Intrigi.bg Политика Защо БСП още не номинира Корнелия Нинова за бъдещ премиер

Защо БСП още не номинира Корнелия Нинова за бъдещ премиер

191
0

Ще започна този текст с едно самопризнание. Съгреших, братя и сестри, поддадох се на изкушението и близо един час гледах излиянията на Слави Трифонов, излъчвани по неговата платена кабеларка и пряко във фейсбук. Изкуших се, защото обикновен човек няма друга възможност да се запознае с възгледите на тази телевизионна партия. Техните представители не участват в дебати, трудно можеш да ги забележиш из улиците, а понеже социолозите им дават бомбастични проценти и още отсега ги помпат с медиен адреналин, че те ще са чудото на вота, реших, че си струва да загубя малко време, за да видя как изглежда светът според Слави Трифонов. Спойлер: той не изглежда практически никакъв.

Няма да ви преразказвам възгледите на един шоумен, но единствената изненада за мен в неговата тирада бяха коалиционните му амбиции. За първи път ги чух що-годе подредени, макар и логически несвързани. Та, Трифонов обяви, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, ДПС или БСП. Според шоуводещия това били партиите на статуквото и основните виновници за дереджето, в което се намирала държавата (запазваме речника практически непокътнат). Това било „нормално, логично и даже морално“. За сметка на това иматакъвнародецът (нека да опитаме с тази дума) обяви, че е готов на коалиция с „Демократична България„ и „Изправи се! Мутри, вън!“ на Мая Манолова. Ето тук шоуменът успя да ме изненада, защото подобна заявка противоречи на абсолютно всичките му претенции за моралност. „Демократична България“ въпреки днешния си лъскав вид и помпозност е партията, продължител на традициите на Иван Костов. Именно Костов навремето преследваше Слави Трифонов като политическо ченге и го свали от екран. Ако костовистчетата нямат поне малка вина за сегашното дередже, тогава трябва да обявим всички за невинни. Вероятно Слави си представя, че по този начин намига на младото поколение, но ще трябва жестоко да го разочароваме. „Демократична България“ отдавна не репрезентира младите. Проблемът е, че и те не знаят кого точно представляват. А за партията на Мая Манолова дори не ми се отваря дума, защото тя е микс между лява патетика и ултрадесни кадри, франкенщайнов механизъм, който е възможен само в България. Което не е обида – Манолова крепи всичко това с невероятна енергия и отдаденост, но ако човек види част от лицата, които са в нейните листи, ще е много трудно да ги обяви за невинни за онова, което преживяваме днес. Най-малкото част от тях бяха коалиционни партньори на Бойко Борисов в предишен мандат.

