Intrigi.bg Актуално Как светъл лъч пронизва мрака на извънредното положение

Как светъл лъч пронизва мрака на извънредното положение

34
0

Търсят се и се намират добри новини, ако трябва – се създават. Следваме повелята. По бТВ няколко пъти съобщават бойко и приповдигнато: Актьорът Филип Аврамов станал доброволец към Столична община да помага с каквото може покрай коронавируса. Браво. И ето го доброволецът вече в студиото. Скромен, приседнал да дивана и споделя мъдрости. Станал доброволец заради вътрешен подтик, потребност, така да се каже, а не да дава акъл на другите и те да направят същото.

Признава, че постъпката му е благородна, но не иска да се хвали.Малко странно: не иска да се хвали, но отишъл в бТВ и двайсетина минути продава ценни мисли на медийната сергия.

Толкова ли не могат да се въздържат някои?

Но да ги оставим да се самосъзерцават.

Има една друга порода хора, които знаят за какво става дума. Те са важните – великаните на духа.

Коронавирусът върлува. Заключени сме между стените. Прозорецът е катапулт на мечтите.

Да чуем онези, които казват толкова много с малко думи.

Борис Христов:

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа – и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто – не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия –
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

МОЛИТВА

Мъглата като балтон е провесила празни ръкави –
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се – никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.

Дай на бедняка спокойствие – до обяд да подреме,
пари на глупака – да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;

покани на вечеря поета – напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;

избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;

дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака…
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.

.



Худ. Генко Генков

Генко Генков, художник, наричан от мнозина Лудия, за политиците: „Не само че нямат морал и съвест, но те въобще са портативни машини за лайна. Аз обичам национализма, понеже Иисус е дете на Бога. А Иисус ни е учил да нямаме страх от смъртта, той, когато Бог му е казал, той е разбрал какъв е… Без да изпитва съжаление. Кой се бои от смъртта. Той няма вяра в бъдещо“.

„Те са отрепки! Фабрика за говна! Какво, като стане някой милиардер. Ще хване ли Мойсей за ташаците?“

„Смъртта не е страшна, когато заспиш. Смъртта е страшна, когато в небитието, тогава във век и веков доколкото трае слънцето и звездите все те глозгат и ти ръбят месото и кокалите и всичко, вампири и таласъми. И няма да се отървеш…“

„Аз като се напия…Отивам срещу Народното събрание и викам смърт на Съветския съюз….
Дойде един милиционер капитан и вика, абе бай, господин, другарю ти знаеш ли, че аз таралеж в гащите си не слагам…Ще ти откъсна главата. 18 дни там, където е Държавна сигурност…. Държаха ме 18 дни. Викат, папкай. Папкай, щото, вика, се събра целият състав на ръководството на МВР-то.“

„Политиката е пръдня. Не стига че си тъп, а отгоре на това и прост и глупав, глупав. Не умееш да лъжеш.“

„Няма добър политик, те са портативни кенефи.“

(Из интервю за в-к „Новинар“ 26.07.2005)

.



„Жената на краля“, худ. Пол Гоген. Генко Генков обожавал Гоген и го считал за най-голям от най-големите

Теодор Траянов

ВИДЕНИЕ НА ПРОРОКА

Намерих в своята родина
най-близкия до бога връх,
където всичко тленно гине,
докоснато от вечен дъх,
отдето мъдро провидение
над времена велики бди
и в летописите свещени
запалва техните звезди.

Изправен върху раменета
на своя коронован дух,
излъх кръвта си от сърцето
и глас на херувим дочух,
разбрах, че онзи, що раздава,
което бог е низпослал,
все повече ще получава
от тайните, на сън прозрял.

И сключих оня кръг магичен,
където в песни възсия
съдбата на народ трагичен,
залюбен в своята земя.
Той — цар на бранната стихия —
изтегли меч срещу света,
решен с кръвта си да изтрие
вековен срам от паметта.

И титанично велелепен
народи стриваше на прах,
но от звездите неподкрепян,
той с ярост гинеше без страх.
И скоро волята господня
изригналата кръв смири,
и скръб и мъка безизходна
с безсмъртна святост ободри.

Благослових сърцата горди,
предрекъл близкия възход,
на правдата върховен орден
сторих от цял един народ!
Той, болка гибелна изпитал,
с сърце на рицар се яви,
и ореол на победител
грядущия му лик обви.

Духът му, тежкогранен кедър,
от величавост осенен,
не снима погледа си ведър
от небосклона озарен!
Там българското провидение
над времена велики бди
и в летописите свещени
реди победните звезди!

БЛИЗКА И ДАЛЕЧНА

Тъй близка аз те сещам,
но нявга ми се струва,
че пътища неземни
отвеки ни делят,
че светлата ни обич
над мрачна пропаст плува,
а между нас студена
седи самата смърт!

И слушам как бълнувам,
че няма да се върне
часът на красотата
със истината слят,
че нищо не възкръсва,
което смърт прегърне,
че ти с ненавист бягаш
от моя дух слънчат!

Но в миг през спомен виждам
душите въплътени
във пролетния образ
на жива, цветна степ,
тогава пак готов съм
да падна на колене
и в божество да вдигам
проклятието в теб!

1912 г.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име