„Мечтател е онзи, който може да намери пътя си на лунна светлина, а наказанието му е, че вижда зората преди останалата част от света.“
Оскар Уайлд
Мечтата се свързва с блян, сън, химера, фантазия, копнеж, идеал, илюзия, създадени от въображението представи за нещо хубаво, почти нереално, предмет на желанията и стремежите.
За мечтатели се приемат хората (предимно младите), които имат силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие, и строят въздушни кули от мечти за да мечтаят.
Според свободната Уикипедия „Мечтата понякога се използва като идеологическо клише в областта на пропагандата, например „мечтата за светлото бъдеще“, „американската мечта“ и други. Тя е тясно свързана с надеждата и въображението.
Макар че на мечтателите обикновено се гледа като на мързеливи и откъснати от действителността хора, най-вече от областта на науката и изкуството. Но именно мечтите, съчетани с богато въображение водят до нови идеи и открития. Темата за мечтата често се среща в романтичната литература и киното“
Мечтите са пряко свързани с времето и ценностите, които доминират в обществата. През последните десетилетия преобладават книги и послания от всички видове източници, в които темата на същинската етична позиция, например, не е приятелството, а как да завоюваме успех, защото „въпросът не е да си намерим приятели, защото приятелството ни носи радост и удовлетворение, а да убедим другите да ни считат за приятели, така че да можем да им влияем и да постигнем (ние, не те) успеха, към който с право се стремим“, както и „за да се харесаме на другите и да ги направим наши приятели, е необходимо да знаем кое е основното, което те желаят, например защо те искат да бъдат хвалени“ и че „основният мотив в поведението на хората е не сексът, а нуждата да се почувстват значими“.
В есето на Умберто Еко „Как се става известен“ написано през 2002 година, се задава още и въпроса коя ценност италианците поставят на най-предно, най-високо място, според проучване на участници в тяхно рейтингово предаване – „Наследството“, през съответната година, която не е много отдалечена от настоящата: „И излезе (напук на участниците, които посочваха любовта, парите, щастието – семейно или друго), че най-упорито преслeдваната ценност е известността – да бъдеш популярен и хората да те разпознават.
Забележете, въпросната ценност не беше определена като „слава“ – понятие, свързано по своята същност с някое благородно дело в интерес на обществото. Анкетираните субекти (предполага се, представители на единния дух на нацията) не искали да бъдат запомнени като откриватели на антиракова ваксина, героични спасители на живота на себеподобни, след като са рискували своя, големи поети или скулптори, пълководци, мореплаватели, мистици или филантропи.
Повече от ясно било, че желаят да бъдат разпознаваеми, тоест да ги разпознават на улицата, в аптеката, в автобуса, в супермаркета.“
А в заключение станало ясно, че те „не можели да понесат мисълта да не са „популярни“, дори парите които им давало предаването и могат да се приемат като „смислен обект на желанието“, за тях „най-важното все пак е да бъдат показани по телевизията, да поздравят роднини и колеги и да се приберат на следващия ден със заслугата, че са излезли от срамната анонимност и са станали „известни хора“.
Наскоро изгледах „на един дъх“ новият оригинален минисериал на „Нетфликс“ – „Холивуд“ (1 сезон, 7 серии), с продуцент и създател Райън Мърфи (притежател на няколко „Златни глобуса“ и награди „Еми“, автор на едни от най-коментираните популарни американски сериала, като „Клъцни/Срежи“, „Клуб „Веселие“, „Американска криминална история“, „Зловеща семейна история“, „Поза“ и мн. др.).
Създателите на сериала разказват за Холивуд и сексиндустрията през 40-те години в Холивуд, като правят „мост“ и с настоящето и напомнят, че уж всичко се е променило, но всъщност почти нищо не се е променило. В основата на сюжета е „американската мечта“ (терминът е употребен за първи път през 1931 г. от историка Джеймс Тръслоу Адамс в книгата „Епосът на Америка“5), която е свързана с желанието на група красиви и талантливи млади хора да се превърнат в кинозвезди.
Защото смисълът е да бъдеш някой, да те познават, за да те уважават, според мотивацията на един от главните герои в сериала. Търсачите на холивудска кинослава са готови на всичко за да сбъднат своята мечта, но разбират че не е възможно да го осъществят по грешния начин, защото по пътя ще изгубят себе си.
За да постигнат мечтите си те минават през всевъзможни компромиси, жертви, гаври и унижения, но остават верни на себе си. Всичко е възможно когато е в „холивудски вариант“, придружен от обстоятелства смекчаващи техните прегрешения. В центъра на сюжета са персонажи – чернокожи или от друг етнос, с гей ориентация, както и в съчетание на гей и чернокож.
През 40-те години е било немислимо въпросните „категории“ да бъдат допускани до публични прожекции, камо ли да бъдат наемани за автори на холивудски филми или за главни роли. А още по-невероятно, публично да демонстрират отношенията като еднополови двойки. Въпреки това, всичко става възможно в сериала „Холивуд“, в който „американската мечта“ се сбъдва с “happy end”.
Във филма на Педро Алмодовар „Всичко за майка ми“ (1999 г.), един от героите – Лола (бивш съпруг, настоящ и бъдещ баща, травестит), казва че „Човек е голям, колкото са големи мечтите му“. Не знам дали остана място за „моята една мечта“ и дали изобщо сега му е времето за „големи мечти“. Когато стане въпрос за мечти и мечтатели, по-добре това да се случва на територията на изкуството.
По-безопасно е да замълчиш, за да не те приемат за мечтател, което е равносилно на луд. Тъй като безразличието води до присмех и не различава реалността от мечтите. В този смисъл, ще нарека моята мечта усещане.
Притежавам хиляди снимки, но само една от тях я припознавам като „най-щастливата“. Тя не е от фотосесия или от „невиждано“ място, не е цветна, а черно-бяла. Но когато я гледам, доста често напоследък, в душата ми нахлува неповторимо усещане за топлина, пълнота, светлина, свобода и много обич. Жадувам да го усетя отново. Ако успея, мечтата ми ще бъде сбъдната.