Intrigi.bg Крими Диаманти и граници

Диаманти и граници

130
0

До края на 1970-те г. много десетилетия Съветският съюз ограничаваше движението на хора през своите граници. Но винаги имаше едно нещо, което Кремъл трябваше да отправя в страната и извън нея бързо и безпрепятствено – парите. За тази цел бяха създадени прецизно обмислени схеми, надеждни канали за изпращане на твърда валута и неподлежащи на проверка стоки на Запад, такива като злато и диаманти. Тези схеми работеха ефективно до разпада на Съветския съюз и още няколко години след това.

В живота на всеки човек поне веднъж се случва големият късмет. В това Стан Рифкин, рано започнал да оплешивява 32-годишен програмист с пухкави бузи, собственик на малка компютърна фирма, която той управляваше от апартамента си в долината Сан Фернандо в Калифорния, се убеди лично през юни 1978 г.

Фирмата на Рифкин сключи договор за създаване на нова компютърна система в банка Security Pacific в Лос Анджелис. Тази автоматизирана система бе предназначена за отдела за междубанкови преводи в случай на срив в основната система за безкасови транзакции. Казано накратко, фирмата на Рифкин трябваше да създаде резервна система.

Работата вървеше бавно и Рифкин разполагаше с маса време подробно да проучи процедурата за междубанкови преводи. За да се извърши транзакция, трябваше да се знае специалният код на трансфера от 4 цифри, който се сменяше всяка сутрин. Този секретен код бе просто записван на лист хартия от служител в отдела и окачван на стената. Разбира се, странични хора не бяха допускани в помещението, но Рифкин бе смятан за свой човек. Той бързо съобрази, че може да се възползва от достъпа до секретния код и да преведе по сметката си всякаква сума.

Рифкин не беше глупак, той беше наясно, че едно е да намери начин да прехвърли пари от банката и съвсем друго да ги получи. Той позвъни на познат адвокат и поиска среща. Случаят е деликатен, обясни той на срещата: корпорацията, за която той работи, търси начин да предаде значителна сума като някаква непроследима пратка на друга голяма компания.

„Диаманти“, отвърна адвокатът.

„Чудесно!“, каза Рифкин.- Познавате ли някой, който е наясно с тази тема?“

Адвокатът го запозна с Лон Щайн, уважаван брокер на диаманти в Лос Анджелис. Рифкин го покани на обяд в модерния и скъп френски ресторант La Serre на булевард Вентура в Енсино. Той обясни, че представлява голяма корпорация, чието име по обясними причини трябва да запази в тайна и че неговият бос би искал да закупи диаманти за 10 млн.долара. Рифкин не си играеше на дребно. „Това е невъзможно“, поклати глава Щайн.

Но Рифкин се оказа особено настойчив. През следващите четири месеца той всяка седмица се срещаше с Щайн, който пък и за секунда не се усъмни в истинността на разказаната му история. Рифкин много искаше да намери начин, който да сработи и се опитваше да изтръгне от брокера всички възможни варианти. Към октомври те накрая решиха, че са открили начина да извършат сделката. Рифкин даде на Щайн малък аванс от 700 долара, за да излети за Женева. Пътуването до Швейцария беше успешно и след три седмици дойде редът на Рифкин да действа.

В сряда, 25 октомври, Рифкин влезе в новата 55-етажна сграда от стъкло и бетон на банка Security Pacific в бизнес-центъра на Лос Анджелис. По просторното фоайе, облицовано с гранит, Рифкин стигна до асансьора, спусна се до ниво „Д“ и се отправи към компютърната зала. На въпроса на служителя какви ги върши тук Рифкин отговори, че е дошъл да тества системата. Беше 16:30 ч., времето на края на работния ден и служителите с нетърпение очакват да поемат към домовете си. Както винаги, листът с кода висеше на стената. Рифкин си го записа, излезе на улицата и влезе в телефонна кабина наблизо. Оттам позвъни в трансферния отдел, представи се като Майк Хенсън от международния отдел на Security Pacific и заяви, че трябва да преведе пари.

