Intrigi.bg Булевард Евгени Минчев: Книгите, които четем, са децата, които оставяме

Евгени Минчев: Книгите, които четем, са децата, които оставяме

352
0

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим…

Казвам за себе си, че когато чета книга, сякаш се допитвам до Бог. И не смятам, че това е едно снобско изказване или самопотапяне в интелектуални заблуди. То е изпитано усещане, което се мултиплицира и утвърждава с опита и резултатите. Книгата презира невежеството и отхвърля емоционалните и духовни празнини. Тя утвърждава ролята на мозъка, в който протичат всички аспекти на израстването, но който също така се нуждае от интелектуална храна, за да расте.

Водещата роля на интернет и неговите пажове мобилни телефони и лаптопи, присъствието и доверието гласувано на социалните мрежи, ни води напред в еволюцията, но те не могат да дадат „мускули” на знанието, което придобиваме, като сдъвкан залък, сложен конвейрно в устата.

Вярвам, че каквото четем се предава на поколението, което създаваме и с което общуваме. Ролята на учителя в това разпознаване, може днес да изглежда наивна и дори излишна, но тя именно утвърждава трайността на знанията, тяхното израстване и затвърждаване в главите на подрастващите. Книгата е стояла и ще стои начело на образованието и каквито нейни сурогати да се появяват, ще запази статуквото си на неотменим източник.

Днес съвместяването на истинското четене, с мимолетните капани на интернет информацията, може да доведе до примирие между поколенията, всяко от които дърпа чергата в своето поле.

Но книгите, макар и видоизменени, напътстват най-правдиво в похода ни към изучаване на миналото, рулирайки през настоящето към онова, което ни очаква. Същото важи и за писането на ръка, изместено в последните години от щракане по клавиатурата и водещо до унизителни граматически и правописни грешки. Докато книгата и писането на ръка не бъдат поставени в графа „задължителни” в държавното и частното образование, то ролята им ще се изплъзне като мокър канап през пръстите на времето, вместо да остави следи в броеницата на търпението, с което да се развиваме.

Да отброяваме мъдростта така, както по пръстените на дърветата се отчита възрастта им. Нека си позволим усилието да четем, въпреки оправданията, които си налагаме, за липса на време, за напредналите технологии и за всичко, което си причиняваме, всъщност сами. Да четем на децата си и да ги приучим към четене. Да им отнемаме мобилните телефони и устройства, когато те се превърнат в начин за убиване на време – времето, което е най-ценният ресурс, а знанието – най-трогателното му съдържание.

И това, надявам се, да ограничи или леко да обезсмисли следването на фалшиви пророци в мрежите, да отвори очите за нелепата действителност на постване на голи бедра и телосложения, които се оказват безсмислени без определена интелектуална тежест. Защото мускулите, гърдите, лицата и всичко, което може да мине през фотошоп след време се отпуска. Само живителните сокове на познанието могат да заздравят мислите и дори телата ни, да ни посочат правилните посоки и да ни предпазят от ненужните.

Автор: Лорд Евгени Минчев

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име