Intrigi.bg Мистерии Процесът срещу Вапцаров остава засекретен 67 години

Процесът срещу Вапцаров остава засекретен 67 години

273
0

„Дело 585/1942 – Никола Йонков Вапцаров“ проследява всички събития, свързани с обвиненията, следствието и делото срещу поета. Изданието е дело на наследниците на поета – Никола Борисов Вапцаров (племенник на Вапцаров) и на сина му – 29-годишния юрист Никола Николов Вапцаров, който е най-младият наследник на фамилията.

Никола Вапцаров е обвинен в опит за държавен преврат през 1942 г. Осъден е по Закона за защита на държавата и е разстрелян още същия ден.

Върху делото няма гриф „секретно“, но е под специално съхранение в Министерството на вътрешните работи. Едва през 2011 г. роднините на Вапцаров получават достъп до архивните документи.

Цялата информация, използвана в книгата, е получена от архивите. Оказва се, че през годините те са били многократно прочиствани. Делото е било преподвързвано. Някои документи липсват, други са добавени доста по-късно.

Изданието в обем над 600 страници представлява факсимилета на оригиналните документи по делото. Текстът е с кратък коментар, който да послужи по-скоро за исторически ориентир, отколкото да дава заключение или позиция.

Иначе в делото няма никакъв смислов, хронологичен и юридически ред. Внукът на поета – Никола Николов Вапцаров, разказва, че през 1944 г. Народната милиция изисква папките по делото и по-късно ги връща с различна структура. „Първо са поискали 5 папки, след което връщат 3. В един момент те го изискват отново и делото започва да набъбва, докато сега е 11 папки. Ние сме вземали от различни папки, за да можем да го подредим по логика и хронологично, докато в архива всичко е разбъркано“, обяснява той, цитиран от Дарик. И допълва, че „самото дело говори само за себе си. То е като един криминален роман. Вижда се разследването, явките. Ако има нещо, което да е уникално, това е, че могат хората да видят едно към едно архивните документи и сами да направят своя извод“.

Става дума за време, когато Борис Трети трябва да отчете дейност пред Хитлер, а Димитров – пред Сталин.

Това разследване е известно още като делото срещу ЦК на БРП и военната ѝ организация. Реално престъпление обаче няма. Хората са арестувани само заради своите идеи и възможността да ги осъществят в даден момент. По делото са обвинени 60 души. 1942-ра е звездната година за политическата полиция на Царство България. 223 са провалите през тази година в системата на Българската работническа партия. 4238 са арестуваните активисти, над 3 хиляди са осъдените, 96 са екзекутираните.

Внукът на Вапцаров смята, че цялото дело е било постановка, а поетът е бил предварително обречен. „Цар Борис е трябвало да отчете дейност пред Адолф Хитлер, Георги Димитров е трябвало да отчете дейност пред Сталин. И общо взето, за всички тях това е било много удобно това дело да се случи“, казва най-младият Вапцаров.

Интересен е и въпросът с адвокатските защити на обвиняемите, на които дори е отказано да обжалват смъртните си присъди. В цялото дело има само една адвокатска защита. „Интересното тук е, че всички показания на подсъдимите са давани под жестоки инквизиции и именно тези адвокатски защити са спомагали за това да се оборят тези факти, изложени, изтръгнати по насилствен начин в признанията им. Но те са били изчистени. Не се знае дали това е било преди 1944-та или след 1944-та година.

Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били близки приятели, а царят е бил чест гост в дома им. Йонко Вапцаров дори е правил лични услуги на царя. Бил е посредник в купуването на земи, които после да станат собственост на Фердинанд. Но вместо да предаде документите за новите земи, Йонко Вапцаров ги унищожава и така земите стават собственост на държавата. Тази постъпка влошава отношенията с царското семейство.

Стига се дотам, че Борис Трети пренебрегва всички молби за помилване на Никола Вапцаров. Майката на поета Елена Вапцарова изпраща писмо на царя с молба за милост. Той обаче отказва под предлог, че не е в София и не може да вземе отношение. Никола Николов Вапцаров смята, че това оправдание не е правдоподобно. „Присъдата е била издадена от името на Негово Величество царя. По наши данни и по тогавашни свидетелства лично царят е този, който е наредил кой да бъде помилван и кой да бъде разстрелян“, казва един от наследниците на поета.

Според Никола Николов Вапцаров за властта след 1944 г. е било изключително важно всичко от процеса да остане тайна. Това е и причината делото да не е в първоначалния си вариант, а да е променяно многократно. Много от хората, които са давали показания по това дело, след 1944 г. заемат ръководни постове в държавата и са имали интерес да не се говори за фактите по това дело.

„Голяма част от хората, които са участвали в процеса, не са се държали достойно и след като са заели лидерски позиции в следващото правителство, не са били много горди с нещата, които са казали по време на процеса, и затова са предпочели той да бъде секретен. Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Масларов – това са хора, които са били във висшите ешелони на комунистическата партия. В делото също е замесена Цола Драгойчева, която след Тодор Живков е най-дълго член на ЦК на Политбюро.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име