Intrigi.bg Политика „Партиите на протеста“ – между съгласието за реформи и различните посоки за...

„Партиите на протеста“ – между съгласието за реформи и различните посоки за промяна

386
0

„Има много варианти… Говоренето напред е излишно“. Така седмица преди предсрочните парламентарни избори описва възможните преговори за управленска коалиция Тошко Йорданов, зам.-председател на „Има такъв народ“.

Според социологическите прогнози партията на тв водещия Слави Трифонов ще има съвсем близък резултат с ГЕРБ, като основният въпрос е дали ще завърши надпреварата на първо място. Очаква се тя да е в основата на следващото управление на страната, а като най-вероятни партньори анализаторите и досегашните заявки на политическите играчи очертават коалициите „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

В кратко просъществувалия след редовния вот през април 45-и парламент трите формации имаха 92 депутати и макар това да беше достатъчно, за да блокират опита на доскоро управлявалата ГЕРБ да състави нов кабинет, дори не водиха преговори за формиране на управленско мнозинство. Сега дават знак, че допускат общи действия, макар да се пазят от публично обсъждане на възможните параметри. Ключовият въпрос на изборите ще бъде дали т.нар. „партии на протеста“ ще успеят да увеличат депутатите си с 29 в сравнение с предишните избори и заедно да достигнат парламентарно мнозинство от 121 гласа, осигуряващо комфорт на подкрепян от тях кабинет, или ще се търси кабинет на малцинството, разчитащ на гласове от останалите парламентарни групи за конкретни решения.

Преглед на предизборните програми и на последните публични изяви на лидери на формациите очертават тесен кръг от теми, по които изглежда, че ще могат сравнително лесно да намерят общ език, докато по останалите приоритети очевидно ще са необходими преговори. Най-тежки се очертават ключови реформи в съдебната система и изборното законодателство, където има единомислие за нуждата от промени, но разногласие за посоките.

Темата кого биха подкрепили за премиер и за министри, преди изборите остава на заден план, като политическите формации я отлагат след като са ясни резултатите и коментират, че трябва да се говори за идеи, програма, приоритети, които да ги обединят, вместо фокус върху конкретни личности.

Заедно срещу предишните

Ако има нещо, което безспорно продължава да обединява „партиите на протеста“, то е категоричния отказ от каквито и да общи действия с ГЕРБ. От „Има такъв народ“ наричат доскорошните управляващи „терористи на политическото поле“, които трябва да бъдат „изчегъртани“, „Демократична България“ ги приема за „токсични“, а „Изправи се! Мутри вън!“ – за вредни за страната.

Хората на Слави Трифонов запазват към БСП и ДПС същата крайно отрицателна оценка, което в предишния парламент демонстрираха и трите „партии на протеста“ и продължават да ги наричат „партии на статуквото“. „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“ демонстрират по-нюансирана позиция, позоваваща се на политическата логика, като не изключват напълно възможността БСП и ДПС в определени ситуации да оказват подкрепа на решения на новото мнозинство.

„Когато преследваме далаверите, в които са свързани хора на ДПС, си вършим работата, но защо трябва да забраним на ДПС да подкрепя правителство или законодателни решения?“, обяви в началото на кампанията Татяна Дончева от „Изправи се! Мутри вън“.

Пред БНТ тя коментира, че всеки, който не е носител на конструкцията на системата ГЕРБ, има шанс да участва в промяната, дори и БСП и ДПС.

Позицията в коалицията по този въпрос обаче не изглежда единна, тъй като – за разлика от Дончева – лидерът Мая Манолова не допуска подкрепа от БСП, разграничавайки се яростно от партията, в чието ръководството беше. В изключително предпазливите си прогнози водачът на „Демократична България“ Христо Иванов пък отхвърля и намек за потенциално сближаване с ДПС, битката срещу чието задкулисно влияние в изпълнителната и съдебната власт е фокус на партията му.

