Intrigi.bg Булевард Дейвид Боуи, Мерилин Менсън и дори Metallica: Те нямаше да са същите...

Дейвид Боуи, Мерилин Менсън и дори Metallica: Те нямаше да са същите без Фреди Меркюри

74
0

Без Фреди Меркюри музиката нямаше да е същата. Нито сцената, пеенето, концертите и дори клиповете. Спорът той ли е най-великият вокал вероятно никога няма да секне, макар че е безпредметен.

Това е човекът с гласа в 4 октави, написал и изпял Bohemian Rapsody, Love of my life, We are the champions, Somebody to love, дръзнал да си партнира с оперната прима Монсерат Кабайе.

Фронтменът с едни от най-великите концертни изпълнения, хомосексуалният, който не парадираше с ориентацията си, а любовта на живота му беше жена. Скромен и дори срамежлив извън сцената. Музикантът, който си отиде с Show must go on и остана вечно млад.

Всъщност, влиянието на Queen и Фреди Меркюри има и конкретни изражения – доста изпълнители нямаше да са същите без тази група и този фронтмен.

Например името на Лейди Гага, твърди самата тя, идва именно от един от мегахитовете на Queen – Radio GaGa.

Стефани Джоан Анджелина Германота е била наричана „Гага“ от приятелите и продуцента си в Ню Йорк именно покрай парчето, а пръв прякорът ѝ е дал едно бивше гадже. После тя допълва Лейди. Приликите в предизвикателния

, пищен сценичен вид между нея и Фреди също са очевидни.

Самата песен Radio GaGa написана от барабаниста Роджър Тейлър, става тотален хит и е част от всеки концерт на Queen от 1984 до 1986 г., когато са последните живи изпълнения с Меркюри като фронтмен. Вдъхновението на Роджър идва, когато синът му казва „радио ка-ка“ за кофти песен, която е чул по радиото. Годината е 1984-та и това е начинът Queen да отбележат новото време, в което телевизията е все по-доминираща, а видео клиповете към музиката стават основен начин за промоция и реклама.

За Metallica, или по-точно Ларс Улрих, Queen също има основополагащо значение.

„Най-лошият ден в живота ми беше, когато майка ми не се пусна на концерта им“, разказва барабанистът. Като се има предвид, че справянето с гнева е в основата на музиката на Metallica, детската травма на Ларс, свързана с батковците от Queen, може да се окаже и доста определяща за това, което ще се оформи по-късно в обичаната метъл група.

А Ларс има за какво да е травмиран – концертите и сценичното присъствие на Фреди са сред основните запазени марки на Queen.

Един от тях обаче е сред най-забележителните живи представления в цялата история на музиката. Това е участието на Queen в Live Aid през 1985 г., благотворителен концерт, който се гледа от близо 2 милиарда души по телевизията и събира каймака на поп музиката по онова време.

Моментът е тежък за групата, тя е издала неуспешния „Hot Space“, соловият албум на Фреди „Mr. Bad Guy“ също не се приема добре, имат и провалено турне в Южна Африка. Групата разполага с едва 20-тина минути и 6 парчета, с които да обърнат нещата.

И Фреди успява. Въпреки че не се е чувствал добре този ден и лекарите са го съветвали изобщо да не излиза на сцената. Той е диагностициран с HIV две години по-късно, но е доста вероятно да е имал симптоми още тогава.

Фронтменът обаче удря няколко водки и излиза, за да даде и вземе максимума. За разлика от обичайното шоу на Queen, с купища сценични ефекти и пищни костюми, Live Aid не дава тази възможност.

Меркюри е по бели дънки и потник и покорява тълпата единствено с енергията и магията си. Групата свири 6 от най-големите си хитове и моментът е повратен – след шоуто Queen отново са на върха.

Дейвид Боуи също може би нямаше да е толкова успешен, ако не бяха Queen и огромният им съвместен хит Under Pressure.

През 70-те и групата, и Боуи особено, са в полето на глем рока, но след големия си успех, Боуи влиза в спиралата на наркотиците. Смята се, че именно Under Pressure възражда кариерата на певеца и води до следващите му успешни проекти.

