Intrigi.bg Спорт Гриша Ганчев пред подкаста „Код Спорт“: Доста малки чакалчета облякоха костюми и...

Гриша Ганчев пред подкаста „Код Спорт“: Доста малки чакалчета облякоха костюми и станаха хиени

134
0

Гриша Ганчев говори надълго по най-различни теми пред подкаста „Код Спорт“. Журналистите Владимир Памуков и Красимир Минев не спестиха никакви въпроси, а бизнесменът разказа уникални нечувани истории. Представяме ви първата част от интервюто.

– Един треньор ти каза: „През зимата искам 10 футболисти вън, вземи 10 нови“. Все едно сте във времената на Добри Джуров и Милко Балев в ЦСКА.
– Знаеш ли какво съм забелязал в последните 10 години? Голяма еволюция има на българските футболни треньори. Не само като тяхна перспектива да се усъвършенстват в спорта, а и в счетоводството. Разбират го здраво. Парите за тях са дрибъл с числата. Живи и здрави да са. Аз за нито една легенда не съм казал лоша дума в публичното пространство. Няма и да го направя. Те са си легенди. Клубът им е помагал навремето, докато те са помагали на клуба. Това, че са си дали кръвта за клуба… Кръвта си е в тях. Движат си се.

– Защо има винаги ветерани, които се чувстват недооценени от всяко ръководство?
– Аз не съм забелязал такова нещо в ЦСКА. Нашите ветерани са си много щастливи. Например – г-н Якимов, Бог да го прости г-н Жеков, Пената, Джони Велинов. Много щастливи хора са! И винаги ме поздравяват и ми се обаждат. Да не ги изреждам всичките, да не обидя някого. Но нашите ветерани са щастливи. Има 2-3 счетоводителя, които не са щастливи. Защото им трябват пари. То и на мен ми трябват пари, ама като няма – няма.

– На твое име нямаш нищо с изключение на една нива. Така ли е?
– Тати като почина, аз я наследих, защото и мама почина. Тя не е малка – 5 декара и половина е. И е на един голям баир. Малко камъни има в нея, но… в  Угърчинския баир. Това си е собственост, бе! Аз нямам от какво да се крия. Аз съм бил с името си в ЦСКА. Кой е бил с името си? Аз съм бил до миналата година. Другият с името си беше Юлиян Инджов. Ние бяхме като физически лица вътре и издържахме клуба. Да, ние плащахме старите дългове. Всичко плащахме ние. Дайте да си говорим откровено – виж „Ботев“ (Пловдив) как заприлича на отбор, като им направиха стадион. Виж „Локо“ (Пд) как заприлича на клуб, като имат стадион. То – красота. Виждаш, отиват, настаняват се там агитки, нормални хора. Какво имат ЦСКА и „Левски“? Някакви славни букви. И едни мърляви терени там, където да тренират. Тая база е… В Африка са много по-напред. Значи – стадион трябва, материална база трябва и тогава вече да може да претендираш, че си клуб и искаш да се бориш в Европа. Да, имат най-важното нещо – публиката. Но от тая публика колко нормални хора не ходят по стадионите. На „Левски“ и на ЦСКА говоря. Какво да правят там? Няма кенеф, няма нищо. Няма къде да си купиш една вода.

– Кой те спъваше толкова години?
– Вие все едно сте паднали от небето. Все едно сега сте се родили и сте такива новички. Вие не забелязвате ли, че хранителната верига доста е намаляла? И ако се върнем на зоотемата – доста малки чакалчета облякоха костюми и станаха хиени! Трябва храна! Естествено като има такива нещастници, нали трябва да ги скубем по някакъв начин. Наскоро ми се обадиха, че някакъв адвокат претендира за нещо в Борисовата градина – водата откъде ще идвала, защо ще идвала и т.н. В нашите географски ширини това е нормално. Лошото е, че младите, които се завърнаха от Западна Европа, където се изучиха, не могат да разберат тая философия на бизнеса. И не случайно е как ни викат турците – Булгаристан. Защо? На Австрия защо не и викат Аустристан? Що не викат на Румъния – Руменистан? А на Гърция как й викат турците? Гърция. А на нас ни викат Булгаристан. Защото взехме най-лошото от всички империи, които тука си хвърлиха семето.