В обратния лагер, основната теза на ГЕРБ е, че изборите ще бъдат манипулирани от служебния кабинет, придружена от намеци, че може да обжалват резултатите. БСП повтаря, че без нейна подкрепа управление трудно ще има. Преди дни зам.-председателят на ДПС Халил Летифов обяви пред „Нова телевизия“, че движението е най-сигурният партньор, но няма да дава нежелана подкрепа.

Коалиция или тематични мнозинства

„Не е до искане (на властта – бел. авт.). В случая има проблеми за решаване“, коментира Тошко Йорданов пред Би Ти Ви седмица преди изборите, и допълни, че ако се стигне дотам, „Има такъв народ“ ще представи кандидати за министри и премиер. Той отказа да обсъжда как ще бъде осигурена подкрепа за тях в случай, че партията не събере 121 гласа, което изглежда по-вероятната ситуация. Като естествени партньори обаче посочи „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, тъй като „голяма част от приоритетите се припокриват“.

В интервю за „Нова телевизия“ преди седмица Христо Иванов очерта два варианта след 11 юли – или пълна коалиция и план по „приоритети какво ще се прави“, или обединението му „да подкрепи някои неща, без да участва в кабинета“. За председателя на „Изправи се! Мутри вън“ Мая Манолова след вота е нужно „мнозинство на почтените“ и обединението й е готово и само да подкрепя, и да участва, като уважи решението на „Има такъв народ“ за кандидат-премиер.

Правосъдието: всички имат идеи, но различни

Една от ключовите реформи, които трите „партии на протеста“ посочват като абсолютно необходима, е тази в съдебната система. Най-постижимо от нея изглежда закриването на специализираните съдилища и прокуратури, която се подкрепя от всички, а в миналия парламент дори мина на първо четене с гласовете на трите нови формации и БСП.

Предсрочно прекратяване на мандата на действащия главен прокурор Иван Гешев и избор на нов е приоритет, заявен ясно от две от трите протестни формации. „Демократична България“ настоява за това още от назначаването му, а позицията се споделя от хората на Мая Манолова. Макар да не е декларирал никога директно искане за смяна на Гешев, Слави Трифонов често се е изказвал критично за работата му и за основателността на миналогодишните протести, част от исканията на които беше отстраняването му. Миналата година лидерът на БСП Корнелия Нинова също каза – едва след декларация на столичната организация на левицата, че партията иска оставката на Иван Гешев.

Въпреки заявките, смяната е трудна, тъй като изисква конституционна промяна (т.е. мнозинство от поне 180 депутати) или решение на Висшия съдебен съвет, в който Гешев има силна подкрепа. За смяна на съвета настояват и трите протестни формации, но при различни условия. Според предизборната програма на „Има такъв народ“ трябва да се премахне квотата на Народното събрание, докато „Демократична България“ настоява квотата да остане, но да се избира с квалифицирано мнозинство.

Различни посоки имат партиите за другите промени в сферата на правосъдието. „Има такъв народ“ предлага главният прокурор да се избира пряко и да може да се отзовава. „Демократична България“ – изцяло нови правила за избор и освобождаване на тримата големи в съдебната власт, по-кратък мандат на главния прокурор (5 вместо 7 години), лустрация и гражданска законодателна инициатива, като промените изискват поправки в Конституцията. Предлага се главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Народното събрание с мнозинство от три пети от всички депутати, или поне 140. Ограничаване безконтролната власт на главния прокурор и премахване на фигурата на Великото Народно събрание са сред идеите в платформата на „Изправи се! Мутри вън!“.

За БСП реформата трябва да включва съдебен контрол на дейността на главния прокурор, реформа на антикорупционната агенция, лична имуществена отговорност за длъжностните лица, от чиито действия страдат граждани. Засега от ГЕРБ и ДПС нямат и не коментират промени, свързани с главния прокурор.

Невъзможната промяна на изборната система

Макар и т.нар. нови партии в 45-ия парламент да постигаха консенсус за машинното гласуване и да прокараха спешни мерки за промяна в изборния процес, обединение около драстична промяна в изборната система трудно ще бъде постигнато.