„Десет милиона и двеста хиляди долара в Irving Trust в Ню Йорк за превод в Wozchod Handelsbank в Цюрих, Швейцария“, спокойно изрече Рифкин. Той отдавна беше решил, че 10 милиона са му напълно достатъчни, а 200 000 бяха комисионата, обещана на Лон Щайн. На Рифкин не му се щеше да разваля красивата кръгла сума, отделяйки от нея брокерската комисиона и затова просто увеличи сумата. Освен това, реши той, такава не закръглена сума по-скоро се асоциира с бизнес-разплащания, а не с печалба от лотарията.

Гласът на младата жена в слушалката поиска кода. „Четири-дедем-осем-девет“, уверено произнесе Рифкин. Това е всичко, работата е свършена. Банковата служителка му благодари и тракна слушалката.

На следващия ден Рифкин излетя за Женева. С пристигането си позвъни на Александър Малинин, изпълнителен директор на Русалмаз, експортна фирма за продажба на съветски диаманти зад граница, създадена две години по-рано. Рифкин попита дали са получили превод от 8 млн.долара (останалите 2 млн. той прехвърли в собствената си депозитна сметка). Малинин отговори, че със закъснение, но парите са постъпили така, както „Хенсън“ е поръчал – изпратени от Security Pacific в Лос Анджелис чрез ню-йоркската Irving Trust в банка Wozchod в Цюрих, където са преведени по сметката на Русалмаз.

Рифкин отиде в женевския офис на Русалмаз с квитанция Swissair за позволен багаж. По-рано той бе обяснил на служителите в Росалмаз, че иска да изнесе камъни зад граница и затова не може да ги вземе от офиса им. Русалмаз предложи просто решение – доставката на диамантите да бъде оформена в безмитната зона на женевската аерогара.

На следващата сутрин Рифкин представи багажната разписка на служителя зад гишето на Swissair, който го увери, че сакът ще бъде на борда на съответния самолет. После той излетя за Люксембург. Там той  си прибра багажа, регистрира се в хотел и след като се заключи в стаята, най-после отвори чантата. За пръв път той видя своите диаманти – планина от камъни, 8639,84 карата, т.е. повече от 1,7 килограма.

Рифкин ги скри в чантата за мъжките ризи и благополучно кацна в САЩ. Там него почти веднага го арестуваха – той отиде при адвоката си в Лос Анджелес и имаше глупостта да му покаже диамантите, преди да подпишат споразумението, което би свързало адвоката с адвокатската тайна. Шокираният адвокат незабавно съобщи за Рифкин на ФБР.

Арестът на Рифкин от агенти на ФБР. Сн. Agentura.ru

Извършеният от Рифкин обир попадна в Книгата за рекордите на Гинес като „най-голямата компютърна измама“ и дори легендарният хакер Кевин Митник започна своята книга с подробно описание на това престъпление. Първата част на тази авантюра – преводът на 10 млн.долара от уличен телефон, бе толкова впечатляваща, че едва ли някой е обърнал внимание на следващите детайли.

Всъщност, фактът, че с такава лекота американец от Лос Анджелис успява – в разгара на Студената война – да кацне в Швейцария и да вземе куфар със съветски диаманти за 8 млн.долара в безмитната зона на местното летище е далеч по-впечатляващ. Сама по себе си възможността да се осъществи подобна операция е свидетелство за това как Съветският съюз е изградил перфектна система за безпрепятствено прехвърляне на такива товари като диамантите от Изтока към Запада.

Лон Щайн, например, съвсем не е бил случаен човек в тази схема. Когато в женевския офис на Русалмаз се получава телекс от някой си Л. Щайн, в който се посочва интерес към покупката на диаманти за 8 млн.долара, съветските служители решили да разпитат за въпросния. „Аз позвъних в Москва и там ми казаха, че той им е известен. Преди това няколко пъти е бил в Москва“, спомня си Малинин. С други думи, това е бил човек, на когото може да се вярва, затова Русалмаз се съгласява за сделката и започва да чака превода на своите пари по сметката си в банка Wozchod.

