Intrigi.bg интриги И ние не ви харесваме

И ние не ви харесваме

119
0

Ако Слави Трифонов и Бойко Борисов не се смирят и не потиснат значимостта на собствените си личности, може да взривят парламентарната демокрация и да ни пратят обратно в ерата на тоталитаризма

Времената, в които интересът към политиката расте, а доверието в нея се срива, винаги са взривоопасни. Ситуацията в България е точно такава, а в парламента мирише на барут. 

Днес апатия няма.  

Има съмнения. 

Най-голямото е, че може би пак сбъркахме. И не избрахме парламент, способен да излъчи правителство, което да изтегли България от дъното. Разочарованието след първите два работни дни на новото Народно събрание изглежда повече от еуфорията, че в залата има живот и в нея отново се спори за бъдещето на страната. 

Засега новите партии в парламента се ползват с по-голям кредит на доверие от старите. Но „младите“ бързо могат да го похарчат. 

Протестърите правят първите си стъпки към властта по тънък лед в момент, в който България преживява тежка криза на легитимността в управлението. След последните избори, вместо да се преодолее, тя се задълбочи. Така ако 45-ото Народно събрание изобщо успее да излъчи правителство, то ще е с най-ниска представителност в новата ни история.

Вече е ясно, че 

кабинет на ГЕРБ в рамките на този парламент е невъзможен

Какво ще се случи обаче, ако Слави Трифонов реши да реализира отговорността, която му се пада като втора политическа сила, и състави правителство. Дали ще е кабинет на малцинството, програмен, експертен или на обикновения пазарлък от типа „3-5-8“, ясно е, че той ще представлява опасно малко български гласоподаватели. Ако приемем, че кабинетът ще е само на „Има такъв народ“ с подкрепата, но без участието на останалите, това означава, че зад новата управляваща партия ще стоят едва 8,1% от българите с право на глас. Според избирателните списъци те са 6,7 млн. души, а на 4 април за партията на Слави Трифонов са гласували 565 014.

Дори да има коалиционен кабинет на трите партии от протеста, проблемът с ниската представителност остава. ИТН, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ заедно са подкрепени от 1 милион души, което означава едва 15% представителност сред всички, имащи право на глас. Тя не може да се увеличи с гласовете, които имат зад себе си БСП и ДПС, защото дори и двете партии да подкрепят бъдещ кабинет на протестърите, рамото ще дойде от политическите ръководства, а не от симпатизантите на Столетницата и Движението.

Правителство на малцинството не е толкова лош вариант, ако се окаже ефективно в решаването на основните предизвикателства, които стоят пред страната.

Проблемът е, че още с първите си действия

новите герои в парламента бързо заприличаха на старите.

Старанието им да налагат имиджа, който са си избрали, доминира над управленската отговорност, която се очаква от победителите. Предизборната треска още ги държи и е напът да се превърне в хронично разтройство, което съвсем да разкаля политическия терен. Препоръчително е кандидатите за власт спешно да си пият хапчетата, за да влязат бързо във форма за работата, която предстои според обществения договор, подписан на 4 април.

Вместо ентусиасти и визионери обаче, които ще донесат обещаната и очаквана промяната, в първите дни на новия парламент видяхме повече сърдити хора на средна възраст, които видимо не харесват никого освен себе си.

Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ са сърдити, че не оценихме километрите асфалт и минималната пенсията от 300 лева.

В ИТН изглеждат объркани и сърдити, че им дадохме повече отговорност, отколкото са очаквали и могат да понесат.

Корнелия е перманентно сърдита, че не усещаме колко добра визия за бъдещето на България ни предлага.

Христо Иванов е разочарован, че не разбираме защо предлаганата от него съдебна реформа е толкова важна и как на всички ще ни просветне, когато махнем Гешев.

А Мая е сърдита, че след толкова много обикаляне по площадите не я припознахме поне за  премиер.

Най-малко сърдити изглеждат от ДПС, но и това не е сигурно, защото хората на Доган отдавна са свикнали да прикриват емоциите, докато гонят своите интереси.

Всички вкупом трябва да имат наум, че никой не обича сръдливите. И че не са пратени в парламента да се мразят или обичат, а за да работят.

Ако пък ще правят шоу, поне да е весело

Иначе и ние не ги харесваме много, както показват резултатите от изборите. В България отдавна живеем с усещането, че нашите представители не ни представляват, а използват парламента за други цели. Засега ги траем, защото знаем, че дори да не е съвършена, парламентарната демокрация е най-малкото зло от всички форми на управление.   

Проблемът е, че тя е в опасност, защото на политическия терен се появиха политици, готови да я торпилират, без да се замислят, в преследване на собствените си амбиции. Девет от десет партии у нас са от лидерски тип и не предлагат нищо друго освен поредния месия. Разочаровани от неудачите на парламентарната демокрация, много българи вярват, че е по-лесно да попаднем на един свестен вожд, на когото да предадем съдбата си, отколкото да излъчим 240 непокварени депутати от листите, подбрани предварително от партийните лидери.  Слави Трифонов и Бойко Борисов говорят открито за мажоритарни избори и пряка демокрация, като спестяват истината, че това е най-прекият път към тоталитарния режим, от който избягахме преди 30 години.

Ако депутатите в 45-ото Народно събрание и техните лидери не се смирят и не успеят да потиснат значимостта на собствените си личности, работата им е спукана. За много от тях следващ шанс няма да има, каквито и тънки сметки да си правят за следващите избори.

Справка – СДС, НДСВ, РБ, ОП и всички останали, които отидоха в небитието, защото не разбраха, че народът е мъдър и накрая винаги разпознава търговците в храма на демокрацията. 

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име