Българският фен отвикна на положителните резултати и двете равенства срещу класиралите се за европейското първенство през 2024 Унгария и Сърбия някак не стоплиха мнозинството. Или поне не в голяма степен.
Може би защото допуснахме изравнявания по един и същи начин. Както каза селекционерът Илиан Илиев: „спъваме се в един и същи камък“. Омразата към футболния съюз отврати тотално запалянковците от националния отбор и това скоро няма да се промени. Поне до смяната на модела или до серия от положителни резултати при Илиан Илиев.
Положителните моменти от миналата седмица бяха свързани с представянето на тима при равенствата с Унгария и Сърбия. България показа по-добро лице спрямо абсурдите, на които се нагледахме при Кръстаич и не загуби срещу далеч по-класни съперници.
На фона на сегашния потенциал Илиев успя да изстиска максимума и трябва с ръка на сърцето да кажем, че равенствата наистина бяха такъв.
Независимо от изравнителния автогол в последната секунда, който открадна победата срещу Унгария, съперникът изпусна поне половин дузина отлични положения преди това. Това са факти. Същото беше и през първата част в двубоя срещу Сърбия.
България има огромни проблеми при статичните положения и това ще бъде важна част от работата на Илиев в следващите лагери. Тимът ни има страхотни трудности при висока преса – няколко от най-сериозните ситуации на мача с Унгария дойдоха именно след отнети топки под натиск.
Позитивното е убийствената ефективност, която показаха националите в тези две срещи. А като един от най-грамотните треньори у нас Илиев е наясно, че при наличните кадрови възможности на тима ни играта на контраатака, бързината на офанзивните ни футболисти ще бъде от огромно значение.
Ако направим един паралел преди няколко години – също с не особено висок потенциал Петър Хубчев записа отлични резултати, при това с отбори от ранга на Швеция и Нидерландия.
Любопитна историческа препратка може да напомни, че в обратен ред двамата работиха успешно в Берое и донесоха трофеи във витрината на старозагорския клуб.
Сега първата задача на Илиев ще бъде изстискване на максимума, изясняване на изпълнителите и изграждането на стратегията. И трите неща вече са задвижени. Илия Груев – младши вече е на обичайната си позиция след шантавите импровизации на Кръстаич, един от най-креативните ни млади играчи Филип Кръстев отново е в тима, а Георги Русев тепърва може да развива своя потенциал.
Отлепили сме ютията, но още сме далеч от всякакви надежди за класирания на големи форуми.
Обективната истина е, че последното място в групата без спечелена победа е незаслужено, а точковият актив можеше да е далеч по-добър. Потенциалът не е висок за първите места в класирането, но не е и за последното. Оттам нататък е въпрос на работа, точните хора и малко късмет. И е време хората, уреждащи чартърите и петзвездните хотели, да си ходят. Сториха достатъчно. Нека дадат шанс на други да се провалят. Или да успеят. Защото те се провалиха чутовно.