Intrigi.bg Спорт „От скрина“: Големи коментаторски лафове

„От скрина“: Големи коментаторски лафове

39
0

Безспорно най-известната фраза в българския футболен коментар е „Господ е българин“, изречена през 1993 година в Париж от легендарния Николай Колев. „Фразата излетя в ефира съвсем спонтанно, когато Емо Костадинов закла френския петел и закара българите на финалите в САЩ. Доволен съм, че много хора си служат с нея, аз не съм я патентовал. На моменти виждам, че има области, в които дядо Господ не е българин“, споделя след време Мичмана.

Известният коментатор има и други паметни „включвания“, какъвто е случаят от Световното първенство в Аржентина през 1978 година, когато изстрелва в ефир: „В близост до мен е колегата Пеле“. Мичмана е в стихията си и на мача с „гаучосите“ в Далас, когато прави един от най-добрите си коментари. По едно време обаче Гласа на футбола обърква Гениалния плешивец Йордан Лечков. Следва поправка и пояснение: „Аз не бива да го бъркам Данчо, защото с него сме колеги по прическа и се уважаваме, не само заради това, разбира се“.

Чувството за хумор на Мичмана топли няколко години българските любители на калчото. В един от случаите легендарният коментатор се захваща с Атилио Ломбардо. „Казват, че при титла всички щели да боядисат косите си. Това обаче не важи за Ломбардо и той няма да има този проблем. Ето че и да нямаш коса си има своите плюсове“, шегува се Колев. По време на финансовата криза през 1996 година Гласа на футбола е зад микрофона на мача Милан – Парма, спечелен от „дуковете“ насред Милано и излъчен по „Всяка неделя“. При един корнер Мичмана констатира: „Това ще бъде пореден ъглов удар за домакините, но за нас едва ли има някакво значение, като знаем какъв е курсът на долара в страната“. 

Големият Николай Колев е автор и на фразата „братята Кумани“, казана по адрес на холандските национали Роналд и Ервин Куман. Сред арсенала му от лафоризми е още: „Ниска топка по тревата, Барзов спира с гърди“. На Европейското първенство през 1992 година Мичмана критикува английското крило Тони Дейли: „Това момче ще го запомним само с прическата му“. По адрес на тъмнокожия бранител Дез Уокър пък казва: „Това е Уокър! Само че Дез, а не Джони, макар че пак е с тъмен етикет“.

Много шеги има и в коментарите на Николай Галов, измислил прозвището „смърфове“ на футболистите от Локомотив (Пловдив). Колегата Галов хвърля един от бисерите през 90-те години, когато завършва своя репортаж с култовото: „С хонорара от 60 лева и 20 стотинки, който получи, съдията Любе Спасов може да си купи 600 грама суджук или цели две кила кренвирши“. Известният пловдивски журналист открива едно дерби от „Колежа“ със следното: „Ако ви кажа, че Левски е в синьо, ще кажете, че ви взимам за далтонисти. Знаете добре и какво е титулярното оперение на канарчетата“. Непреходна обаче остава фразата му от „Спорт и музика“, която се споменава и до днес: „Уважаеми слушатели, шеста минута в Пловдив – дъжд от голове! Тракия води с 1:0“. 

Духовит в своите коментари е и варненският ерудит Стефан Янев. Легендарният халф на Черно море е зад микрофона по време на двубоя между Спартак (Варна) и Манчестър Юнайтед на стадион „Юрий Гагарин“ през 1983 г. Тогава Чечо изрича паметното: „Добре дошъл, Манчестър Юнайтед! Много сме слушали за теб“. На Световното първенство в Италия Янев казва по адрес на колумбийския капитан Карлос Валдерама: „От толкова лежане по терена ще получи воден плеврит“. След колеблива игра на Тото Скилачи пък определя: „Този Тото е истинско тото“.

