Intrigi.bg Булевард Последното музикално откровение, което Димо от P.I.F. ни остави

Последното музикално откровение, което Димо от P.I.F. ни остави

124
0

Измина над половин година от смъртта на Димо Стоянов – символ и основна творческа сила на една от най-обичаните български групи P.I.F.

С тази неизмерима загуба за българската музика обаче пътят на P.I.F. далеч не приключва, а Димо почти беше завършил работата си по шестия албум на групата и изданието се появи на бял свят през този месец.

Днес албумът P.I.F. 6 е достъпен в дигиталните платформи, докато промоцията започна още в началото на май със сингъла OPUS 4 и мащабното видео на режисьора Николай Мутафчиев – завършващо с кадър на Димо в църквата на язовир Жребчево, сниман в деня преди да се разболее от коронавирус.

В клипа взеха участие цели 46 музиканти, изпълнители, актьори и публични личности, свързали живота и творчеството си с Димо.

Когато пълната версия на албума се появи и беше представена на събитие в Joy Station, се случи нещо удивително. Първоначалното чувство на печал у присъстващите постепенно беше заменено от една изненадваща обнадежденост.

Защото известната истина, че музиката лекува, в случая придоби двойно по-силно значение.

Албумът съдържа 9 песни, като първите шест са част от смислова поредица и носят имената Opus от 1 до 6, а краят се състои от три добре познати сингли – станалата любима на феновете „Приятел“, „О“ и песента в подкрепа на борбата с множествената склероза „Понякога“.

За щастие, Димо беше успял да запише вокалите на всички песни, единият запис даже е осъществен в деня преди да влезе в болница.

Останалите от P.I.F. – китаристът Иван Велков, басистът Христо Михалков и барабанистът Мартин Профиров, бяха описали новия албум като различен, емоционален, запомнящ се и недовършен.

Зад тези епитети се крие още цял кръг от разностранни усещания, през гняв и страх, до копнеж и щастие – които Димо с лекота предава чрез своята музика и текстове.

Разбира се, поне първоначално няма как албумът да бъде разгледан извън контекста на случилата се трагедия, но големите артисти имат способността да провиждат, пророкуват, а сякаш и да направляват съдбата със своите произведения.

Димо притежаваше тези умения и с P.I.F. 6 успява да даде на слушателите нови сили, да ги утеши и вдъхнови.

Изглежда точно това е и мисията на P.I.F. 6 – да облекчи болката със своите лечебни свойства. Именно с тази цел Димо ни е оставил последното си музикално откровение.

„И гасиш пак пожара с дъжда“, пее той още в първата песен, наречена Opus 1.

Там чуваме в цялата му прелест по-рядко използвания нисък регистър на неговия глас.

В следващата Opus 2 се разгръща епичността, на която P.I.F. са способни още от ранните години с песни като „Невидимо дете“. Именно Opus 2 е най-вероятният следващ сингъл, като Димо даже е обсъждал със съпругата си Любомира заснемането на стоп моушън видео с изрязани хартиени фигурки.

В Opus 3 надеждата си пробива път чрез озаряващия припев, записан от анголски детски хор на техния език банту. Децата учат във Варна и са обикнали музиката на P.I.F., включили са се в един концерт и са пели „Приятел“, а впоследствие се е родила и идеята да създадат обща песен.

В Opus 4 и 5 емоцията отново е поглъщаща, някак зловеща и стъписващо пророческа.

Поредицата завършва с Opus 6, написана от Димо за неговата майка, която той губи преди две години: „Ръце протягам към тебе в небето / Вали снегът, а топи се сърцето“, пее вокалистът.

С този албум P.I.F. още веднъж предлагат песни, които те приковават и замислят. Които с малко думи казват много неща. И които не стават за фонова музика, всъщност всичко останало се превръща във фон за тях.

Иван, Христо и Мартин казват, че албумът е бил завършен на 98% и в останалите 2% му е чарът. Групата не е гонила перфектно кристален и безупречен звук, а напротив, на места звученето е умишлено сурово, защото от такова се нуждаят самите песни.

Иначе музиката на P.I.F. винаги е била неподатлива на каквито и да е конкретни жанрови определения. Те просто губят смисъл пред цялата феерия от емоции и смисли. Това е просто музика в най-чистия ѝ вид, която не се нуждае от допълнителни класификации и разяснения, защото сама по себе си казва всичко.

P.I.F. 6 вече живее свой собствен живот в нашите плейлисти, за да се превърне в спътник на нови преживявания и да добие уникалната си стойност за всеки слушател –  даже извън групата, извън станалото с Димо, извън всички обстоятелства, довели до появата на албума.

Най-хубавото е, че изданието далеч няма да е последният ни досег с P.I.F.

Тази седмица съставът направи големи концерти в София и Пловдив, преди това мина през Варна и Бургас, а през лятото предстоят още много срещи с публиката, на които Димо ще бъде заменен от поне по трима певци на концерт – сред които са Графа, Дичо, Свилен от „Остава“, Ерсин от Jeremy? и Прея.

През последните месеци останалите трима от P.I.F. успяха да направят доста неща – да издадат сборен албум с най-големите хитове, да завършат автобиография, чието издаване предстои, да довършат P.I.F. 6, а сега работят и по акустичен албум, в който най-обичаните им песни ще се пеят от различни гост изпълнители.

P.I.F. и многобройните им фенове ще се срещат през цялото лято и отвъд него по концерти и фестивали, за да дадат още поводи не за скръб, а за празнуване на цялото наследство, което Димо остави.

Мотото е „Приказката продължава“ и с него Иван, Мартин и Христо правят точно това, което самият Димо би искал от тях – продължават смело напред.

А от техните концерти хората си тръгват щастливи, защото все още усещат и присъствието на незаменимия талант – който не би ни позволил да се отдадем на скръбта и сам обичаше да казва, че работата му е да бъде „ощастливител“.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име