Intrigi.bg Актуално По-бърза и мащабна наказателна репресия – как прокуратурата си представя НПК

По-бърза и мащабна наказателна репресия – как прокуратурата си представя НПК

148
0

Какво съдържа законопроектът на прокуратурата за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), изготвен с помощта на експертния й съвет и лансиран преди два дни? Специализираният юридически сайт Lex.bg публикува проекта. „Дневник“ прочете предложенията, събрани в 23 точки. Ето какво съдържат те накратко:

1. Наказателното производство се спира, когато се чака признаване и изпълнение на европейска заповед за арест

В момента няма такава възможност за спиране и давността тече. Идеята на прокуратурата вероятно е да спечели време. При изслушването си в парламента преди ден главният прокурор Иван Гешев ясно каза на депутатите, че ако не желаят дела да се прекратяват по давност, могат да заличат давността. Според юристи пеналисти това, разбира се, е абсурд.

2. Отпадъците, иззети като доказателства, се приравняват на наркотиците и могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство

Това предложение напомня, че в момента прокуратурата разполага с големи количества боклуци, изкопани от ями в 4 области в страната, които възнамерява да използва по делото срещу братята Бобокови. За да не се затруднява със съхранението им като веществени доказателствени средства, вероятно желае да ги унищожи преждевременно. Не става ясно точно как, но се разбира, че ако става дума за метали – те ще се използват по предназначение, а за останалите вещества компетентните органи ще трябва да създадат условия и ред, ако не съществуват. В момента липсва информация къде ги съхранява прокуратурата и по какъв ред.

3. Съпруг, партньор или роднини на обвиняемия да не могат да се възползват от правото си да не свидетелстват, ако са пропуснали да откажат в първия си разпит

Тук прокуратурата пробва явно с хитрост да подлъже хора, които са разпитвани в началото на едно дело, без да са наясно какво точно се случва, да дадат показания, които след това да не могат да оттеглят на основание на чл. 119 от НПК, който им дава право да не уличат близките си в престъпления.

4. Да се предвиди, че не всяко формално нарушение при събиране на доказателствата ги прави негодни

Тъй като законът казва ясно кои доказателства са негодни, прокуратурата и експертите й смятат този формализъм за излишен и предлагат обективните изисквания да се заменят със субективна преценка от „ръководно-решаващия орган“ – прокурор или съдия в зависимост от етапа, на който се намира наказателното производство. Този орган ще преценява „съществено“ ли е едно нарушение при събиране на доказателства или не и поставя ли под съмнение достоверността им. Как ще се избегне кашата едно нарушение да е съществено за органа Х и несъществено за органа Y – не е обяснено.

5Поемните лица се ограничават до едно, но ще е препоръчително да са повече

Невъзможността да се осигурят поемни лица, различни от разследващите полицаи, посетили местопрестъплението, е проваляло не едно дело на прокуратурата. Затова тя действа радикално, като намалява броя им до санитарния минимум. Поемните лица са важна гаранция, че разследващите не режисират местопрестъплението, не нагласят и подхвърлят улики и спазват законовите изисквания за изземване на доказателства.

„До законовия минимум от едно поемно лице следва да се прибягва само в изключителни случаи – когато действията по разследване се извършват в труднодостъпни местности; когато е възможно да възникне опасност за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е трудно и ще забави сериозно действието по разследването, а то е неотложно или е неповторимо, както и в други подобни случаи“, пише в мотивите на законопроекта и се посочва, че имало международни препоръки за премахване на института.

6. Кога се пише обвинителният акт – когато прокурорът „намери“, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина

В момента НПК предвижда, че „прокурорът трябва да е убеден“. Авторите на поправката привеждат куп доказателства за лексикалната смяна, включително становище на проф. Никола Филчев, изготвено през юни т.г. за целта.

От обширната мотивация се разбира, че стандартът бил твърде висок. Впрочем това е един от малкото случаи, в които законът изисква прокурорите да вземат решение по вътрешно убеждение, но сега целта е тази възможност да им бъде отнета. Ще е достатъчно „предположение, допускане, без 100% сигурност“.

