Не само доказани посегателства, а и само примери за заплаха към независимостта на съдебната система ще са достатъчни Брюксел да спира еврофондове. Но бенефициентите им ще получат вече обещаните средства.
Така ще действа Механизмът за върховенството на закона, който ще обхване целия ЕС. Преговарящите от европарламента и Съвета на ЕС, който представлява националните правителства, постигнаха споразумение по темата днес. Сега то трябва да бъде формално одобрено от двете институции.
„За да гарантира, че крайните получатели, които разчитат на подкрепата на ЕС – студенти, фермери или неправителствени организации – не са наказвани заради действията на правителствата, евродепутатите настояха те да имат право да подадат жалба към еврокомисията, която ще им помогне, като гарантира, че ще получат съответните средства. Тя няма да плаща директно, фондовете все пак ще трябва да минат през държавните институции, обясниха представители на ЕС. „Комисията ще има възможността да направи финансова корекция, като намали следващото изплащане“ към съответната държава, гласи съобщението на европарламента.
Освен това правителствата няма да могат да се оправдават, че не са получили всички средства и заради това няма да платят на следващите бенефициенти – преводите от ЕК към държавите членки и от властите към получателите на еврофондовете – не са обвързани едни с други. „Не е стопроцентова гаранция, но е възможност да защитим крайните получатели“, коментираха представители на ЕП по време на технически брифинг по въпроса.
Широк и превантивен обхват
„Механизмът ще покрива всяко нарушение на върховенството на закона: от индивидуални провинения до системни или повтарящи се проблеми, за които досега нямаше механизъм“, коментира докладчикът по въпроса Петри Сарвамаа от ЕНП. Той изрично уточни, че дефиницията е разширена така, че да обхване и „заплахите“ към независимостта на съдебната система, а не самото ѝ увреждане. Превантивният аспект ще се отнася към всички нарушения – включително там, където нарушения рискуват да засегнат европейския бюджет.
Той обаче ще се прилага не само при злоупотреба с еврофондове, но и при системни нарушения на свободата, демокрацията, равенството и спазването на човешките права, включително правата на малцинствата. На прескоференция преговарящият екип каза, че ще се прилагат и Копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС. Това на практика премахва възможността държавите, влезли в ЕС, да започнат да уронват независимостта на съдебната система – както се случи с Полша и Унгария.
За нарушения ще се смятат още данъчни измамни и укриване на данъци, независимо дали става въпрос за индивидуални случаи или за широко разпространени проблеми.
Провинилите се няма да имат право на вето
Големият пробив на преговарящите е това, че провинилите се държави няма да имат право на вето върху решението, което на практика би обезсмислило целия механизъм.
Решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета – тоест „за“ трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят „блокиращо малцинство“. Въздържалите се държави се броят като гласували „против“.
Как ще действа
Еврокомисията ще предлага механизмът да се активира спрямо определена държава, а Съветът ще има един месец да гласува предложените мерки (в изключителни случаи – три месеца). Комисията ще има право да свика извънреден съвет, за да се увери, че срокът е спазен. Така цялата процедура ще отнема максимум девет месеца.
