Intrigi.bg Спорт Многоликият Марадона, който зарази света с футболната си страст

Многоликият Марадона, който зарази света с футболната си страст

113
0

Кадър, запечатал утешителна прегръдка между силно разчувствани и разплакани привърженици на големите съперници „Бока хуниорс“ и „Ривър плейт“, привлече вниманието в изминалите дни. Но кое е това, което може да сплоти почитатели, чиято неприязън е толкова голяма, че преди две години изпрати финала между отборите им от Аржентина чак в Европа заради безредици? Диего Марадона.

Смъртта на легендата на световния футбол обедини цяла Аржентина. Обедини и футболния свят, като хиляди по всички точки на планетата отдадоха почит.

Марадона изживя живота си по свои правила и често вървя по път, криволичещ встрани от общоприетия ред. „Аз мога да съм бял или черен, но никога сив“, са думи, изречени от него. Как тогава една толкова спорна личност успя да обедини толкова много хора?

Марадона го направи с езика на футбола и със страстта си към онова, което определяше за най-великата игра.

Ако умра, искам да се родя отново и да съм футболист. И искам отново да бъда Диего Армандо Марадона. Аз съм футболист, който донесе радост на хората, и това ми е достатъчно.

Въпреки тежките му проблеми с наркотиците, алкохола и нощния живот, хората избират да го запомнят с радостта и вдъхновението, което им е донесъл на терена. Затова и в дните след смъртта му историите, в които светлата му страна има превес, се разказват и споделят една след друга.

Мнозина припомнят разказите на Марадона как като момче топката е била всичко за него. Дори и всъщност да не е имал топка. Той взимал всичко, което може да му послужи като такава – портокал, смачкани хартиени листове или парцали, и жонглирал с крака. „Така изкачвах стълбите, подскачайки на един крак – десния, а с левия – так-так-так“, разказва аржентинецът в книгата си.

През лятото на 1982 г. Марадона става най-скъпият футболист в света, след като е привлечен в „Барселона“ за рекордните тогава 5 млн. паунда. След едва 36 мача заради честите контузии преминава в „Наполи“, където започват златните му години.

Историята му с отбора от Неапол е досущ като целия му живот – пълна с контрасти. Клубът от един от най-бедните градове в Италия, който никога не е бил шампион, привлича Марадона. С аржентинеца в състава си „Наполи“ печели двете си титли (1987 и 1990 г.), както и Купата н УЕФА (1989 г.).

„Ако Диего тренираше веднъж седмично, знаехме, че през уикенда ще спечелим с поне три гола. Ако тренираше по два пъти – вероятно с пет или шест“, разказва бившият му съотборник в италианския отбор Карека.

Времето в Неапол дава път и на още една почти митологизирана история с участието на Марадона, разкриваща друго лице на легендата. Малко след присъединяването си към „Наполи“ той играе в благотворителен мач на кален терен в полза на дете, нуждаещо се от операция. Макар да се включва без позволението на клуба си, аржентинецът се забавлява, без да пести сили, вкарва два гола и дарява 15 милиона лири от необходимите общо 20 милиона за операцията. Останалите са събрани от билетите, продадени на 12 000 присъстващи на петхилядните трибуни, разказва „Расон“.

Това са годините на Марадона. През 1986 г. той изпълва една от мечтите си да стане световен шампион. Прави го, като оставя ярка диря с участието си на турнира в Мексико.

Незабравим остава четвъртфиналът с Англия, в който Марадона вкарва двата вероятно най-паметни гола на световни първенства. Най-напред отбелязва гола с „Божията ръка“, а минути по-късно преминава през повече от половината терен, като преодолява куп играчи на съперника и праща топката във вратата.

В началото на 90-те години на миналия век след втората титла с „Наполи“ кариерата му постепенно започва да затихва, а на преден план излизат проблемите. „Оставете ме да живея собствения си живот. Не помня да съм молил да бъда за пример“, казва по-късно той.

През 1997 г. Марадона приключва слиза от сцената като футболист, а на следващата година в родината му се появява църквата, посветена на него, в която е издигнат на почит. Новата религия има свои десет заповеди, първата от които гласи: „Топката никога не се опетнява“, а според друга последователите трябва да кръщават първородния си син с името Диего.

„Аз сбърках и си платих. Но топката не се опетнява“, казва Марадона в речта по време на бенефиса си на препълнения „Бомбонера“ през 2001 г.

Футболният му талант, любовта към играта и към топката – без значение дали е портокал или топка от парцали, са в основата на превръщането на Марадона в легенда. Легендата, която продължава да обединява и да показва силата на футбола.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име