Intrigi.bg Спорт Олександър Усик – Давид на ринга

Олександър Усик – Давид на ринга

178
0

Историята как Давид победил Голиат е една от най-вдъхновяващите в историята. Да, понякога по-малкият може да събори великана в прахта, въпреки че му отстъпва по ръст или сила. Но още по-важни от физическите размери са мъжеството и куражът, а Олександър Усик показа, че има от тях в излишък. Определено му трябваха, за да излезе пред над 60 000 англичани и да детронира любимеца им Антъни Джошуа насред Лондон. Но тези качества са само лавровият венец на шампионската му статуя, чиято основа се състои от гигантски талант и дългогодишен труд.

Не, че новият шампион в тежката категория на профи бокса е дребосък. Висок е 191 см, а на кантара за първи път в кариерата си бе с трицифрено тегло в килограми – 100,7. Малко по-тежък и с десетина сантиметра по-висок от Майк Тайсън във времената, когато Динозавъра бе страшилище. Но до Джошуа изглеждаше някак смален, както и повечето му съперници – невероятно атлетичният британец сякаш побеждаваше още на снимките преди мачовете. На ринга на “Тотнъм Хотспър Стейдиъм” обаче беше време за един от онези моменти на истината, в които става ясно защо не всичко е такова, каквото изглежда. А боксът наистина не е конкурс за красиво тяло или любимец на публиката, а комбинация от жесток юмручен бой и сложна тактическа игра. И грешките в нея се наказват с удар в лицето.

В момента Усик е отличникът на световния боксов ринг. Кариерата му и до този момент беше перфектна, но вече рекордът му е изключителен. Първо, украинецът обедини всички титли в полутежка категория и когато видя, че на хоризонта няма сериозни предизвикателства, реши да се премести при най-тежките. Ходът бе подложен на съмнения от специалистите, тъй като ръстът и размерите му отстъпват на гигантите, властващи понастоящем в “клетката на големите зверове”. Джошуа е 198 см и поддържа състезателно тегло около 110 кг (108 кг за мача с Усик), Тайсън Фюри е 206 см и е доста над 110 кг дори, след като свали тегло за мачовете, Дионтей Уайлдър пък е 201 см, а по-ниското си тегло компенсира с унищожителен удар, който му е донесъл невероятния процент нокаут в кариерата. С триумфа си над Джошуа обаче Усик доказа, че e истински майстор, който владее занаята си, може да “опитоми” дори по-едри “хищници” и даде заявка за неформалния статут на най-добър боксьор за всички категории, който по традиция специалистите дават на по-бързите и леки майстори в долните класове за сметка на големите и бавни гладиатори при най-тежките.

Върховият, поне засега, миг в кариерата на 34-годишния украинец обаче идва като логично продължение на невероятната му кариера в предишните години. Започва с футбола и едва на 15 години се мести в бокса, вече като ученик в местното спортно училище. Това са двата спорта, в които украинската школа е водеща сред страните от бившия СССР, а успехите на братята Кличко вдъхновяват много момчета да тръгнат по техния път. Олександър дебютира на 19 години на европейско първенство и стига полуфинал, на 21 минава в категория “лека-тежка” и печели купа “Странджа”, а същата година участва и на олимпийските игри в Пекин. Там вече е при полутежките и стига четвъртфинал, където губи от Клементе Русо – един от италиански майстори, които така и не опитаха кариера на профи ринга. В следващите години отново се колебае между категориите и става европейски шампион в “лека-тежка” и световен до 91 кг, с което се класира и за олимпиадата в Лондон. Там побеждава последователно бъдещата звезда при професионалистите Артур Бетербиев и Тервел Пулев, за да вземе реванш от Русо на финала и се окичи със златото.

Ден по-късно своето злато пред родна публика печели и Джошуа. Той също е влязъл късно в бокса, като преди това се е занимавал с футбол, както и с лека атлетика. За разлика от него обаче Усик има гигантски опит на аматьорския ринг – 335 победи и 15 загуби. След олимпийското злато обаче е време за големите пари при професионалистите. Украинецът първо опитва силите си в сериите на WSB, където влиза при най-тежките като част от отбора на “Атаманите” и печели всичките си 6 мача. След това подписва договор с промоутърската компания на братята Кличко – К2, които ръководят отлично кариерата му. След няколко убедителни победи идва първият бой за титла – с южноафриканеца Даниел Брюър в Киев, а нокаутът в 7-ия рунд прави Усик шампион на Световната боксова организация (WBO). В следващите години Олександър обединява и останалите пояси, за да дойде лятото на 2018-а, когато на Олимпийския стадион в Москва се изправя срещу местния герой Мурат Гасиев. Победата с единодушно съдийско решение го прави безспорен шампион при полутежките – статут, който е защитен веднъж срещу британеца Тони Белю в Манчестър.

Така се стига до момента, в който в полезрението му влиза “по-едра плячка”. А след преодоляването на първото недотам сериозно препятствие в лицето на американския ветеран Чаз Уидърспун, идва мачът с друг опитен съперник – британеца Дерек Чисора. Усик печели по точки, което му носи интерконтиненталната титла на WBO, а организацията го признава за задължителен претендент за пояса на Джошуа. Критиците му обаче твърдят, че успехът над залязващия съперник не е достатъчно убедителен и с такова представяне няма шанс срещу шампионите. 11 месеца по-късно настроенията бяха същите, поне в началото на мача. След първия рунд се появиха колебания. А след 12-ия вече всички са съгласни, че Усик може да постигне всичко!

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име