Wozchod Handelsbank е твърде необикновена швейцарска банка. Wozchod (или просто „Възход) е част от обширната мрежа съветски банки зад граница, простираща се от Лондон до Сингапур, от Техеран до Париж и Цюрих. Някои от тези банки се появяват още през 1920-те г., други като Wozchod в Цюрих – в края на 1960-те г.

Всички те са създадени с една цел: да помогнат на Съветския съюз за платежни преводи в твърда валута. А Кремъл от 1960-те г. изисква от своите банки да провеждат тези операции така, че САЩ да не могат да ги проследяват.

Новото изискване се появява, след като през 1959 г. руската емигрантка и гражданка на САЩ Елена Уейлеман внася в ню-йоркския съд иск към СССР с обвинение към съветските власти за неизплатени на две английски компании с концесии в Съветския съюз дългове. Уейлеман е била една от притежателите на облигации. Тя предявява иск и към банка Chase Manhattan за парични преводи от съветски банкови сметки, открити в Chase. Това така е подплашило съветските банкери, че те спешно прехвърлят всичките си доларови сметки в задграничните съветски банки в Париж и Лондон. Според обясненията на високопоставен руски банкер, това е помогнало „съветските доларови транзакции да бъдат непрозрачни за правителството на САЩ“. И именно заради това в Америка не е имало задгранична банка.

В тази система Wozchod е с особена роля. Базирана в не особено впечатляващ имот на адрес Шутгенгассе №1 в сърцето на Цюрих, банката изпълнява важни секретни и деликатни мисии за съветското правителство.

Една от тези мисии, възложена единствено на Wozchod, е продажбата на съветско злато. Схемата работи така: съветското злато се доставя в Цюрих с обикновени пътнически самолети на Аерофлот, по 5-7 тона на рейс. Стандартните блокове, тежки по 12,5 кг равномерно се разпределят по целия салон под пътническите седалки – златото е тежко и е трябвало самолетът внимателно да се балансира.

Wozchod се занимава и с търговия с диаманти, това е още един ценен съветски продукт. Русалмаз е ексклузивен износител на съветски диаманти и притежава сметка в тази банка.

Освен това, Wozchod отговаря за взаимодействието с американските банки, главната сред които е Irving Trust – същата, която така далновидно е избрал Рифкин за превода на откраднатите 10 млн.долара от Security Pacific.

Бил ли е Рифкин обаче толкова умен? Да, той гениално се е възползвал от дупката в системата за сигурност на американската банка. Но после, когато е трябвало да изнесе откраднатите милиони от страната, той просто задейства вече съществуващата схема, създадена от доста умни хора в Москва за преводи на долари от САЩ в Съветския съюз.

„Аз нямах никакво отношение към избора на Русалмаз, с това се занимаваше брокерът и той взе решението. Нищо не бях чувал за тях нито преди, нито после“, призна пред нас Рифкин в писмо по електронната поща.

Дори след ареста на Рифкин парите на лос-анджелиската банка остават в Москва. През 1981 г. списание „Ровесник“ пише с възхищение: „Как да не наречеш финала на тази история удивителен! В нея няма пострадали. Швейцарската компания е извършила отлична сделка с продажбата на диаманти за 8 млн.долара“. Не е било задължително съветските читатели да знаят, че с това се е обогатила не някаква „швейцарска компания“, а съветският Русалмаз.

Арестът на Рифкин с диамантите от СССР в ръцете изобщо не е навредил на Малинин – той е продължил успешната си кариера в ювелирния отрасъл и през 2000-те г. оглавява „Бриллианты АЛРОСА“, подразделение по изрязване на диаманти в най-голямата в света диаманто-добивна компания АЛРОСА. Това не е засегнало и работата на съветските задгранични банки. Великолепно установената схема е продължила да действа.

Но след 10 години, в края на 1980-те, когато в СССР започва либерализацията на икономиката, възниква друг насъщен въпрос: може ли да се използва същата тази схема, за да се прехвърлят пари в обратно направление – от Русия в САЩ?

В продължение на няколко години мнозина се опитваха да отговорят на този въпрос. В крайна сметка, за отговора помогнаха хора, познаващи двете страни на медала – западната и източната. Това бяха руснаци-американци, работещи в банките на САЩ.

Agentura.ru

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име