За да се аргументира цялата тази философия, прокуратурата и експертите й са изписали страници. Което пък странно противоречи на устните изявления на главния прокурор – при изслушването му в парламента вчера той няколко пъти натякна на депутатите, че прокурорите имали вътрешно убеждение и той не им бил въобще началник.

Предвижда се и съкращаване на обвинителния акт – очевидно, за да не се повтаря абсурдът по делото КТБ, където обвинителният акт беше четен месеци наред в зала.

7. Наблюдаващият прокурор ще може да изземва всички компютърни данни и документи, кодове и т.н., когато разследва компютърно престъпление

В момента разследването на тези престъпления е изключително затруднено без тази възможност, се посочва с мотивите. Две бяха делата, по които се разбра публично, че прокуратурата се сблъска с такива трудности заради липса на пароли и ПИН кодове на компютри и телефони – за пробития сървър на НАП, от който изтекоха личните данни на милиони граждани и фирми, както и разследването срещу хора от президентството (но то няма общо с компютърно престъпление).

8. Да се разшири кръгът на престъпленията, по които могат да се подслушват свидетели – при отвличания

Промените за използване на специалните разузнавателни средства (СРС) предвиждат още:

– „Да се предвидят по-дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК, както и на престъпления по чл.321 и чл.321а от НК.“ Сега срокът е до два месеца с възможност за удължаване до 6 месеца.

– По делата срещу организирани престъпни групи първоначалният срок е до 4 месеца, с възможност за удължаване до 12 месеца, а за служител под прикритие – до 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца. Доводът е, че за престъпните групи е необходимо повече време за „инфилтриране на агентите под прикритие“. Проблемът е, че повечето ОПГ, които прокуратурата в момента е арестувала и обвинила, нямат внедрени агенти под прикритие и така този аргумент олеква. Справка: нашумелите дела срещу семейство Баневи, семейство Стайкови, семейство Арабаджиеви, братя Бобокови, Васил Божков.

– Предлага се възможност за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отказва прилагането на специални разузнавателни средства. Като това може да става пред председателя на по-горния по степен съд. В момента най-много разрешения за подслушване се дават от Специализирания наказателен съд. С поправката очевидно се цели и малкото откази да бъдат преодолявани с решение на горния съд.

9. Опростяване на постановленията за привличане на обвиняем

Тук проблемът на прокуратурата е „протоколът за първото действие на разследването срещу обвиняемия“ и тя предлага той да отпадне.

В постановлението за привличане на обвиняем също ще отпаднат реквизити – начинът на извършване на деянието, пострадалото лице, евентуални вреди ще останат само ако са съставомерни. Посочването на доказателствата, на които се основава привличането, няма да е задължително. Според авторите на проекта това не противоречи на международните стандарти.

10. Отпада правилото, че действията, извършени извън сроковете, не пораждат правни последици, а доказателствата са негодни

Прокуратурата възразява, че съществуващата разпоредба на чл. 234 ал. 7 в НПК се опитва да я дисциплинира, което противоречало на целите на кодекса. Дисциплинарните мерки нямат работа тук, мястото им е в Закона за съдебната власт, гласи основният аргумент. И се дава пример – недобросъвестни разследващи могат нарочно да компрометират делото по този начин.

11. Жалба срещу постановление за спиране на наказателното производство ще могат да подават и юридически лица, които са ощетени

12. Опростяване на процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка – в самото разпоредително заседание

По този начин прокуратурата се опитва да парира случаите, когато съдът й връща обвинителни актове заради явни фактически грешки в тях – ще се иска поправката им в самото заседание, когато съдът констатира това. В мотивите надълго и широко се мотивира това предложение.

13. Още опити да се предотврати връщане на делата от съда – регламентира се изрично, че определенията, с които се отхвърлят исканията за допуснати съществени процесуални нарушения, подлежат на обжалване и протестиране. Както и връщането на досъдебното производство да става само в случаите, когато същественото процесуално нарушение не може да бъде отстранено от съда

Тук отново идеята е прокуратурата да не катастрофира още в първото заседание на първата съдебна инстанция. По този въпрос специалистите по наказателно право не са единни – някои смятат, че съдът не трябва да връща делата, а да ги гледа във вида, в който постъпват, и да решава делото дори при процесуални пропуски от страна на прокуратурата. Други смятат, че сегашният ред е логичният – да не се започва дело, когато са налице грешки и тежки нарушения в обвинението.

