Intrigi.bg Мистерии Летящата чиния от Розуел: Може би са те? Не, не са…

Летящата чиния от Розуел: Може би са те? Не, не са…

106
0

Ако има място, което е накарало уфолозите да възкликнат „А може би са те?!“, то това не е прословутата „Зона 51“ в Южна Невада.

Локацията отново е в САЩ и по-точно близо до град Розуел в щата Ню Мексико.

Годината е 1947-а и Студената война е в разгара си, което леко отклонява вниманието на населението от темата за извънземните. Поне докато един фермер не открива близо до ранчото си нещо, за което твърди, че са останки от летяща чиния.

Снимка: iStock

Той описва находката като „огромна площ, осеяна с ярки останки, направени от станиол, гумени ленти и доста плътна хартия“.

Фермерът на име Мак Бразъл няма никаква идея какво да направи и затова събира всички възможни останки и ги прибира. Три дена по-късно ги носи в шерифството в Розуел, където обаче шерифът също е озадачен.

Оттам информацията за странните находки стига и до майора на военновъздушната база до Розуел – Джеси Марсел. Военният решава да посети мястото, на което се е разбил обектът, и заедно с няколко военни събира останалите парчета и ги откарва с колона от камиони на армията.

Часове по-късно местните медии избухват със заглавия, че до Розуел са открити останки от летяща чиния и конспирациите тръгват неудържимо, като се позовават на думите на Марсел.

Местни жители започват да твърдят, че са видели не само как се откарват парчетата от предполагаемото НЛО, но и трупове на извънземни. Фактът, че дни по-късно майорът се отказва от думите си и заявява, че това е най-обикновен балон за шпионаж, не помагат, а само подклаждат конспиративните теории.

На 20 септември 1980 г. предаване, наречено „В търсене на…“, излъчва ново интервю с майора и там той заявява, че е бил принуден да излъже за балона.

Изказването на Марсел отново подклажда идеята, че в Розуел са кацали извънземни. Той обяснява, че откритата материя е наподобявала станиол, но след смачкването ѝ веднага е възвръщала предишната си форма.

Заедно с това на бял свят започват да излизат и подробности от записките и дневника, които Марсел си е водил по онова време. Там той пише, че находките са нещо, „което не е от тази Земя и никога не сме виждали на тази Земя“.

Мистериозно и как в един момент равният почерк на военния прераства в главни букви и неразгадаеми шифри.

„Нямах свободата да коментирам какво бях намерил. Всичко, което можех да направя, е да си държа устата затворена. Казах, че това е обикновен балон за наблюдение. Всички знаехме, че това не е така“, казва в ефира Марсел.

Думите на Марсел вдъхновяват стотици „свидетели“ да излязат с показания за инцидента от Розуел и именно тук започват да се появяват разкази за извънземни трупове и други странни находки.

Самият майор категорично отрича на мястото да е имало трупове от какъвто и да било вид, но фермери от района обясняват пред камерите на „В търсене на…“ че при изнасянето на останките с военните камиони са видели и как се товарят странни на вид тела с големи глави и издължен торс.

Идват и свидетелствата в стил „Една жена каза…“. Зрител се обажда и споделя, че негова приятелка медицинска сестра му признала, че е присъствала на аутопсия на извънземно.

Друг посочва, че е говорил с военнослужещи от базата до Розуел и те са търсели малки, херметически затворени ковчези, в които да скрият извънземните. Трети е категоричен, че каквито и доказателства да е имало на мястото на падането, всички те са откарани в „Зона 51“, за да са далеч от любопитни очи.

Самият Джеси Марсел до края на живота си е категоричен, че до Розуел се е случило много повече, отколкото хората знаят за случая. „Той е знаел какво е било това и е знаел, че тази информация може да му коства живота“, посочва внукът на Джеси – Джеси Марсел трети.

Семейството на майора е право за почти всичко. Да, Марсел е бил принуден да мълчи. Да, правителството на САЩ дълги години крие какво се е случило край Розуел. Но причината не са извънземни.

Както вече казахме, през 1947 г. Студената война набира сила, а може би най-важната част от нея е шпионажът. Военновъздушните сили на САЩ, подпомогнати от Вашингтон, работят по свръхсекретна програма, наречена „Проект Магнат“, която има за цел на шпионира ядрената програма на СССР.

По време на проекта са изработени и изпробвани десетки балони, подобни на метеорологичните, които летят на огромна височина и са оборудвани с разнообразни подслушвателни устройства.

Обикновено балоните на „Проект Магнат“ достигат без проблем до Съветския съюз. Именно такова устройство засича първия съветски експеримент с ядрена бомба през 1949 г. Един от балоните обаче претърпява инцидент и пада край Розуел.

Описанията, които Марсел първоначално дава на откритието си, също сочат към шпионски балон – пръчки, алуминиево фолио, здрава хартия и гума. Снимките, които майорът има с останките, показват точно парчета от радарни рефлектори и от обвивката на балона.

Тъй като „Проект Магнат“ е строго класифициран, никой в базата до Розуел няма идея какви биха могли да са тези останки. Майор Марсел е накаран да мълчи, за да не разкрие проекта.

Находката е обявена за остатъци от метеорологичен балон, но както посочват от History Channel, в този период е много по-приемливо Вашингтон да обяви, че са открити извънземни, отколкото да разкрие една от топ шпионските си програми срещу ядрените опити на СССР.

През 1994 г. Пентагонът разсекретява редица документи от Студената война, които доказват, че останките от Розуел са на балон за шпионаж. Колкото до „труповете на извънземни“, това са манекени, с които са пробвали до каква височина човек може да оцелее от падане от самолет.

Снимка: iStock

Въпреки това градът в Ню Мексико си остава извор на конспирации и до днес.

Там дори има тематичен музей и ресторант на „МакДоналдс“, оформен като летяща чиния. А мнозина все още вярват, че може би този път са били те…

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име