Intrigi.bg Свят Как Фидел Кастро успя да спечели Куба – формулата на перфектната революция

Как Фидел Кастро успя да спечели Куба – формулата на перфектната революция

129
0

Първата среща на партизаните на Кастро срещу силите на правителството ще завърши с кървава баня. Зле въоръжени и слабо подготвени, те бързо осъзнават, че военната машина на Батиста е нещо, срещу което не могат да се борят. Това е единствената революция, която започва не само слабо, но и не дава някаква основа на по-сериозна съпротива. В този момент Батиста продължава да вярва, че всичко е под контрол.

Силите на Кастро идват с кораб и акостират на изолираните южни брегове през декември 1956 г. След битката, някои са заловени и екзекутирани, други се крият и отказват да продължат движението на един бивш адвокат на име Фидел Кастро. Същият се намира в захарните плантации, взимайки със себе си бодигарда си Универсо Санчез и лекар на име Фостино Перез. Необходими са около две години, преди да започне да се оформя революцията.

Как се спечелва една революция? На първо място ви трябва лидер, а Кастро е известен в страната си. Той вече е лежал в затвора при опит да нападне казарма в Сантиаго де Куба през 1953 г. Осъден е и лежи с още 29 участника. Освободен е през 1955 г. със затворническа амнистия и веднага бяга в Мексико.

Приет е под чадъра на известното 26-то юлско движение. Обучаван е в изкуството на партизанска война и е подготвян да се завърне обратно в страната си и да започне толкова мечтаното сваляне на режима. Не всичко се случва точно така, както го подозира, от армията му са останали само 2-ма човека. Кастро и приятели се крият на ръба на оцеляването, избягват военните патрули, пълзят в канализационни тръби и смучат захарна тръстика, за да могат да оцелеят.

Необходима е една седмица, за да се срещнат с Гилермо Гарсия, фермер и симпатизант на партизаните и тяхната кауза. В средата на декември, малкото село Цинко Палмас ще посрещне още един човек – Раул Кастро. През цялото време Фидел си мислил, че той е мъртъв, но се оказва, че следва точно техния маршрут и трябва да се забави, за да не бъде заловен. След още 3 дена изплуват още войници, включително и Ернесто Че Гевара. Броят на бунтовниците достига смелата цифра от 15 души. Осъзнавайки, че няма друг, който да ръководи, Фидел ще заяви, че от този момент започва истинската битка.

Има много романтизъм в историята на Кастро и взимането на властта, но нека не забравяме, че истината е малко по-различна. Могъщата битка между Давид и Голиат в Куба не се е случила толкова лесно. Причината е, че на тази територия се случват редица други малки саботажи, като не са малко и бунтовниците, които се изправят срещу корупцията в страната. В градове и села има достатъчно хора, които да се изправят и да действат срещу Батиста и авторитарното му правителство. Без този вид дестабилизация, днес никой нямаше да знае за Кастро и неговият верен паж – Че Гевара.

Франк Пиас е един от факторите, които помагат за победата. Той е млад учител от Сантиаго де Куба и бързо се политизира след заграбването на Батиста. Създава малка опозиция в града си и тайно се включва в движението на Кастро от 1955 г. Той не се мести в Мексико и остава в Сантиаго, където координира организацията и съпротивата в различни точки от Куба. Именно Франк ще подготви бунта през 1956 г. и ще подпомогне силите на Кастро, които идват от юг. По-късно, когато Фидел започне да се крие в планините, бързо ще започне да се събира с всички останали бунтовници.

Създава се една здрава връзка между бунтовниците в планината, разузнавачите в градовете и селата. Пиас няма късмета да види освобождението, както и метаморфозата на Кастро, той е преследван и убит през юли 1957 г. Неговата работа е завършена и дава основата на следващите стъпки. Селия Санчез е дъщеря на кубински доктор в Манцанило – малко градче близо до Сиера Маестра.

Тя е вдъхновена от Кастро и движението и самостоятелно събира почитатели, с които да се борят срещу диктатора. Изпраща провизии за армията в планината, мога на новите мъже да стигнат до локацията и по този начин дава свежи сили. През 1957 г. се мести в Сиера Маестра и става първата жена, която да ръководи бойна бригада – нейните подчинени са жени. По това време става и любовница на Кастро.

Ако искате вашата революция да успее, никога не пропускайте медиите. Банка и муха се убиват с вестник, но също така и диктатор. Следователно през февруари 1957 г. Селия ще помогне за отвличането на Хърбърт Матюс от New York Times. Той се среща с някои от представителите на революцията и получава интервю по темата. Кубинската преса продължава да твърди, че Кастро е мъртъв, докато американската твърди нещо съвсем различно. По време на срещата ще дойде и самият Фидел. Неговата роля е да сподели колко голяма армия има и с какви сили разполага.

