Intrigi.bg Политика Оглушителното мълчание на партиите

Оглушителното мълчание на партиите

21
0

След десетилетие отразяване на избори под една или друга форма, не вярвах, че ще ми липсват дългите и понякога скучни пресконференции на политическите партии в нощта на вота.

Помните ги, не бяха чак толкова отдавна. Излизат 5-6 основни лица от партия, като най-често лидерът си говори сам, другите фигури просто фигурират. И естествено, всяка партия се изкарваше победител.

Една партия била победител, защото си е вдигнала резултата с половин процент. Друга и тя била победител, защото на основните опоненти им бил паднал резултата с половин процент. Трета партия победила, тъй като (едва) минала 4 процента. Неизказано остава, че се гласи да е „златен пръст“ за някой от големите. Такива истории…

Плюс на тези пресконференции беше, че политиците – макар и понякога в режим на монолог – заставаха публично пред избирателите.

Превъртаме до 2024 г. и вече-не-ни-пука-кой предсрочен парламентарен вот, когато мълчанието на политиците ни е оглушително. Не само оглушително, но и обидно.

Обидно както за гласувалите за тях, така и за онези, които си спестиха разхождане до секциите в неделя. А с такова мълчание и криене по дупките, избирателната активност на следващи избори като нищо ще е още по-ниска.

Като казах „следващи избори“ – ще се обзалагаме ли вече кога ще бъдат, или и ние като партиите „ще изчакаме понеделник и окончателните резултати от ЦИК“?

Това е репликата, която се повтаряше в късните часове на 9 юни и то най-вече онлайн. Комуникацията „политици-избиратели“ вот след вот постепенно се измести от пресконференциите към социалните мрежи, където – характерно за този тип общуване – дори когато партийните лидери казват нещо, всъщност не казват нищо. Основно се сипят кухи благодарности към подкрепилите ги.

На фона на потенциално рекордно ниска избирателна активност, политиците трябва да са загрижени не само за онези, гласували за тях, но много повече за онези, които не са гласували изобщо.

За избирателите, до такава степен отегчени от серията избори и парламентарните панаири, че предпочитат плажа или дивана вместо да използват едно от най-ценните си права – избирателното.

Дори онези политици, които се показаха за минута пред камерите, по-добре да не го бяха правили. Благодарности за подкрепата, последвани от криене зад „ще чакаме окончателните резултати“ и свиване на опашки.

И това от хората, които утре – прощавайте клишето – ще „търсят формулата“ за управление на държавата.

Сякаш на този вот партиите най-накрая осъзнаха, че не всички са победители, а всички са губещи. И цялата държава покрай тях.

Две категорични неща се чуха в нощта на изборите: „Възраждане“ ще подкрепят само правителство със свой мандат (какъвто я имат, я нямат), а БСП няма да подкрепят ГЕРБ. Обичайната опозиция ще продължава да си опозиционерства, каква новина…

Мълчат първите от ГЕРБ, които имат богат опит в тупането в гърдите, когато спечелят. Но ситуацията очевидно е толкова сложна дори за тях, че прогнозираното предимство от 10% пред следващите не си струва риска от публична поява.

На тях сега се пада тежката задача да си търсят нови (не)коалиционни партньори, патерици и съюзници за нов политически Волтрон, които да не бъдат подплашени – или озлобени – от излишна гордост от страна на победителя.

„Продължаваме промяната-Демократична България“ имаха възможност да се възползват от повсеместната тишина и да напълнят час от ефира със себе си в търсене на някакви ползи след зловещия удар, който понесоха (и който сами си причиниха, нека не се лъжем). Но дали от срам, дали заради поредна проява на липса на опит, също замълчаха.

Вместо това във Facebook се леят статуси с благодарности. Ще кажеш, че не е имало избори, а партиите имат рожден ден и ги мързи да отговарят на лични съобщения, и заради това със статусче, накуп.

Очевидно е, че шестте парламентарно представени политически сили осъзнават патовата ситуация и вече изгорените мостове помежду си.

Сега тече повсеместно планиране как да се извлече поне минимална полза от ситуацията. Започва дебнене какво ще каже „другия“, като всеки се опитва да не покаже картите си пръв. Да не изгори някой все още кретащ мост предварително или пък да подаде ръка, пък тя да бъде отхвърлена.

Защото за да се стигне до правителство в този парламент, много стари вражди трябва да бъдат изтрити с магически парцал и много заявки „ние с тези няма да работим“ трябва да бъдат пренебрегнати. А избирателите може да имат къса памет, но с тези зачестили избори не е чак толкова къса.

Ако политическите партии си мислят, че са спечелили нещо с мълчанието си на 9 юни, грешат.

С мълчание не се печели (изгубено) доверие. Заради подобно поведение над 60 процента от имащите право на глас също решиха да мълчат.

А конкретно за това, политиците ни могат да благодарят само на себе си. Може и със статус във Facebook.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име