Intrigi.bg Булевард Може ли догодина без бате Веско?

Може ли догодина без бате Веско?

367
0

“Горчива обич нееека ме опивааа!”…

Припевът гръмва от телевизора и дотолкова ме стряска, че почти изпускам тавата с все корите за баница и късметите в тях. Бавно се обръщам, само за да установя, че за стотен път за последните няколко часа по някой от каналите върви концерт на Веселин Маринов.

Тази година реших да бъда от породата “домошар”. А ако и вие сте предприели подобен ход, или просто сте преценили, че не ви се тегли петцифрен бърз кредит, за да карате Нова година по зимните ни курорти, със сигурност сте се зачудили в коя година са българските телевизии.

Там сте видели Веселин Маринов в обичайния му вид – разгорещен, разгърден, с развят перчем, пее с пълно гърло какво знае от старите винари и как пада лист от календара.

Освен него на малкия екран са почти всички представители на жанра, който кратко и с известно умиление наричаме “българска естрада”.

Независимо дали става въпрос за националните телевизии или за някоя кабеларка – положението е “Мелодия на годината”. Изключение прави само телевизия “Седем-осми”, там програмата е ясна. Извън “7/8” българските канали се надпреварваха да излъчват концерти на естрадни изпълнители, а ситуацията може да се обобщи в “Посрещаме 2020-а, усеща се като 1990-а”.

Започва се още на обяд на 31-ви, когато тъкмо сте седнали за лек обяд и, евентуално, една бира.

Прими на българската естрада излизат една след друга на сцената на Зала 1 на НДК, потропват с ниско токче и размахват ръкавите на брокатените си рокли.

Компания им правят колегите им мъже, които или са в костюми с три номера по-големи от необходимото, или са в нещо стил “пясъчна коприна”. Или и двете.

Звучат песни, които не просто са омръзнали на широката публика, а направо я докарват до агресия. Декорите – и те са като от 90-те, тоест някой е отделил няколко часа, за да изреже парчета цветен картон или да окачи пет-шест сатенени пердета, които да се веят загадъчно зад изпълнителите. Балетът – и той като от друго време.

Не може телевизията по празниците да е “Сам вкъщи” и естрада.

Тъкмо си отдъхнем, че свършиха приключенията на малкия Кевин, забравен от разсеяното си семейство, и се започва – огън от любов, понеже вървят ли двама на дълъг път, камино, камино, там, преди сто лета, където големият кораб минава и за тебе хората говорят…

И за разнообразие – “съвременна българска музика”, която пак не става за слушане, но понякога е малко по-приятна за гледане.

На оплакванията, че по българските телевизии по празниците менюто е постно не само за Бъдни вечер, мнозина веднага имат готов отговор, дори няколко. Имате си дистанционно, сменете канала, заповядват ви те. Прекрасно, но по съседния канал дават почти същото.

Кой въобще гледа телевизия, питат опонентите?! Всъщност повечето хора, останали си по домовете, пускат телевизора най-малкото “за фон”. Направете си акаунт за някоя стрийминг платформа и няма да гледате глупости, съветват запознати! Имаме си, мерси!

Всъщност трябва да сме истински недоволни, че куп програмни директори ни имат за аудитория, която може да слуша естрада, да я редува с Гери-Никол и да е напълно ОК с това.

И че същите тези програмни директори смятат, че по празниците сме толкова пияни, че е все едно какво гледаме – предположение, което е доста далеч от истината.

Затова ще помолим учтиво – скъпи български телевизии, може ли догодина без “бате Веско” и колегите му?

“Горчива обич нееека ме опивааа!”…

Припевът гръмва от телевизора и дотолкова ме стряска, че почти изпускам тавата с все корите за баница и късметите в тях. Бавно се обръщам, само за да установя, че за стотен път за последните няколко часа по някой от каналите върви концерт на Веселин Маринов.

Тази година реших да бъда от породата “домошар”. А ако и вие сте предприели подобен ход, или просто сте преценили, че не ви се тегли петцифрен бърз кредит, за да карате Нова година по зимните ни курорти, със сигурност сте се зачудили в коя година са българските телевизии.

Там сте видели Веселин Маринов в обичайния му вид – разгорещен, разгърден, с развят перчем, пее с пълно гърло какво знае от старите винари и как пада лист от календара.

Освен него на малкия екран са почти всички представители на жанра, който кратко и с известно умиление наричаме “българска естрада”.

Независимо дали става въпрос за националните телевизии или за някоя кабеларка – положението е “Мелодия на годината”. Изключение прави само телевизия “Седем-осми”, там програмата е ясна. Извън “7/8” българските канали се надпреварваха да излъчват концерти на естрадни изпълнители, а ситуацията може да се обобщи в “Посрещаме 2020-а, усеща се като 1990-а”.

Започва се още на обяд на 31-ви, когато тъкмо сте седнали за лек обяд и, евентуално, една бира.

Прими на българската естрада излизат една след друга на сцената на Зала 1 на НДК, потропват с ниско токче и размахват ръкавите на брокатените си рокли.

Компания им правят колегите им мъже, които или са в костюми с три номера по-големи от необходимото, или са в нещо стил “пясъчна коприна”. Или и двете.

Звучат песни, които не просто са омръзнали на широката публика, а направо я докарват до агресия. Декорите – и те са като от 90-те, тоест някой е отделил няколко часа, за да изреже парчета цветен картон или да окачи пет-шест сатенени пердета, които да се веят загадъчно зад изпълнителите. Балетът – и той като от друго време.

Не може телевизията по празниците да е “Сам вкъщи” и естрада.

Тъкмо си отдъхнем, че свършиха приключенията на малкия Кевин, забравен от разсеяното си семейство, и се започва – огън от любов, понеже вървят ли двама на дълъг път, камино, камино, там, преди сто лета, където големият кораб минава и за тебе хората говорят…

И за разнообразие – “съвременна българска музика”, която пак не става за слушане, но понякога е малко по-приятна за гледане.

На оплакванията, че по българските телевизии по празниците менюто е постно не само за Бъдни вечер, мнозина веднага имат готов отговор, дори няколко. Имате си дистанционно, сменете канала, заповядват ви те. Прекрасно, но по съседния канал дават почти същото.

Кой въобще гледа телевизия, питат опонентите?! Всъщност повечето хора, останали си по домовете, пускат телевизора най-малкото “за фон”. Направете си акаунт за някоя стрийминг платформа и няма да гледате глупости, съветват запознати! Имаме си, мерси!

Всъщност трябва да сме истински недоволни, че куп програмни директори ни имат за аудитория, която може да слуша естрада, да я редува с Гери-Никол и да е напълно ОК с това.

И че същите тези програмни директори смятат, че по празниците сме толкова пияни, че е все едно какво гледаме – предположение, което е доста далеч от истината.

Затова ще помолим учтиво – скъпи български телевизии, може ли догодина без “бате Веско” и колегите му?

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име