14. Да отпадне императивното указание за незабавно разглеждане на делото след разпоредителното заседание, а да се остави право на преценка на съда – прокуратурата уточнява, че това предложение е съобразено с предишното за отстраняване на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, тоест печели се малко време.

15. Отпадат ограниченията кога в съдебната зала могат да се прочетат показанията на свидетел, дадени по време на досъдебното производство – така прокуратурата иска да се възползва на всяка цена от всяка дума, казана по време на разследването – нещо, което законът в момента не позволява.

16. По-бърза наказателна репресия – решенията на апелативния съд да влизат в сила в момента на постановяването им

„Касационният способ за проверка на делата да се установи като извънреден, а не като редовен, по отношение на въззивните решения на апелативните съдилища, с които се потвърждават или изменят присъдите“, предлагат от прокуратурата.

„Това означава до ВКС да стигат само присъдите на въззивните съдилища, обяснява Lex.bg. Т.е. върховните съдии ще се произнасят само ако първите две инстанции не са били на една позиция и например първата е чела осъдителна, а втората – оправдателна присъда. Ако има единодушие и апелативният съд потвърди с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да подлежи на касационна проверка.

В момента такъв е законодателният подход при делата, по които първа инстанция е районен, а втора – окръжен съд. Разликата е, че апелативните съдилища и най-вече Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) гледат делата за най-тежките и сложни престъпления и така по тях думата няма да имат върховните съдии, чиято основна задача е да уеднаквяват практиката, а и са с най-голям опит.

Според специалисти по наказателен процес така има опасност да се формират регионални практики по апелативни райони.

От прокуратурата обаче изтъкват, че така подходът към въззивните решения ще е еднакъв, без значение дали са постановени от окръжен или апелативен съд. „Осъденият ще разполага с правото си по чл. 420, ал. 2 НПК (което включва и право на т.нар. квазикасация – да поиска възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК)“, пише в предложението.

В него се изтъква, че така присъдата ще влиза в сила още с произнасянето на втората инстанция, но единственият ефект няма да е само по-бързото осъществяване на наказателната репресия. От прокуратурата посочват, че така ще се преодолее следният конфликт:

„Ако едно престъпление е родово (материално) подсъдно на районен съд като първа инстанция, подсъдимият в общия случай няма да има право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело. Ако обаче подсъдимият е министър или друго лице по чл. 35, ал. 3 НПК, респ. ако е военнослужещ или друго лице по чл. 396 НПК, при напълно аналогична хипотеза (за същото престъпление) ще разполага с право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело (защото то ще е постановено от апелативен съд). Действащата уредба създава процесуални привилегии/ограничения на основание лично/обществено положение (поради което е несъвместима с чл. 6 от конституцията), респективно създава дискриминация в процесуалните права по „друг някакъв признак“ (в противоречие с чл. 14 от КЗПЧОС)“, цитира Lex.bg.

За делата, гледани от спецсъдилищата, това означава да не стигнат никога до третата инстанция ВКС.

17. Въвежда се още една пречка съдът да връща дела на прокуратурата – само когато установени нови факти налагат съществено изменение на обвинението

18. Прецизиране на основанията за възобновяване на дело

19. Спецпрокуратурата ще получи право да разследва още престъпления – каналджийство и свързаните с него престъпни групи

20. Следователите към спецпрокуратурата да могат да прехвърлят работа на другите следователи

21. Отпада задължителното участие на прокурор по делата от частен характер срещу непълнолетни – аргументът е, че е анахронизъм

22. Изменения в разпоредбата на чл. 50 от НПК – не е посочено как. Става дума за случаи, в които по време на разследването се установи, че пострадалият трябва да си търси правата по частноправен ред.

23. Военните съдилища и прокуратури да поемат делата за престъпленията, извършени от гражданските лица на служба в ДАНС, МВР и дирекциите по изпълнение на наказанията и съдебна охрана в Министерството на правосъдието, при или по повод изпълнение на службата им – посочва се, че предложението се базира на становището на проф. Филчев.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име