Intrigi.bg Политика Петър Волгин: Народът срещу „децата на капитан Грант”

Петър Волгин: Народът срещу „децата на капитан Грант”

343
0

Хората, които са на хранилка на най-различни чуждестранни фондации, обичат да наричат себе си „носители на експертизата“. Казано на български език, това означава, че въпросните лица претендират, че знаят всичко. В областта на политиката, икономиката, правото, изкуството… Изобщо няма тайни за тях във всяка една сфера на човешката дейност. И ако някой обикновен човек, а не „носител на експертизата“, дръзне да изкаже мнение, различно от това на „знаещите“, моментално бива заклеймен като неук и неинтелигентен. Щом не те канят на приеми в американското или поне в британското посолство, щом не посещаваш семинарите на „Америка за България“ или конференциите на Българския хелзинкски комитет, нямаш право да имаш мнение по какъвто и да било важен въпрос. А ако все пак дръзнеш да се изкажеш по някой наболял проблем, „носителите на експертизата“  веднага изразяват огромното си възмущение от подобна наглост.

За пореден път гнусливото отношение към мнението на обикновените хора  ни бе демонстрирано след предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Много нормални българи изразиха категоричното си неприемане на този факт. Да, повечето от тях не са юристи, не са изкушени от тънкостите на правната материя. Но пък те и не претендираха да са такива. Не атакуваха юридическия аспект на делото. Повече ги притесняваше друго. Това, че решението на Апелативния съд за освобождаването на австралийския убиец нарушава свещения принцип на справедливостта.  А и съгласете се, редица смущаващи неща имаше в този конкретен състав на апелативния съд. Съдията Калин Калпакчиев е два пъти определян за човек на годината от  Българския хелзинкски комитет. А в мотивите за оправдателната присъда е записано, че съдът се е съобразил с препоръката на същата тази неправителствена организация. Ясно е, че между съдия Калпакчиев и БХК има топли отношения. Това, разбира се, не е незаконно. Но дали е морално да постановяваш присъди, за които лобира една НПО,чийто любимец си самият ти? Също така се оказа, че съдия Весислава Иванова е сред авторите на годишния доклад на БХК за 2016 г.  И няма особено значение дали е получила хонорар за тази си дейност, или в конкретния случай е работила безвъзмездно. Фактът за тесен контакт е налице. А и публична тайна е, че някои неправителствени организации могат да ти помагат по най-различни начини, дори и без да ти плащат хонорари.  Достатъчно мощни са, за да подпомогнат развитието на магистратската ти кариера, например когато техни шефове се обадят на правилните хора.

Тъкмо тази обвързаност между съдии и неправителствени организации притеснява хората. Те заживяват с усещането, че присъдите биват постановявани не въз основа на събраните доказателства, а според желанието на някое влиятелно НПО. И затова протестират.  А как окачествяват протестите им грантовите анализатори, т.е. онези, които получават редовно финансиране от най-различни чуждестранни фондации? Окачествяват ги като недопустима намеса в работата на съдебната система. Ти да видиш! Вероятно бихме се солидаризирали с тревогата на „децата на капитан Грант“, ако те проявяваха същата принципна позиция и в други, напълно идентични с този, случаи в системата на правораздаването. Да ви припомня само един от тях. От известно време в София се организират протести срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Протестиращите го обвиняват във всички възможни грехове – от това, че няма необходимата юридическа подготовка, до това, че се готви да установи тоталитарен прокурорски режим. Как коментират тези протести грантовите анализатори и грантовите журналисти? Да не би да се възмущават от „недопустимата намеса в правораздавателната система“? Нищо подобно! Протестите срещу Иван Гешев са описвани като израз на „смела гражданска позиция“. Е, може ли някой да ми обясни как така еднотипни действия, каквито са протестите срещу номинацията на Иван Гешев и решението на Калин Калпакчиев, биват определяни по коренно противоположен начин? И дали тази разлика в коментарите не се дължи на финансирането? Ако роптаеш срещу Гешев, получаваш хонорар, а ако критикуваш Калпакчиев, не получаваш. И съответно първото действие те поставя в „свещения пантеон на борците за справедливост“, а второто те дамгосва като „слуга на Пеевски“.

В защита на г-н Калпакчиев моментално се обяви Съюзът на съдиите. Даже и подходяща декларация пусна по случая. Нормално е хората да защитават шефа си.  Не е нормално обаче тази неправителствена организация да получава стотици хиляди долари от „Америка за България“ и да претендира, че точно нейните идеи за реформиране на българската правораздавателна система трябва моментално да бъдат приложени в практиката. Пък и след като виждаме как работят грантовите съдии покрай освобождаването на Джок Полфрийман, повече от ясно е как ще изглежда българският съд, ако тъкмо подобни магистрати започнат да определят правилата на неговата работа. Разбира се, едва ли има човек, който да каже, че правораздавателната ни система няма нужда от реформи, че всичко в нея е перфектно и статуквото трябва да се запази за вечни времена. Но когато с реформата се заемат НПО-та като Съюза на съдиите, опасенията, че след „реформаторската“ дейност правосъдието ни ще бъде много по-зле, отколкото е сега, придобиват съвсем реалистични очертания.

Да позволиш структури като БХК или Съюза на съдиите да диктуват какво да се случва в системата на правосъдието, е също толкова глупаво, колкото да вярваш, че журналистически организации като АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти) е истински защитник на свободата на словото. Тази соросоидна неправителствена организация наистина защитава свободното слово, но само когато то излиза от хора, които сто процента споделят нейните идеи. Ако пък някой дръзне да изкаже идеи, различни от тези на АЕЖ-то, моментално от там искат забрана на подобна „ерес“. Така че най-сигурният начин да опорочиш една кауза е да предоставиш защитата ѝ на структури като АЕЖ. Да вярваш, че подобни грантоеди са искрени защитници на свободата, е същото, като да смяташ, че Владо Кузов е искрен борец срещу педофилията, а Джок Полфрийман е убеден противник на носенето на хладно оръжие. Каузата може и да великолепна, но попадне ли в лапите на различните АЕЖ-та, моментално бива изкористена.  По абсолютно същия начин стои въпросът и с финансираните от чужбина магистратски организации и техните „реформаторски“ усилия. Ето защо недоволството от грантовото правосъдие е съвсем логично.

На Марш за справедливост в София стотици граждани искаха оставката на съдията, пуснал предсрочно убиеца Полфрийман

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име