Да живее Соросоидният университет в София! Това стана с показното уволнение на проф. Михаил Мирчев по донос от Студентско общество за равенство. Екзекуцията на водещия курса „Социална работа с етногрупи“ е заради вменена реч на омраза. Професорът провокирал дискусии на теми като има ли масова престъпност и агресия сред циганската общност и защо? Ликвидираха го без предупреждения, мъмрения и прочие. За назидание на Истината. Посланието е – който се осмели да мисли за Истината, това го чака.
Това е стандартът на фондация „Америка за България“, настанена на централно място в бившата Алма Матер в разрез с академичната автономия.
Окупация на националния Ум.
Сега ще ви кажа какво беше в СУ по времето на късния соц. Постъпих в Софийския университет през 1987 г., веднага след казармата. Комунизъм. Там беше проф. Розалия Ликова, която още тогава се жалваше, че тоталитаризъм я репресирал – не u говорели колегите.?! Там беше днешният гуру на соросоидите и член на „Да, България“ проф. Александър Кьосев. Беше ми асистент по българска литература. От него запомних създаването на вторичната държавност -държавата на националния дух. Същия дух, който днес той закопава с лопата, подарена му от „Америка за България“ Тогава, в мрачния комунизъм, в една аудитория в Журналистически факултет, вместо да води упражнение, ни обясняваше как саботира комунистическото ръководство на университета. Ръкопляскахме му. Въпреки ДС, въпреки БКП, армията, милицията, никой не го уволни. Никой не го преследва.
Преподаваше ми и Миглена Николчина, по западноевропейска литература. Тогава, в тъмното комунистическо минало, в разрез с комунистическата идеология, с класово-партийния подход, тази дама открито и натрапчиво повтаряше на лекциите за андрогинния човек, за андрогинното начало, за това как полът е не установен, всички сме едновременно и мъже, и жени. Никой не я уволни. Никой не я преследваше. Въпреки ДС. Въпреки БКП. Въпреки армията и милицията.
Същата история и с проф. Елка Константинова. Беше дъщеря на враг на народа, но пък не я уволняваха от университета, че и книги издаваше. Стана министър след промените, лидер на Радикал-демократическата партия. Синът u издаваше порно вестник – според г-жа Константинова това е еманация на свободата. Сорос, братче… Иначе сме интелектуалци, репресирани от комунизма вътре в университета, на заплата и с трудово-правна защита.
Да ви кажа и за иконата на Демократична България – Кристиян Таков, юристът, антикомунист, богът на Сорос по нашите земи. Бог да го прости! Нищо лично, беше крайно начетен. С него служих в секретен ракетен дивизион в Дебелата кория, Сливен. Той беше комунист, заместник командир по политическата част. На същия този пич му беше позволено да издава вестник в тъмните комунистически времена в армията, по време на Възродителния процес. Никой не го вкара в концлагер въпреки ВКР. Аз да тръгна да издавам вестник, ще ме разстрелят на развод. Той беше внук от висшата комунистическа фамилия Такови – Пеко Таков, партизанина, и брат му Кръстю Таков. Какъв потрес, когато го срещнах в университета след уволнението – той следваше право, на мен не ми достигна бал и се бях забил в българска филология. Галеникът на висшата комунистическа номенклатура Кристиян Таков, ЗКПЧ – то, комунистът, се оказа… антикомунист!? Громеше комунизма, пичът, в ерата на комунизма и никой не го уволняваше, не го заточаваше въпреки ДС, въпреки БКП, въпреки армия, въпреки милиция. Кариера направи, доцент стана, книги издаде… И умря, но не покосен от Путин.
Това беше Софийският университет в ерата на мрачния соц, дивия комунизъм, ДС, КГБ и Интернационала… Свободата беше повече от днес.
Днес в Соросоидния университет уволняват, колят и бесят тези, които в ерата на Тато се пишеха волнодумци, дисиденти, борци за свобода. За някакви 30 г. станаха Велики инквизитори на свободата. „Америка за България“, дами и господа.
