. Не знаех как да възприема тази информация. Затичах се до 5-я етаж. Моите родители видяха, че съм притеснен.  Попитах ги истина ли е. Баща ми не знаеше как да реагира. Майка ми се разстрои, взе един стол, седна, разплака се. След което ми разказа цялата история”, споделя Тихомир.

Бъдещите родители на Тихомир не могат да имат деца и се борят за осиновяване. Не системата, а съдбата им прави подарък. Безценен.

„В един от дните, в които те идват до София, за да си избират деца, ме намират изоставен в кофа за боклук”, разкрива младежът. Чак след година дела и борба с институциите, бебе Тихомир си е вече у дома.

„Не са се отказали. До ден днешен не са се отказали от мен. Когато сме си говорили с майка ми, тя ми каза: „Ти си моето дете. В момента, в който те видях, казах, че това е детето. След година, когато са дошли да ме вземат,съм я видял и съм казал: „Мамо”. Просто съм я познал”, разкрива Тихомир.

„Бях разтърсен. Разказаха ми какво се случи, някакси ми олекна. Не можах да почувствам, че те не са мои родители. В пубертета намерих решението за осиновяване и го скрих от нашите”, добавя той.

На всеки свой рожден ден събира по малко смелост да потърси жената, която го е изоставила. Без да каже на родители си, за да не ги тревожи, Тихомир тръгва по следите на биологичната си майка. Така разбира друга истина:

„ Нашата среща беше много спонтанна. Тя ми написа едно много дълго съобщение. Беше много объркана. Тя 22 години не подозираше, че съществувам. В деня на раждането тя е подписала смъртен акт и за нея нейното дете е починало. В болницата са й казали, че е родила мъртво дете. В последствие баща й и е признал за това”, доверява певецът.

„ При първата ни среща нищо не си казахме. Нямахме силата. Просто стояхме и си мълчахме. Тя беше много щастлива от факта, че имам семейство, но не успява да го преживее. Тя има момиченце, заради което исках да поддържаме връзка. Бих искал когато порасне, да й споделя,че сме брат и сестра. Аз й простих”, заяви Тихомир.

Минало и настояще, болка и след нея прошка – сякаш оживяват в музика.

Въпреки страха от изповедта на сина си, родителите на Тихомир са винаги зад гърба му. Защото го обичат и подкрепят безрезервно. Не само заглавие на песен. Аз съм тук – е и личната кауза на Тихомир. Да помага на осиновители и осиновени.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име