Висш пилотаж в жанра записва Любен Попов на 28 май 1981 година. Ветеранът е пратен от Иван Славков да отрази от Виена световната квалификация между Австрия и България. През целия мач изисканият коментатор се обръща към играчите на домакините с „господин“. „Господин Пецей подава на господин Кранкъл пред нашето наказателно поле…“. Зрителите у нас са шокирани. „Господин Яра е точен за 2:0! Цялата виенска публика пее, какъв театрал“, няма спиране Попов. Силно е и началото на легендардния Никола Ексеров на финала за Купата на България през 1992 година: „Като гледаме марките безакохолни напитки на фланелките, можем да кажем, че на терена излизат два отбора от трезвеници“. 

Всички отлично помнят възторжения коментар на Борис Касабов от Ню Йорк през 1994 година: „Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов…“. Борето е във вихъра си и четири години по-късно. На мача с Испания, загубен от „лъвовете“ с 1:6 и превърнал се в двубой на абсурда, коментаторът хвърля лаф след лаф, а накрая признава, че никога няма да забрави тези 90 минути във Франция. Смях и закачки има открай време и в коментарите на Георги Попвасилев. Остроумният любимец на запалянковците е на пулта по време на една от най-скандалните срещи в българския клубен футбол през 90-те години. „Ако е нужно резюме, да си кажем, че знаем го добре, футболът ни е менте“, римува в заключение Попвасилев.

Големият Петър Василев също е показвал чувство за хумор в ефир, но един от най-забавните му лафове идва в момент на разочарование и ярост – след пропуска на Христо Йовов срещу Словения: „И какъв… какъв пропуск! Как!!! Как е възможно това?!? Как е възможно това?! Христо, кажи ми! Как е възможно? Ех, какво да се прави, и това е било писано да преживеем“. Срещу Петела обаче седи емблематичното: „Каква поредна футболна драма!“ – от финала на Евро 2000.

Време за майтапи намира редовно и Алекси Сокачев, дори по време на инфарктните дузпи на финала между Ливърпул и Милан в Истанбул: „Номерата на Дудек успяват. Явно е гледал какво е правил Гробелар. Абсолютно същите номера – танцува, маха, какво ли не, погледнете го само! Какво ли прави в дискотеките“. През същата година Ивайло Ангелов е култов на мача ЦСКА – Байер (Леверкузен): „С какво го вкара Мурад, не видях точно, но важното е, че го вкара“.

Да завършим с нещо класическо! Един от коментаторите на финала в Шампионската лига през 2001 година се казва Любо Пенев. Легендарният реализатор мята бисери на всички посоки, а накрая дори призовава Емо Костадинов да почерпи бира. „Усуквал съм го Оливер Кан. И то не един път“, споделя Любо в хода на финала. „Трябва да му пусна аз на Кан една касетка по пощата, ама нямаме връзка“, добавя по-късно Ел Голеадор. При дузпите Пенев отсича: „Казал съм – от 1 до 6 далече от бялата точка, от 7 до 11 да изпълняват“.

По онова време екшъните в „А“ група се редуват кръг след кръг. След една голяма патърдия, няколко години преди Байерн – Валенсия, вездесъщият Сашо Диков реди следния монолог:

„След малко ще видим полета на онова птиче, на онзи ястреб… Стоп кадър тук! Появява се главният герой в пиеската. Мааалко да проследим… Стоп кадър! Днес се появи още едно интервю с него, след интервюто в „7 дни спорт“, в което той каза, видите ли, „аз се затичах, за да предпазя съдията от гнева на моите съотборници“. Дотук го виждаме в положение, в което има сериозна доза покритие между думите му и действията му на терена… Още малко да дадем напред. Виждате по какъв ефективен начин нашият герой се опитва да предпази съдията! Явно искайки да му направи някаква белодробна операция без упойка, или някакво присаждане на черен дроб, или каквото искате. И това сигурно го прави, както казва той, за да предпази съдията. Още малко отиваме напред. Стоп кадър! Според мен ето една такава снимка би спечелила конкурс на не един и два световни форума! Защото не всеки ден по света могат да се видят такива гледки – вратар да яхне главния съдия в центъра на терена. Защото това си е чиста проба яхане“.

Класика, нали!

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име