Intrigi.bg Актуално Мотивите по делото „Иванчева“: Ако е допусната съдебна грешка, тя е в...

Мотивите по делото „Иванчева“: Ако е допусната съдебна грешка, тя е в полза на подсъдимите

190
0

Поисканият подкуп и полученият размер от него – 70 хил. евро е доказан по такъв несъмнен начин – според мотивите на съдията Иво Хинов, което означава, че е можело да бъде наложено и максималното предвидено в Наказателния кодекс (НК) наказание от 30 години затвор за Десислава Иванчева. Съдът обаче намира това прекомерно тежко за районен кмет и налага средния размер от 20 години.

Съвестта на съдията коригира прекалената строгост на закона

Този акцент се откроява в мотивите с респектиращия обем от 264 страници. Искрен респект буди и бързината, с която съдията Иво Хинов ги написа. Мотивите бяха обявени по-малко от месец, след като на 15 април съставът на Специализираният наказателен съд произнесе присъдата за подкуп над отстранената кметица на район „Младост“ Десислава Иванчева от 20 години затвор, заместничката й Биляна Петрова – 15 години, и посредникът Петко Дюлгеров – 12 години. Съдията в заключението си дори

нарича „неубедителни“ собствените си мотиви

да отсъди средния размер:

„Погледнато, при обективно и безпристрастно правосъдие, при хладнокръвна математическа
преценка на реалното значение на отегчаващите квалифициращи обстоятелства
(множество) и смекчаващите обстоятелства (налични само за подс. Дюлгеров, относими
основно към влошеното му зрение), се налага необходимост от налагане на наказание,
което да бъде около или дори в размер на законовия максимум – относно подс. Иванчева –
и съответни по-леки наказания за двамата помагачи, отчитайки естеството на приноса им в
общия и краен престъпен резултат.

Но съдът наложи на подс. Иванчева наказание в среден размер и съответни по-леки
наказания на другите двама подсъдими. Мотивите за това съдебно решение в никакъв
случай не може да се нарекат убедителни. Но все пак, ако се касае за съдебна грешка, то тя
е изцяло в полза на защитата“.

Следователно, ако е допусната такава евентуална съдебна грешка, то тя е породена от убеждението, че наказанието от 30 години лишаване от свобода се явява прекомерно. А това убеждение е провокирано най-вече от доводите на адв. Марковски, посочени по-горе. Тези доводи, макар и житейски по своя характер и чисто емоционални, без досег с юридическите правила за определяне на наказанието, все пак имаха определена убедителна сила.

В заключение, посоченият аргумент от защитата, касаещ допускане на съдебна
грешка по настоящето дело, според убеждението на настоящия съдебен състав, може да
има реално измерение само в хипотезата, при която тази съдебна грешка е допусната в
полза на подсъдимите.“

Провокация към подкуп може да е имало, но не е имало поръчка към Ваклин

В мотивите се признава, че имат основание опасенията на защитата, конкретно на адвокат Марковски, че врагове на Иванчева, засегнати от нейните действия като кмет, да са оказали въздействие по настоящото дело. Но в крайна сметка, след детайлно анализиране на всички възможни намеси, съдът заключава, че „прокуратурата не е целяла да удари Иванчева“.

Този извод съдията прави от поведението на прокурорите , които не са поискали максималния размер на наказанието:
„Налице е очевидно отвращение у прокурорите да пледират за тежко наказание. Това нежелание за този вид процесуална проява е силно доказателство, че нито един от тримата прокурори не възприема настоящия процес като средство „да бъде ударена Иванчева“, както твърди нейният защитник.“
Дори според съдията Хинов прокуратурата не е включила в диспозитива на обвинителния акт действия и срещи на подсъдимите, които биха утежнили положението на Иванчева. Нещо повече – според мотивите прокуратурата едва ли не се е проявила като нейн защитник:

„Следва специално да се посочи срещата на 3 април – където подсъдимите правят
множество изявления с ясно и несъмено корупционно съдържание. И тази среща е напълно
игнорирана от прокурорите, когато съставят диспозитива на обв. акт.
Така обв.акт е съставен по начин, че да създаде съществени процесуални проблеми
– всички в полза на защитата. /…/ Следователно извън всякакво съмнение може да се заключи, че при съставянето на обв.акт прокурорите не са били повлияни от подбуди, несвойствени на наказателния
процес, в ущърб на подсъдимите.“

.Освен това съдията смята, че добросъвестността на Специализираната прокуратура и Антикорупционната комисия се доказва и от факта, че не двете институции, а свидетелят строителният предприемач Ваклин е осигурил парите за подкупа.

„Следователно само от обстоятелството, че СпПр и КПКОНПИ не са успели да
намерят парична сума за предаване на подс. Иванчева, като са разчитали св. Ваклин да я
осигури, е достатъчен за извода, че те не са подходили към този процес с намерение да я
уличат в престъпление на всяка цена
„, пише в мотивите.

Нарушена е презумпцията за невинност на Иванчева, но й е дадена възможност да наблюдава пряко следствените действия

при задържането й, четем в мотивите. Зрелищният арест на Иванчева и Петрова е описан детайлно.:

Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров бяха задържани на 17 април 2018 година пред Спортната палата в София.
Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров бяха задържани на 17 април 2018 година пред Спортната палата в София.