Нищо от това не е истина, но поне новината за неговата смърт е много преувеличена. Излишно е дори да казваме, че това е един от най-продаваните броеве в историята на XX век. Ролята на Кастро е да бъде добрият Робин Худ, докато Батиста ще бъде злият принц Джон. Прави се опит за нападение на президентсвото в Хавана през март 1957 г. Водено от студентския лидер Хосе Антонио Ечеверия, младежите не подозират пред какво се изправят. Недоволството им се заплаща с кръв. Кастро дори не участва, за него е по-важно да има гласност. Между 1957 и 1959 г. Куба продължава да стои в състояние на гражданска война.

Пристигащите бунтовници нямат никаква военна подготовка, дори не могат да стрелят с пушка. Започва бърза подготовка, защото няма време за повече чакане. Не може да се направи революция със селяни, които нямат никаква давност и не могат по никакъв начин да постигнат какъвто и да било успех. Въпреки това ще се срещнат с подготвени бойци, които бързо трябва да решат проблема.

Именно тук идва и Ернесто Че Гевара. Бившият студент по медицина заменя аптечката си за кутия с патрони и бързо се включва в движението. Скоро ще се смята за безстрашен лидер и ще печели реномето на всички в групата. Назначен е за дясната ръка на Фидел и показва как точно трябва да се води една партизанска война – без милост и без съчувствие към врага. Ернесто екзекутира всеки задържан войник и не прощава на никого.

Училищата в селата се превръщат в пекарни за хляб, като бедните селяни са готови да приемат тази саможертва за по-добър живот. Без тяхната подкрепа, шансовете някога да има успешна революция са абсолютно нулеви. Батиста също не почива и знае, че този паразит трябва да бъде унищожен, ако иска да управлява и да прибира милионите на италианската мафия, които идват за казина и други развлечения в страната.

Батиста има огромното желание да превърне Куба в един още по-завладяващ Лас Вегас. Един от най-големите проблеми е специалното радио предаване La Plata. Скрита е толкова добре, че никой не успява да я открие и точно там бунтовниците започват да говорят за революция и карат всеки един слушател да се включи в битката срещу настоящото управление. Грешката на Батиста е, че никога не приема сериозно своя противник и отказва да слуша рапортите на тайната полиция. Същата може да прилага най-различни мъчения и тормоз над задържаните, но екзекуциите започват много по-късно, за разлика от тези на Кастро.

Напрежението ескалира и в един момент повечето кубинци избират Кастро, след като не е сигурно дали скоро няма да се озоват в полицията и да бъдат убити – едната страна поне дава правото на живот. През 1958 г. напрежението достига до такава степен, че САЩ налага оръжейно ембарго на Куба и отзовава своя посланик. Неофициално ЦРУ започва да изпраща по 50 000 долара за движението на Кастро, осъзнавайки, че изходът е само един. Последното хвърляне на заровете е операция Верано или „Plan FF“ (Fin de Fidel).

Една малка победа в Лас Мерседес през август 1958 г. не може да реши проблема. Бунтът вече се разпростира като рак и липсата на военно разузнаване ще е един от най-големите козове на опозицията. Данните показват, че противника е многоброен, а истината е, че са едва около 3000 човека. Моралът и подкрепата на местните също накланя везните в полза на Кастро, но тук вече виждаме и ръката на Съветския съюз.

След провала на една операция и липса на рационалност в Батиста, жителите вече знаят на коя страна да застанат. Че Гевара и Сиенфуегос ще отидат на мисия през Лас Вилас, за да разделят страната на две. За първи път от две години бунтовниците слизат от планината, за да се срещнат с противника в отворена битка.

Битката им продължава цели седем седмици, а нападенията се водят предимно през нощта. При всяка нова територия се включват нови поддръжници. На около 100 километра от Куба, двамата лидери вече са изключително близо до сражението. Близо до Ягуаджай ще се изправят срещу редовната армия. В продължение на 11 дни се води една доста сурова битка, която ще приключи на 30 декември, когато армията вече няма муниции. Ернесто трябва да се бори в Санта Клара и разполага с едва 350 души, повечето от които тийнейджъъри. Опозицията го превъзхожда 10 към 1.

Бунтовниците успяват да спрат един от бронираните влакове, който кара оръжие и да спрат комуникацията. В този момент повечето войници вече са изморени и нямат никакво желание да водят война. След това се предават и просто се отказват. Свалянето на Батиста се случва с няколко булдозера и голяма доза Молотов коктейли. Диктаторът си тръгва с 40 души охрана от страната и близо 300 милиона долара в брой. Отива в Доминикана, защото никъде другаде няма да го вземат. Останали сами, военните лидери също свалят гарда и се предават. Това е триумфът на революцията и една битка, която продължава твърде много време.

В Хавана започват грабежи, обир на казина и дори на броячите за паркинга. С надеждата, че няма да има повече кръвопролития, кубинците очакват мирно и спокойно време. Това ще бъде най-голямата им грешка, защото скоро ще последва един народен съд и избиване на всички съучастници. Марксизмът също ще намери своя път като зараза и скоро няма да има помен от демокрацията, нито от равенството и братството. Тази сага продължава и до днес, макар и самият режим да се променя значително във времето.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име