Intrigi.bg Мистерии ДЕЙВИД РЕЙМЪР – ПОЛОВИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ С ФАТАЛЕН КРАЙ

ДЕЙВИД РЕЙМЪР – ПОЛОВИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ С ФАТАЛЕН КРАЙ

203
0

Дейвид Реймър е интересно име в модерната история, което поставя под много сериозен въпрос отношението между половете. Неговият живот се обръща с краката нагоре, когато традиционното обрязване през 1965 г. се обърква и той самият остава без полов орган. Щетите върху малкото момче са толкова тежки, че през целия си живот ще бъде между двата бряга.

Родителите му се свързват с известния сексолог Джон Мъни, след като забелязват реклама по телевизията. Експертът смята, че най-добрият вариант е да се насрочи операция за смяна на пола и момчето да бъде отгледано като момиче. Дейвид за кратко е с променено рождено име – от Брус става Бренда. Решено е, че ще бъде отгледан като момиче, а ученият успява да се радва на славата, поне докато вярва, че полът е нещо, което може да бъде научено чрез поведение вместо да бъде наследено от природата. И така започват големите кошмари и търсенето на идентичност. Веднъж щом разкрива истината – събитието настъпва някъде след тийнейджърските години – започва голямото пътешествие в промяната и завръщането към биологичния пол.

И въпреки опитите да се върне в правата линия, през 2004 г. младият мъж ще извърши самоубийство, подчертавайки, че никой и при никакви обстоятелства не трябва да си играе с природата, провеждайки подобни експерименти. Всичко започва през 1965 г. и истинското име на пациента е Брус Реймър. Роденият в Канада мъж има и брат близнак на име Браян. Това са двете деца на младата тийнейджърска двойка Джанет и Рон. Момчетата се раждат здрави и изглеждат добре, но на 8-месечна възраст показват първите проблеми с уринирането.

Диагностицирани със заболяване, в което кожичката на пениса не може да се отдели, лекарите препоръчват обрязване. В болницата докторът прави фаталната грешка и вместо да използва острие, се доверява на електрическа игла, причинявайки състоянието на малкото дете, което по-късно ще коства и живота му. Родителите търсят решение, защото осъзнават, че липсата на здравословен полов живот може да бележи завинаги поведението и състоянието на сина им, търсят решението от по-високо ниво.

john-money

По това време г-н Мъни се смята за един от най-добрите сексолози в САЩ и вече е наблюдавал сексуалните промени и желанието за смяна на пола при деца, които според ОН и Комисията за Човешки права, не се вписвали в дефиницията за мъжко и женско тяло. След няколко комуникации с писма, канадското семейство пътува до болница Джон Хопкинс в Балтимор. Мъни бил категоричен, че полът може да се оформи благодарение на социалната среда и отношението, което ще дойде още в най-ранна възраст. Ето защо смята, че ако се смени пола на новороденото, никога няма да има проблеми. В главата на учения, всяко дете е полово-неутрално, докато не започне да осъзнава какво наистина се случва.

Едва след 3-4 година може да се наблюдава поведение и родителите да насочат детето в правилната посока с тяхното поведение като възрастни. Предложението на лекарите е да кастрират малкото момче и след това да поставят изкуствена вагина. Следва отглеждането като момиче и никой няма да споделя какъв е бил истинският му пол. През 1967 г. родителите се съгласяват и синът им променя пола си. Доктор Мъни обаче се радва на щастливата възможност да наблюдава този експеримент, след като отдавна мечтаел да има по-сериозен поглед от първа ръка. Именно неговите съвети по-късно ще доведат до следващите проблеми.

Брус става Бренда и за кратко време всички приемат този план и работят върху него. Дадени са големи количества естроген, които да помогнат на тялото да приеме женствените форми. Всяка година момчето се връща в офиса на доктора, за да може да се наблюдава поведението между близнаците. Изследването по-късно ще се нарече Джон/Джоан. Интересното е, че още тогава се наблюдава по-чистото и прилежно поведение на момичето, но също така тази цена идва с много по-сериозна доминантност и инат, за когото мнозина не са подозирали. Когато близнаците стават на 9 години, Мъни публикува своята книга „Сексуални белези“ и разказва за случая, в който малкото момче е принудено да смени пола си.

