Intrigi.bg Мистерии Защо масоните в България са разделени

Защо масоните в България са разделени

608
0

Масонското общество в България чества 30 години от възраждането си. Това стана ясно от снимка във фейсбук, публикувана от академик генерал Румен Ралчев, който е Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България, както и Велик приор на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим.

“Тържествено честване на 30 години от реактивирането на масонството в България. Колко бързо върви времето”, написа Ралчев над любопитната фотография.

Масонството в България, наричано още „свободно зидарство“, е посветителско общество, което се явява като част и споделя идеите, и целите на световното масонство. Както навсякъде по света, масонството в България е организирано в ложи, всяка от които има собствена история, традиция, символи, ритуали, йерархия, обредни зали (т.нар. „масонски храмове“) и други присъщи атрибути.

Починът за учредяване на свободно зидарско общество в България, принадлежи на Иван Ведър. След Освобождението на България, той се установява в Русе и привлича няколко свободни зидари, посветени в чужбина: Тома Кърджиев, Йордан Джумалиев, поручиците Върбан Винаров и Марин Маринов, Захари Стоянов, Александър Цанов. Те учредяват първата масонска ложа в България – Балканска звезда (на френски: Etoile des Balkans), утвърдена от Великия Изток на Португалия и открита за редовни занятия на 9 март 1880 г.

По-късно към Балканска звезда се присъединяват княз Александър Батенберг, Никола Обретенов, Ради Иванов, Димитър Карамфилович, Михаил Сарафов, Константин Величков, Спас Вацов, Константин Стоилов, Найден Бенев, Георги Златарски, Александър Шишманов, Михалаки Георгиев, Михаил Тенев, Янко Ковачев, Филип Симидов и двама чужденци, на служба в княжеския дворец – Густав Витрих и Йосиф Франц.

Известни личности от България, членували в масонски ложи преди 1944 г., са български князе, премиери, висши военни, митрополити, министри, депутати, дипломати, общественици, сред които: Александър Протогеров, Христо Стойчев, Петър Мидилев, Антон Кецкаров, Владимир Вазов, Георги Вазов, Петър Марков, Васил Кутинчев, Иван Русев, Георги Тодоров, Йеротей Сирманов, Кирил Ботев, Драган Цанков, Тодор Иванчов, Васил Радославов, Стоян Данев, Рачо Петров, Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов, Кимон Георгиев, Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Андрей Нюйоркски, Антим Ловчански, Кирил Български, Павел Старозагорски, Стефан Български.

Защо масонското движение възниква по българските земи? Отговор на този въпрос дава Димитър Ведър, син на основателя на българското масонство Иван Ведър:

„Нуждата от създаването на ложа беше чувствителна поради факта, че тогавашната чужда преса, в унисон, третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна.” Българските масони по онова време интуитивно усещат, че основаването и узаконяването на една призната българска ложа ще спомогне за подобряване имиджа на страната ни пред европейските сили.

“Мисълта, която ръководеше основателите на тази ложа, беше ясна: да разпространи зидарската идея между нашия народ, за да вкуси и той от благодатните й плодове за своето душевно и нравствено усъвършенстване, а също така да може, чрез една бъдеща своя Велика ложа да влезе в общуване със Свободните Зидари от целия свят, както и стана”, казва Димитър Ведър.

Възприемани като митични тайни общества след 1944 г. масонските ложи в социалистическа България са забранени. След 1990 г. те започват да се възраждат.

Румен Ралчев е един от първите масони в България. Достигнал е до най-високата 33-а степен. Бившият бос на „Мултигруп” Илия Павлов също бе изключително активен зидар, стигнал до най-високата 33-а степен.

Самият акад. Ралчев коментира нееднократно, че масоните и тамплиерите в България са колкото близки, толкова и различни. “Основната цел на масоните е самоусъвършенстването. Успоредно с това, поемайки светлината, истината или познанието, по масонски е светлината, да се опитат чрез действията си в обществото да прехвърлят тази светлина към хората, които са около тях, за да направят живота по-добър и хората по-добри.

Докато при тамплиерите самоусъвършенстването е факт, но също се говори за светлина. Но тук ние сме по-отворени към обществото. Ние се опитваме да прехвърляме мостове към други вероизповедания, които по този начин да се намали напрежението, ако съществува такова на верска основа от една страна и от друга страна се борим основно, единствената организация, която работи в тази посока е борба за екуменизъм – разширен диалог между църквите. Без значение католици, протестанти и т.н. Това е една мисия, която ООН е одобрила, подкрепя и основното трето правило е да помагаме на християнските общности в и около Йерусалим”, обясни преди време пред БНТ Великият майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България и Велик приор на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим.

Румен Ралчев (в средата) е един от първите масони в България. Достигнал е до най-високата 33-а степен. Той е Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България

По думите му масоните в България са няколко хиляди, докато тамплиерите около 500 души. “Масоните нямат право да показват, да посочват – този е брат. Този и този, това е задължително, след това сте изключен от масонството и заклеймен. В политическите партии и в ръководствата на политическите партии има много масони, което е съвсем разбираемо. Отделен въпрос е дали те стигат до нивото примерно председател на дадена партия, представител в парламента или административната власт, примерно министър. Много често това става, но при тези бързи ротации надали биха могли да покажат своята истинска същност и възможности”, коментира Румен Ралчев.

Според него присъствието на т.нар. тайни общества, които всъщност не са тайни, защото са регистрирани официално, измерва демократичността на едно общество. Преди 89-а година те не съществуваха. Започнаха възстановяването примерно на масонството през 91-ва, 92-ра година”, върна се 30 години назад генералът.

Румен Ралчев обяви, че в България съществуват 6 масонски ложи само за мъже и 7 смесени, където членуват и жени, и мъже. “Има една чисто женска, има и две-три ложи, които са към Велики ложи в други държави. Масонските ложи не воюват помежду си”, увери Великият майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България.

Масонската символика е специфична проява на съзнанието, за приобщаване на посветените, към масонското общество. Освен идейно битие, тя има и преносно значение, което се осъществява чрез алегории. Целта на масонската символика е да подмени старите представи с нови и по-актуални, и да втълпи на посветените, необходимостта от промяна, с оглед на настъпващото утре.

Ритуалните предмети, със символично значение в масонството, са: чук, пергел, длето, измерителна линия, кинжал, ъгълник, мистрия, отвес, два камъка (един оформен и един неоформен), геометрични фигури (квадрат, кръг и триъгълник), троен свещник, хляб и вода, числата три и седем (понеже са прости числа), череп, ковчег, масонска азбука (вид криптография), знаци за разпознаване, масонски съкращения и други.

При официални срещи, всеки посветен, свободен зидар, носи ритуална престилка. Освен престилка, някои от длъжностните лица в ложата, носят масонски накити – стилизирани зидарски инструменти, звезди и орнаменти от сребро или злато, съобразно с ранга, на удостоените.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име