Intrigi.bg Политика Затваряне на кръга

Затваряне на кръга

111
0

Когато гледа интервюто на македонския премиер Зоран Заев, дадено за българската агенция БГНЕС, човек остава с впечатлението, че присъства на ново, великолепно откровение, събитие, което създава усещането, че някак си лично присъствате на офанзивата на Нормандия, на „най-дългия ден“, денят на падането на Третия райх или падането на мразената от всички нас Берлинска стена. Всичко, което Заев каза, беше вярно, ясно и недвусмислено, всичко това беше написано отдавна във всички книги и пасквили, публикувани от нашия Институт за национална история, но с тази разлика че сега е тълкувано точно и ясно. Критиките и протестите пристигнаха веднага, но всички те наподобяват онези силни и обилни летни дъждове, ненужни на никого, дъждове които не носят със себе си берекет, а само наводнения и трагедии.

Честно казано, очаквах тези исторически думи и изречения за нашите отношения с България, изречения, които отварят тесния път към нашето собствено македонско национално помирение, да бъдат казани от Любчо Георгиевски. Сигурен съм, че той би го направил много по-елегантно и безболезнено за македонските „патриоти“, потънали в собствените си илюзии за нашия „арийски“ и не знам какъв друг исторически произход и език. Но „времето продава дървата“, а времето на Георгиевски не беше най-подходящото за подобни твърдения. Но той беше инициаторът на нашето собствено национално помирение и, както рядко, в наши дни той беше изключително коректен в подкрепата си към Заев по отношение на правилното тълкуване на позициите на министър-председателя. Очевидно „приятелството“ на Георгиевски с Екатерина Захариева и българските държавни първенци все пак дава някакви положителни резултати.

При цялото вълнение около интервюто на Заев едно нещо беше забравено – казва ли Заев истината? Това беше същественото, което Георгиевски потвърди. Всичко останало са празни истории. Някои хора са наранени, други се чувстват измамени и манипулирани, но това са нормални реакции към истината, чута от хора, които са свикнали да живеят в свят на измама и брутални манипулации. Най-важното е, че никой не го обвинява в неточности, всички казват, че Заев се „умилквал“, че българският му бил „забавен“, че езикът на тялото му не струвал и други подобни парапсихологически глупости. Какъв български, какви врели некипели, Заев е от Струмица и цяла Струмица знае този македонски език, по-малко от всяко дете на седем години от моя Прилеп.
Дори хората от Прилеп трудно се справят с езика на своя Конески и им е трудно да използват (просръбските) букви и звуци като Ќ,Њ,Ѓ и тем подобни. Там Таня все още е Тайна, а конят е койн, така че не разбираме нищо важно за никого! Други големи езици имат подобни проблеми. В арабския свят всяко дете говори езика правилно само в Саудитска Арабия, докато всички останали, дори и да са високообразовани араби, имат проблеми със собствената си диалектическа среда, така че никой не им се подиграва. Това е нещо нормално там.

Вербалната омраза води до словесни глупости. Чуваме как Красимир Каракачанов сформира „своя“ Македонски научен институт (МНИ) и на всичкото отгоре разпределял малко пари за него от бюджета на България. Факт е, че МНИ се формира в средата на двадесетте години на миналия век и за неговото създаване най-голяма е заслугата на Ванче Михайлов. Той е и идейният творец на института и неговата материална база, а институтът е нещо като преддверието на Българската академия на науките. МНИ винаги е бил финансиран от държавата до 1944 г., когато на власт идват българските безродници, сталинистките комунисти и пияницата Георги Димитров. МНИ е възстановен веднага след падането на Тодор Живков и веднага е субсидиран от новата проевропейска власт в България.

Интервюто на Заев с БГНЕС затвори всички врати за жалби на Македония до европейските институции. Твърденията на македонската опозиция и българските соросоиди, че „никой не разбира и не подкрепя България в ЕС“ за отворените въпроси с Македония, са неверни. Хвърляне на прах в очите е и твърдението че Ангела Меркел ще притисне Българите. Да обвиниш българите във фашизъм, да отидеш в Берлин и да се оплачеш от „фашистите“ и дори да очакваш Фрау Меркел да те подкрепи, е чисто безумие. С такава лудост, от която някой иска да направи политически точки, може да се успее само при нас македонците.

Реакциите на някои политици от миналото са нелепи. Стари и забравени лица, които, ако някой си спомня, си спомня само заради бедствията, които са донесли на страната ни. Някой трябва да им каже, че идеите им винаги са били скверни, износени и неясни, а днес са покрити със сериозна доза плесен. Бранко Цървенковски замрази членството си в СДСМ, а Илинка Митрева и фикусът (Кара) Георге Иванов щели да защитават македонската идентичност. Господи, кой ли все още ги помни и кой ли въобще се нуждае от тях – те и досега бяха ненужни в македонската европейска политика.

Когато видях Заев на интервюто, си спомних забравената творба на Гогол „Тарас Булба“. Нещастният Тарас убива сина си Андрей, само защото е лудо влюбен в полякиня католичка и преминава на полска страна, срещу баща си и срещу православните си братя казаци. Като в сюжет на антична драма, Тарас убива сина си с думите „Аз те родих те, аз ще те убия“. Комунистическата партия на Македония на Лазо Колишевски „роди“ македонизма, а нейната наследничка СДСМ водена от сегашният свой елит го „уби“ този безкритичен македонизъм. Въпросът е дали сега или тогава, на 2 август, се е случила или се случва „нашата“ антична трагедия.

Заев превърна безсмислената македонска националистическа спирала в македонските отношения с България в перфектен кръг и я затвори с великолепен ход, слагайки край на нашето безумие. Ако държавният македонизъм популяризиран на 2 август 1944 г. на „Св. Прохор Пчински ” беше историческото дело на КПМ, подкрепен от Комунистическата партия на Югославия (КПЮ), тогава интервюто на Заев е глоговият кол в сърцето на вампирясалия македонски комунизъм и отваряне на нови пътища към свободния европейски свят.

* Авторът е македонски българин, бивш телевизионен журналист. Перев следва право в Белград, Загреб и Скопския университет. Работи в Македонската национална телевизия от 1968 г., но през 2004 г. е уволнен заради пробългарските си прояви.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име