„Момичето вече предпочита рокли и ѝ харесва да ги носи, както и да си поставя най-различни панделки и пухкави блузи, обича своя баща и се надява да бъде неговата принцеса. През детството, нейната упоритост и високи нива на енергия, я превръщат в много по-мъжко момиче, но все пак е момиче.“

Истината обаче е много далече, впрочем много по-далече, отколкото си мислим. Самият Дейвид много по-късно ще признае, че никога не се е чувствал по-неприятно и не можел да се впише в семейството си. Пред Опра ще разкрие един живот с много обрати. Той винаги е обичал да строи крепости, да влиза в схватки с другите момчета, да се катери по дърветата, но това не било правилното поведени за момиче, следователно точно тези радости били забранени. Дори посещенията при доктора се оказват жестоки и травматизиращи.

David_Reimer

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=59121770

Мъни показвал снимки на голи възрастни хора, опитвайки се да подчертае още по-сериозно идентичността на младежа. Предписват се дори още операции, които да помогнат за феминизирането на пациента. В един момент и двамата близнаци ще започнат да го обвиняват, че в някои експерименти ги е карал да правят различни сексуални пози, в които да се упражни полово поведение. Първият път, когато майката поставя рокля на момичето/момчето, Бренда я къса веднага и започва да недоволства. Целият преход към женското я превръща в още по-тежък случай, който няма как да се поправи и практически нанася повече щети. Доверието в лекарите не позволява на никого да се усъмни в крайния резултат, а още по-лошото е, че всички беди от дома ще продължат и в училище.

Мнозина наричат Бренда „мъжкарана“, както и фактът, че пишка изправен в женската тоалетна. Понякога се оплаква, че се чувства наистина като момче, но всички повтарят, че това е фаза, която ще премине. Още тогава съпротивата е много сериозно подчертана. Лошото е, че никога не преминава, междувременно бащата започва да се чуди дали всичко това е правилно, отдава се на алкохолизъм, а скоро майката се опитва да се самоубие. Близнакът на Бренда се отдава на наркотици и всичко това, за да може един доктор да потвърди теория, която практически се оказва грешна. Едва в тийнейджърските години лекарите ще признаят, че е редно да се каже истината. Веднага след среща с психолог, бащата кара и двете деца за сладолед и там им разкрива истината. Събитието се случва някъде през 80-те години на миналия век. Най-накрая истината е пусната от клетката и отговорите идват един след друг.

Момчето/момиче осъзнава, че не е побъркан, не е грешка – грешката идва от родителите. Веднага след този момент, изборът за пол е очевиден – момче. Необходимо е и ново име – Дейвид. Преминава множество операции, за да възстанови пола си, включително и две операции за премахването на гърдите, които са растели благодарение на естрогенната терапия, добавен е и изкуствен пенис, с който трябва да се потвърди идентичността.

Следва и тестостеронова терапия. Физическият стрес на тялото взима своето над психическото здраве и можем да видим следващите събития. До своята 20-годишнина, Дейвид официално прави два опита за самоубийство. Депресията след това взима своето. Въпреки проблемите, младежът успява да се ожени и през следващите 14 години да бъдат заедно. Дейвид е доведен баща на трите деца и започва да се занимава с тях. Ходят на лагери, риболов и други интересни занимания. В последствие започва и работа с втори сексолог на име Милтън Даймънд. Надеждата е, че този път ще има правилна посока и причина за смело продължаване напред.

As_Nature_Made_Him

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=64317655

Освен това Даймънд много явно критикува своя колега, най-вече поради факта, че е пренебрегнал всички в манията си да докаже една абсурдна теория, погазвайки много сериозно човешките права. Именно този сексолог ще разбие теорията на Мъни на пух и прах и ще докаже, че полът не е нещо, което може да се изучи и наследи с поведение. Скоро точно това изследване доказва, че смяната на пола често няма да реши нищо и даже напротив – ще причини повече щети върху пациента. Не съществува „поправка“ на половото поведение и след като вече има една жертва на грешните представи, мнозина би трябвало да потърсят отговор в това отношение. Признанието обаче не помага на Дейвид да продължи напред.

През 2002 г. брат му взима свръхдоза и умира, а две години по-късно и Дейвид се самоубива. И това е пълната трагедия на едно момче, което се превръща в поле за толкова научни експерименти и никога не получава правото да бъде себе си. Именно той доказва, че биологичният пол може да се разминава много сериозно от тяхната идентичност. Ето защо и много често транссексуалните хора изпитват полова дисфория още в ранните си години. Мнозина по-късно осъзнават, че природата трудно приема поведението и социалното потвърждение, особено след като ясно е отредила половата роля на даден индивид.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име