Най-близки изглеждат позициите за въвеждане на дистанционно (по пощата) и електронно гласуване, подкрепяни и от трите формации на протеста. Консенсус има за въвеждане на избирателен район „Извън страната“, но тепърва ще се решава как да се разпределят мандатите.

Основният разлом е промяната на пропорционалната с мажоритарна избирателна система. От партията на Слави Трифонов продължават да твърдят, че са за мажоритарни избори за депутати в два тура – идея, която в краткия парламент се подкрепяше само от ГЕРБ и то по-скоро формално. Като знак за известни възможни отстъпки беше приет дисертационният труд на председателя на 45-ия парламент Ива Митева, която предлага 80 от 240 народни представители да се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално, както досега.

„Има такъв народ“ остава сама в искането за намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лев за глас, а „Изправи се! Мутри вън!“ – за въвеждането на активна регистрация, като единственото близко до това предложение е на БСП, но във вариация за актуализиране на избирателните списъци.

Битката за регулаторите

Промяната в начина на избиране и работата на държавните регулатори е една от темите, които се очертават централни за „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, но периферни за „Има такъв народ“.

Демократите внесоха в предишното Народно събрание законови промени срещу бетонирането на сегашния състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и поискаха промяна в регулацията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В програмата на „Изправи се! Мутри вън“ е обещана смяна на съставите на тези две комисии, както и на Комисията за финансов надзор и Съвета за електронни медии. Досега от партията на Слави Трифонов не са коментирали позицията си по темата.

Приоритети, които не срещат подкрепа от останалите потенциални партньори, за „Демократична България“ се очертава настояването за пълна лустрация, а за „Изправи се! Мутри вън!“ – регулирането на колекторските фирми.

Пенсиите – пари или реформи

Темата за преизчисляването на пенсиите, което ще доведе до увеличаване на най-ниските, бе вкарана предизборно в дневния ред на 45-ия парламент от БСП, но за финално решение време и подкрепа нямаше.

Преизчисляване и минимална пенсия от 500 лв. в края на мандата обещава и обединението „Изправи се! Мутри вън“. Подкрепа за идеята биха получили от коалицията „Български патриоти“ (ВМРО, НФСБ и „Воля“), ако тя прескочи 4-процентната бариера.

„Демократична България“ и „Има такъв народ“ обаче по-скоро се обединяват около идеята за цялостна реформа на функциониращата пенсионната система. И двете формации залагат на развитие на втория и третия стълб с надграждане към солидарния модел, по който става пенсионирането сега.

Малко вероятна изглежда и драстична промяна в данъците на физическите лица. „Демократична България“ предлага запазване на плоския данък (на същата позиция е и ГЕРБ). „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“ настояват за необлагаем минимум, а БСП – за прогресивно подоходно облагане и диференцирана ставка на ДДС, но едва ли ще съберат нужната подкрепа.

Здравеопазването е важно, COVID – не

Забавеният процес на ваксинация срещу COVID-19 е приоритетен единствено за „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които предлагат пренаписване на ваксинационния план и ясни критерии при въвеждането на ограничителни мерки по време на епидемия или пандемия. Постигането на съгласие изглежда малко вероятно, доколкото темата за коронавируса изобщо отсъства от програмата на „Има такъв народ“.

Консенсус се очертава около идеята за цялостна реформа на здравеопазването, която се споделя не само от новите, но и от всички досегашни парламентарни групи, без ГЕРБ. Темите, по които „партиите на протеста“ отсега имат съгласие са изграждането на детска болница, въвеждането на спешна въздушна медицинска помощ и на електронно здравеопазване. „Изправи се! Мутри вън!“ се ангажират с премахване на лимитите в болниците – идея, която бе лансирана и от служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. От „Има такъв народ“ пък настояват, подобно на БСП, за изваждане на обществените лечебни заведения от обхвата на търговския закон.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име