Intrigi.bg Политика Дерогацията – края на дългогодишното шикалкавене

Дерогацията – края на дългогодишното шикалкавене

147
0

Проектозакон на ДПС за контрол на дерогацията за петрол и нефтопродукти според регламента на Европейския съвет, както и нов режим за облагане, включително и за внасяне на задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби от “Лукойл” слага край на шикалкавенето, започнало още по времето на закономерно изхвърленото с вот на недоверие от властта правителство на “Продължаваме промяната”. Законопроектът изненада и прекъсна възможността на кръгът на “прокопитата” да пуснат в ход дежурните си мантри като прехвърлят топката от болната на здравата глава. И доказа за пореден път, че още от зората на демокрацията Движението за права и свободи следва последователно път на съюз с НАТО и ЕС. 

Дебатът в сряда в енергийната парламентарна комисия показа, че опитите на правителството да чертае мрачни перспективи за бизнеса, под благовидната “защита на националния интерес”, нито са добре обмислени, а още по-малко защитени, защото не се чу как проблемът може да се реши. А че е можело стана ясно от изложените факти. По неизвестни причини правителството на ПП не е реагирало, когато забраната на вноса на нефт от Русия се обсъждаше пред пролетта.

Чак след отправеното предупреждение (пак от Движението) са направили плах, но “след дъжд качулка”, както е казал народът, опит да реагират. Европейската комисия вече е дала възможност на Унгария и други страни, чийто петрол идва по тръбопровода “Дружба” да изнасят преработени от Русия нефтопродукти. Защо управляващите от ПП не са поискали ЕС да ни приравни с унгарците е въпрос, чийто най-мек отговор ще е от незнание. Макар че оставят съмнения, още повече, че едно от първите посещения, които вицепремиер от управляващите по това време, бе да посети рафинерията в Бургас… Няма да коментираме и разбързването и похвалването от служебното правителство как договорило „Лукойл“ да изнесе цялата си икономическа активност в България и как щяло да плаща налозите си тук. Ще припомним само, че от времето, когато “изненадващо” тогавашният премиер Иван Костов продаде бургаската рафинерия на “Лукойл”, тя се превърна не само в ябълка на раздора между политиците, но и в обект на тайни договорки със задкулисието, стряскащи настоящите ни партньори от НАТО и ЕС. 

“Руската връзка” мина през провалилите се “Южен поток”, “Големият шлем” и тръбопровода “Бургас – Александруполис”. А днес на дневен ред е изпълнението на еврозабраната, влизаща в сила от 5 декември. Към нея обаче не трябва да се подходи с “биене в гърдите”, както лековато го направи служебния кабинет, а с постигането на това, което е възможно. И точно към това ни насочва проектът на Движението. Не към предизвикването на нови съмнения и дори санкции от страна на Брюксел, а в демонстриране на солидарност по отношение на контрола на износа и защита на националния интерес с облагането на свръхпечалбите на “Лукойл”. Разбира се има и други възможности, които със сигурност ще се обсъдят, докато проектът стигне пленарната зала. Има и още нещо, което не бива да се пропуска – това е поредния нескопосен опит на “прокопитата”, чрез техни протежета в парламента да се направят “по-католици от папата”, като предложат механично и “превратно” копирани действия, предприети от италианското правителство към рафинерията на “Лукойл” в Сицилия. 

Изобщо няма да коментираме, че италианците имат дълбоки традиции в защитата на частната собственост, които дори фашисткият режим на Мусолини не посмя да засегне. Ще отбележим само по-същественото – че в тази рафинерия може да се преработва всякакъв нефт, докато в България тези мощности в Бургас бяха закрити и сега тепърва и най-вече неизвестно кога, ще бъдат монтирани, за да не се преработва само Уралския петрол както е досега. А защо през годините българските правителства са проспали тази възможност си е отделна тема. Изводът, който може да се направи за вече одобрения от енергийната парламентарна комисия проект на Движението за контрол на дерогацията и търсене на реални ползи за страната ни е, че това е поредното доказателство как отговорните партии в страната ни трябва да защитават членството ни в НАТО и ЕС. Добре е за пореден път да припомним, че в тази последователност движението е имало ключова роля. Не само като стремеж, а и демонстрирана решителност в критични за страната ни събития, каквато беше забраната по време на Косовската криза на полети на руски самолети и разрешаването на миротворческите сили да преминат през страната ни. Същото категорично отношение бе демонстрирано при приемането на страната ни за член на НАТО и в ЕС. Така че вместо да търсят “под вола теле” случайно пребиваващите в политиката е добре да прочетат най-новата ни история. И ако не могат да помогнат за решаването на новите проблеми, поне нека да не пречат.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име