Intrigi.bg Мистерии Мокри поръчки, саботажи, отвличания: Как работеше българската ДС

Мокри поръчки, саботажи, отвличания: Как работеше българската ДС

110
0

Отвличания, убийства, нагла дезинформация: Кои са били „активните“ и „остри“ мероприятия на българската Държавна сигурност между 1944 и 1991 година? Кристофер Неринг представя проучване на Комисията по досиетата.

„Държавна сигурност – активни и остри мероприятия (1944-1991)“ – така е озаглавен 55-ият документален сборник в поредицата „Из архивите на ДС“, която издава Комисията по досиетата. Отвличания, убийства, взривове и нагла дезинформация: бизнесът на тайните служби обикновено е изключително мръсен. Информационната война и атентатите, извършвани от тайните служби, каквито наблюдаваме в сегашната война в Украйна, не са някакъв нов феномен, припомни Екатерина Бончева, която е член на Комисията за досиетата (КОМДОС) още от 2007 година. Бончева смята, че хората, които прочетат новия сборник, ще могат по-добре да се ориентират в дискусията за хибридната война и целенасочените убийства.

„Трябва да се познава оперативният език на комунистическите тайни служби. Активните мероприятия – това са дезинформация и пропаганда. (…) А острите мероприятие са мокра поръчка, саботажи, отвличания, отравяния, убийства, взривове, упояване“, обяснява Бончева. Новият сборник на КОМДОС нагледно илюстрира методите, използвани от комунистическата Държавна сигурност в България, разказва за целите на тези „мероприятия“ и за техните често пъти доста съмнителни успехи.

Ето и един пример – в цитата е запазен оригиналният правопис:

„Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия (…) Ако не почнем да провеждаме някои остри мероприятия ще съжаляваме (…) Над [името е заличено от Комисията по досиетата, бел. авт.] трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна. Хората работещи в това направление не проявяват достатъчно активност и инициатива. Очевидно вас ви е страх да се занимавате. Тук трябва да се намерят смели хора, които ще се захванат и ще доведат докрай работата. Неотдавна избяга един професор по очни болести, който трябва да бъде докаран в България. В срок на един месец и половина някъде към 15 август на 1-2 страници да се набележат острите мероприятия, които ще трябва да се изпълняват.“ С тези настойчиви слова се обръща през 1970 година тогавашният шеф на Комитета по държавна сигурност Ангел Солаков към служителите на Отдел VIII към Първо главно управление „Разузнаване“ на ДС, който отговаря за „специалните мероприятия“.

В този отдел атмосферата открай време е направо отровена. Създаден 7 години преди обръщението на Солаков, тоест през 1963, уж много специалният отдел до онзи момент не бил извършил нито една специална операция или каквото и да било „мероприятие“. Това се отнася както до военните му задачи, според които отделът трябва „да подготви благоприятни условия за успешни действия на разузнавателно-диверсионни групи в Гърция и Турция“, така и до не особено миролюбивата му „мирновременна дейност“: разработка, отвличане и ликвидиране на т.н. „изменници на родината“. От сборника се разбира, че пълният провал на въпросния отдел се дължи на крайно нескопосния „мениджмънт“ на ДС: „Поради качествата си, липсата на задграничен опит, несходствата на характерите със спецификата на работата, съставът не е в състояние да реши задачите.“

В началото на 1970-те години Солаков запретва ръкави, за да промени положението. През 1972 година Отдел VIII е реорганизиран вече като отдел XVI под ръководството на полковник Иван Горинов. По същото време Политбюро на БКП поставя на ДС ясна задача: да действа по-активно и по-остро срещу тъй наречената „вражеска емиграция“, тоест срещу онези български емигранти в чужбина, които имат активна антикомунистическа нагласа. Служителите на „щита и меча“ послушно изпълняват нареждането, както показва отвличането на Борис Арсов от Дания през 1974, убийството на Георги Марков и атентатът срещу Владимир Костов през 1978 – заедно с многобройните планове за отвличания и убийства на български журналисти в Радио „Свободна Европа“.

Повечето от тези операции днес вече не могат да бъдат реконструирани, обяснява експертът от КОМДОС Марко Цветков. Обяснението е просто и отрезвяващо: тъкмо първият ръководител на „специалните мероприятия“, гореспоменатият Иван Горинов, през декември 1989 година се оказва в екипа, който трябва да разчисти архивите на ДС. Към този момент Горинов вече е генерал-майор и не току-така целенасочено унищожава най-вече документите за тъй наречените „специални мерки“.

По-добре запазени са архивите за „активните мероприятия“. С този термин съветският КГБ и неговите подопечни „братски служби“ в социалистическите страни наричат операциите, в чиито рамки „противникът“ се разработва „активно“. Например чрез дезинформация, тайна пропаганда и операции за заблуда или въздействие. По уговорка с КГБ (а всъщност по нареждане на КГБ) българската ДС отговаря за Гърция, Турция, южния фланг на НАТО и Близкия изток. Българското разузнаване се хвали, че до 1982 година е провело над 1000 подобни „активни мероприятия“, повечето от които са били тъй наречените „постоянно действащи мероприятия – ПДО“.

Но и в този отдел аматьорщината и дезорганизацията избиват на повърхността. Част от общо двайсет и четиримата служители не владеят достатъчно добре езиците на целевите държави или пък нямат оперативен опит, констатират още тогава шефовете в ДС. Ето защо Ангел Солаков и другите началници на ДС често пъти са принудени да търсят помощ от външни експерти – обикновено български учени, които биват вербувани като „доверени лица“. Независимо от некомпетентността си, разведчиците се отдават на големи самохвалства. Полковник Димо Станков, който отговаря за активните мероприятия в Първо главно управление „Разузнаване“, със самочувствие твърди, че неговите хора знаят всичко за отношенията между двете натовски държави Гърция и Турция

Един от примерите за така наречените „активни мероприятия“ е операцията под кодовото наименование „Паисий Хилендарски“ от 1967 година. Тогава, с цел да провали туристическия сезон в Гърция, българската ДС започва да разпространява на Запад фалшиви новини и клюки за несигурното положение в страната след военния преврат от 21 април същата година, пише DW.

Българските шпиони продължават и след 1990 година несръчните си опити да оказват влияние върху съседните държави и върху световното обществено мнение. Пример за това е операцията под кодовото наименование „ЗАСТАВА-91“ от февруари 1991 година. В нейните рамки българският шпионаж си измисля някаква кюрдска организация, от чието име разпраща апели до международни хуманитарни и политически организации, а също така до журналисти и политици от цял свят. Целта на операцията: да бъде отслабена Турция като амбициозна регионална сила, защото „това не отговаря на интересите на България и би нарушило установения относителен баланс на силите в Близкия изток и Черноморския регион.“

„В активните си мероприятия ДС е използвала редица инструменти – най-вече агенти за влияние, предимно журналисти, подправени документи и фалшификации. За последното имаше специалисти – т.нар. документационно направление“, обяснява Марко Цветков. Апелът в името на фиктивната кюрдска организация, който ДС разпраща в рамките на гореспомената операция „ЗАСТАВА-91“, е типичен пример за това. „Всъщност, активните мероприятия по време на Студената война много приличат на днешната дезинформация, само дето днешните технологии са различни“, обобщава Марко Цветков.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име