„В самото начало на следствените действия подс. Иванчева поискала да се свърже с
адвокат. Това нейно искане било удовлетворено, като разследващ орган е набрал
телефонния номер на посочен от нея адвокат – адв. Върбанов. Първоначално не е била
осъществена връзка с него, като след това е проведен разговор с него; той е бил уведомен
за ареста на подс. Иванчева и нейното желание той да я представлява; посочил е, че ще се
яви по-късно. Следствените действия са започнали без да бъде изчакан адв. Върбанов.“

(Малко по-различна от описаната картина видяха поне десет журналисти на 17 април. Адвокат Върбанов дойде към 14 ч. и чакаше в подлеза пред Спортната палата поне час и половина да му разрешат да се види с Иванчева и Петрова, но не беше допуснат, през това време той дори направи изявления пред радиожурналисти. Длъжностното лице с най-висок ранг на мястото на задържането, от което зависише да бъде допуснат адвокатът, беше зам.-главният прокурор Иван Гешев, придружен от зам.-шефа на КПКОНПИ Антон Славчев.)

Дали са светнали ръцете им няма значение за доказване на подкупа

Следи от маркиращия химикал, от който според изявленията на прокурора арестуваните жени са светнали като елхи, са намерени на различни места в служебния автомобил на Иванчева, която седнала на шофьорското място, а зад нея посредникът Дюлгеров, до него Биляна Петрова. Дюлгеров оставил парите в кашонче на пода пред себе си, след което излязъл от колата.

„При така установените факти за съда е много трудно – и дори невъзможно – да
достигне до еднозначен и несъмнен извод, че следите по ръцете на подсъдимите са
резултат от личния им досег с паричната сума.“
, пише в мотивите.

Пълно доверие на свидетеля Ваклин – без него остават само СРС-тата и тефтерчето на Иванчева

Дали присъдите не са основани изключително и дори само на получените със специални разузнавателни средства /подслушване, проследяване и др./, което не е позволено от НПК? Съдията признава, че широкото използване на СРС е „особеност“ на делото „Иванчева“ и се спира пространно на този въпрос.„По настоящето дело е налице особеност, свързана с широкото използване на СРС,
респективно на информацията, събрана с тях. /…/
Това поражда определени притеснения в светлината на чл. 177 ал.1 НПК – а именно
дали настоящата осъдителна присъда се основава само на доказателства, събрани чрез
СРС. Следва изрично да се посочи, че настоящата съдебна инстанция основа своите
решаващи изводи въз основа на останалите доказателства по делото най-вече на
показанията на св. Ваклин, като материалите, събрани със СРС, имат само допълнително и
спомагателно значение.“
, пише в мотивите.

И още: Чрез доверието към Ваклин, доверие към Дюлгеров

„Съдът напълно кредитира показанията на св. Ваклин относно срещите му с подс.
Дюлгеров и естеството на разговорите помежду им, вкл и относно съобщеното от подс.
Дюлгеров като изявление на подс. Иванчева и подс. Петрова. Тези показания са в пълно
съответствие с останалите доказателства, вкл и писмени такива. Тези показания са и
подробни, изчерпателни, като св. Ваклин си служи с бележки за дати и места на срещи,
съобразно трайно установения му навик да отбелязва тези обстоятелства. Няма основание
да се постави на съмнение неговата добросъвестност.“

.
Наред с това съдия Хинов приема за абсолютно установено, че строителният предприемач Александър Ваклин, който е съоръжен със СРС от разследващите, не е бил инструктиран от тях какво поведение да има по време на срещите си.

„Същевременно нито един представител на държавната власт ( СпПр, разследващи
органи, КПКОНПИ) не е дал указания на св. Ваклин какъв разговор да води с
подс.Дюлгеров, с когото имал няколко срещи, както и с подс. Иванчева и подс. Петрова, с
които имал една среща на 13.04.2018 г. Във всеки един от тези случаи св. Ваклин сам е
взимал решение как да води разговорите, какви изявления да прави и какво поведение да
има по време на тези разговори.“

Тази убеденост, заедно с тефтерчето на Иванчева, в което фигурира ред, написан собственоръчно : „В – 12 500 X 15“, което дешифрирано означава според съда че е постигната договорка за дар от Ваклин за 12 500 кв. м разгъната застроена площ по 15 евро за кв м., плюс телефонното позвъняване на Иванчева до секретарката в район „Младост“ на 17 април „да пусне“ преписката на Ваклин, са сред най-важните посочени доказателства, че Иванчева е поискала и получила подкупа.

А първоначалното възприемане на смисъла на присъдата, веднага след произнасянето й – че Иванчева е осъдена за искане на подкуп, но не го е получила, сега се разбира от мотивите, че е недоразумение. В мотивите съдия Хинов пространно се спира на разликата между „приемане“ и „получаване“ на подкуп и анализира законодателството. Не е можело да бъде осъдена за приемане на подкупа, защото

не й е бил предложен подкупът /за да го приеме/, а тя сама го е поискала

Тоест тя е осъдена само за искането, а не е осъдена за приемането, но не защото не го е приела, а заради тълкуването на закона от съда. Ако сме разчели правилно мотивите.

Заслужава респект, че в мотивите съдия Хинов е цитирал десетки решения на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд за изясняване и подкрепа на възприетите от него становища. И най-вече това, че нито едно възражение на защитата не е оставено без коментар.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име