Музикантите от Queen и Дейвид се запознават в Швейцария. През 70-те групата пише песните си основно в Монтрьо, на брега на Женевското езеро, а той също е наблизо – във Веве. Веднъж Боуи, с когото се познават бегло, минава през студиото на Queen, за да им каже „здрасти“.

Години след това Брайън Мей си спомня, че решават да се опознаят по-добре като посвирят заедно, отиват на обяд, хапват и пийват, и докато се разсвирват с кавъри се появява онзи риф, който впоследствие ще се превърне в един от най-запомнящите се в поп музиката.

Мей си спомня, че между Фреди и Боуи е имало търкания, но в крайна сметка резултатът е един вечен хит.

През 90-те Мерилин Менсън, още един последовател на ярката театралност на Меркюри, търси музикално вдъхновение, следвайки „бомбастичната традиция на Queen и Боуи“. Така загърбва индъстриала и издава по-рок ориентирания Mechanical Animals.

По подобен начин, от същата комбинация Queen и Боуи, към по-рок звучене е вдъхновена и Граймс.

Макар днес костюмите на Меркюри да изглеждат доста ретро и направо скромни в сравнение с това, което правят последователите му, за времето си той е на върха на предизвикателното и пищното. От пайети от главата до петите, през трика на ромбове, кожената пола и розовия потник в I Want To Break Free и кожени якета и каскети, Фреди е икона на сценичния стил.

Парфюмът на Кейти Пери пък неслучайно се нарича „Killer Queen“ – кръстен е именно на едноименното парче. Тя сочи Меркюри за свой идол и дори е обмисляла да си татуира лицето му върху гърба си.

Песента е от 1974 г., от третия албум на групата е и пръвият техен голям хит. Необичайното е, че Фреди първо пише текста – за момиче на повикване, но с висока класа. „Опитвам се да кажа, че хората с класа също могат да бъдат ку*ви“, обяснява впоследствие той в едно от интервютата си. 

Smashing Pumpkins също са откърмени с Queen, най-вече лидерът им Били Корган, за когото това е „една от най-великите банди на всички времена“. Театралността на Queen и тематичните албуми са директно вдъхновение и за албума Mellon Collie and the Infinite Sadness на Pumpkins.

Самият Кърт Кобейн е слушал News of the World във вана на родителите си до степен, в която акумулаторът на колата пада и семейството му се оказва без кола. Това е и албумът, с който Queen отговарят на предизвикателството на променящата се сцена и вкусове в края на 70-те.

Пънкът е във възход, затова и Queen минават от сложните, по-симфонични и прогресив рок хармонии към по-хард рок и по-опростено звучене. Изключително успешно – „We Will Rock You“ и „We Are the Champions“ са от този албум.

Снимка: Getty Images

Radiohead не звучат като група, повлияна от Queen, но фронтменът Том Йорк твърди, че именно те са го накарали да пише музика.

Йорк дори се опитал да си направи китара, която да звучи колкото се може по-близо до тази на Брайън Мей. Самият Мей също е използвал китара собствено производство, наречена „Червена специална“, и на нея се дължи част от специфичното му свирене.

Мей, а не Фреди, е авторът на една от най-иконичните песни – The Show Must Go On. Тя е част от последния албум на Queen – Innuendo, който излиза през 1991 г.

На този етап той все още отрича твърденията, че е сериозно болен, които са допълнително подхранени както от звученето на музиката в албума – поредният завой на групата – към фламенко, психеделични моменти и сложни композиции, така и от клиповете. Меркюри пее както винаги, но на видеото на I`m Going Slightly Mad се вижда колко е болен под тежкия грим.

В последните му години и седмици до Фреди е любимата му жена, тази на която е посветена Love of My Life, и която и след края на романтичната им връзка остава до него цял живот – Мери Остин.

В последните си дни той е на легло, започва да губи зрението си и умишлено отказва лечение, за да ускори смъртта си. На 23 ноември 1991 г. Фреди прави изявлението, с което признава, че е болен от СПИН. Умира ден след това от бронхопневмония.

Но още е тук и ще бъде дълги години. Просто си пуснете радио и ще се уверите.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име