Разбира се, всяка партия има своето право на желания и предпочитания, но те трябва да произтичат от някаква вътрешна логика. В противен случай не говорим за коалиционна политика, а за политическо флиртаджийство, което минава на съвсем друга плоскост. Подобна коалиционна патология буквално отказва да припознае ГЕРБ като основното зло на българското общество днес и чрез този отказ всъщност помага на Бойко Борисов. Казвам това, като отмествам темата от Трифонов, за да вдигнем погледа към един много по-широк хоризонт – какви ли коалиционни сглобки ни очакват в следизборното бъдеще. Ако социологията у нас поне малко е познала какво ще се случи на вота (напоследък разглеждам проучванията по-скоро като фентъзи жанр, отколкото като база за ориентиране), то следва да очакваме парламент, който ще е пъстър като окраската на екзотичен папагал. Въпросът за бъдещите политически съюзи в такава ситуация става централен, а общо взето, отговорите на този пъзел съвсем не са толкова много. Темата е напрегната и взривоопасна, както демонстрират диалектичните противоречия в логиката на Слави Трифонов. Заради това в този текст ще се опитаме да направим една малка експедиция в тази опасна територия, като се базираме на предположения, политическа логика и малка доза поетично въображение.
От гледна точка на ГЕРБ коалиционната дилема е пълна с пареща неизвестност. Хората на Бойко Борисов вероятно си връзват поне по още един червен конец на китките, за да влязат в парламента ВМРО и коалицията между Валери Симеонов и Веселин Марешки. Така поне ще е ясно, че ще има кандидати за участие в съвместно управление с тях. Формулата за този политически промискуитет вече един път беше опитана, няма причини цялото упражнение да не се повтори отново. Въпреки това обаче има вариант някой от потенциалните кандидати за коалиционни булки да отпадне, а дори и всички да влязат, все пак чисто аритметично бройката да не излиза, за да бъде стабилно правителството. Тогава ГЕРБ ще бъдат принудени да търсят за разговори и Слави Трифонов, и Мая Манолова, и Христо Иванов, а най-вероятно и ДПС. Първите три партии категорично са заявили анти-ГЕРБ позиция, но не знам дали може да им се има безкрайно доверие по темата. Под една или друга форма всеки от лидерите е бил в цветущи отношения с Бойко Борисов и нямаме никаква гаранция, че там, където е текло, няма пак да тече. Защото, ако ГЕРБ са достатъчно гъвкави и четвъртият мандат е тяхната свръхцел, за да се спасят от ревизия и съдебно преследване, те спокойно могат да номинират за премиер някой излъскан технократ ала Томислав Дончев. За градската чалга, център и дясно това може да се окаже достатъчно, за да преглътнат ценности и принципи. Досега обаче България не е преживявала толкова широко коалиционно управление, а и самото му създаване около ГЕРБ ще е буквално торпилиране на протестния вот. Тоест подобна конструкция е обречене на кратък и много протестен живот. В различна ситуация ГЕРБ имат телевизионните механизми да давят всяко недоволство, но сега живеем в развихряща се пандемия, пълен провал на ваксинационната политика и ужасяващи социални последствия от предприетите мерки по ограничаването на болестта. Протестът не си е тръгвал никъде, той е все още в епицентъра на обществото и всеки момент може да избухне като вулкан.

От страна на БСП уравнението е не по-малко трудно. БСП трудно се справя с последствията от коалиционно управление, защото партньорите ѝ винаги излизат чисти от водата, а левицата плаща горчивата и солена цена. В морален и политически смисъл управление, изградено на анти-ГЕРБ основа, ще има повече шансове за продължителност, но дори и то ще дойде с цената на тежки компромиси и напрегнати преговори. А и не е ясно дали точно тогава Слави Трифонов и Мая Манолова няма да решат да останат в опозиция, което прави конструкция буквално непредставима. Корнелия Нинова си дава сметка за този капан и заради това доста преди датата на изборите обяви, че БСП ще пита своите членове с кои партии да преговоря. Тоест сядането на масата за преговорите няма да е продукт на еднолично решение, а на колективно, което донякъде облекчава задачата на левицата, защото тя няма да говори само от името на ръководството, а на цялата партия. Ясно е и че широка коалиция между ГЕРБ и БСП също е практически невъзможна. Подобен съюз ще влее такава живителна сила на малките партии, ще разгневи обществото и най-вече социалистите, че последствията от нея ще бъдат разрушителни и за двете партии. Според мен това е една от причините БСП още отсега да не говори за Корнелия Нинова като за бъдещ премиер, ако левицата получи шанса за съставяне на управление. Това ще е една от най-дискутируемите позиции и БСП просто си оставя отворена възможност за маневри. Постигането на широко правителство, което да остави ГЕРБ в опозиция, ще е трудна задача, но ако задачата бъде решена, отговорът ще има политическо бъдеще пред себе си, защото обществото очаква ГЕРБ да бъдат наказани за техните 11 години безвремие.

Дотук са възможните и осъществими варианти. Сега стигаме до полето на върховната екзотика. Трудно ми е да си представя ситуация, при която „Демократична България“, Слави Трифонов и Мая Манолова успяват да съставят правителство. Това са абстрактни партии, които почиват не върху програми, а върху емоции, а в политиката това не е път за стабилност. И всъщност точно тук се крие разковничето за следващото управление – всяка от тези по-малки партии трябва да си направи сметката кое за нея е ценност, кое е шанс, кое заплаха и да действа така, че да осигури на България някакво политическо бъдеще. В тази плоскост няма лесни отговори, няма лесни решения и в този смисъл следващите избори ще бъдат освен политическа и ценностна загадка. Ще ми е интересно да видя част от отговорите.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име