– Вярно ли е, че като викате играч за трансфер, го водите на „Васил Левски“, а не на „Българска армия“?
– На Дани глупостите! Дошъл испанецът Раул Алмендоса с агента си. Дани го водил на Панчарево и казал: „Тук тренираме, ама ще правим нещо. Тук не сме доизкусурили работата.“ И вече ще го водят в офиса да подписва, той рекъл: „Няма проблеми, дай да видим на какъв стадион ще играем, защото за мен е важно, трябва да дойдат родителите ми, жената ми, децата, братовчедите…” Той се чудил какво да прави и се обадили на управителя на „Васил Левски” да им светне лампите. И го завел и рекъл: „Ей, тук играем дербитата”. Ама оня глупак не попитал: „А нормалните мачове къде ги играете?” Ако е женен с деца, първо пита къде е детската градина с езици, второ – къде са моловете. Трагедия пълна! Аз си представям по другите градове как ги привличат тези чужденци. И то, затова идват и по-втора ръка футболисти.

– С кой футболист ти е било най-трудно да преговаряш?
– Навремето – Радостин Кишишев. Порточанов го дал на „Бурса“ под наем. Прибрал там някакви пари. Но искам да подчертая – много честен президент! И аз отивам с един мой приятел в Турция. Виждаме там един български турчин и викаме: „Кишишев не е щастлив в „Бурса”.“ Пък наистин ми беше много любим, докато играеше в Бургас. И викам: „Имаш ли му телефони?” Той вика: „Сега ще му се обадим”. И на другия ден Тинката кацна в хотела. Викам: „Искаш ли да те откупя от „Бурса“?” И той вика: „Това, ако го направиш, цял живот съм ти…” И се почват едни саги! Два пъти ходя до Бурса. Разправии… И накрая милион и половина долара им превеждаме на „Бурса“ и го взимаме. Обаче Порточанов завежда някакво дело. Хваща, Бог да го прости – Вуцов. Заплашва Батето Славков. Съюзява се с Томето Лафчис, щото огромни врагове, ама трябва да се съюзим там и да приключим тая мутра селска. И ние водим много точки на полусезона на „Левски“. И Цецо Зеленски ми вика: „Имаме проблем, да знаеш.” Викам: „Какъв проблем имаме? Ти ненормален ли си? Купили сме го, платили сме. Пари, незапомнени в туй време за него.” Той вика: „Ще видиш!” Викам: „Да си гледат работата.“ Виждах го Славков. Той вика: „Грегъри…., здрав да си! Дай едно шише тук!”  Знаеш, Славков много ме обичаше. И минава известно време. Някакъв адвокат идва от Германия и вика: „Гриша, заведи дело във ФИФА, защото дебела е работата, ще ти вземат играча, ще ти вземат точките. И ще пиеш една студена вода”. Викам: ”Кой ще ми вземе играча?” Вика: „Порточанов!” Не го търся аз Порточанов да си говорим. Заведох дело и на 8-ия месец ФИФА го присъди на мен. Остави ги да се разбират „Бурса“ и „Нефтохимик“. Но Вуцата, Бог да го прости, отне ми сумати точки и го играхме на фотофиниш първенството. Но не съжалявам, защото Тинката много си го обичам. Има няколко играчи, които са ми много на сърцето. Един го плюе цяла България заради мен. Куцото пиле, какъв боклук… Да не ги изреждам. Те бяха друга категория играчи. Сега не се раждат такива. Те можеха да пият цяла вечер, на другия ден тренират все едно не са пили. Те са последните останали от онзи строй. Възпитани в спортен дух. И не в предателства, шуробаджанащини.

– Никога не си казвал публично лошо за вечния съперник „Левски“.
– Ама за какво да кажа лошо? Имам приятели от тях, нормални фенове. Но по високите етажи свършиха отдавна.

– Кажи историята какво ти каза Евгени Бакърджиев, когато беше в „Литекс“.
– Вика ме в една банка. Не го познавах. Вика: „Знаеш ли коя партия е на власт?“ Викам: „Не се интересувам от политика.“ И той: „Синята партия е на власт.“ Отговарям му: „Това е много хубаво. Ако не знаете за мен, аз съм голям демократ. Имал съм големи мъки по време на онзи строй, но не съм репресиран. Бил съм обикновен криминал. Бандитът си е бандит.“ И той: „Ама ти си се поправил.“ Аз викам: „Ще видим, историята ще покаже дали съм се поправил. Гледам да спазвам закона.“ И той: „Понеже синята партия е на власт, синият отбор трябва да е шампион.“ Аз му викам: „Кой от всичките сини отбори? Защото „Левски“ (Кюстендил) е син отбор. „Дунав“ – също. „Левски“ (Карлово) – също.“ И той ми вика: „Не се прави на луд! Този, който е втори в класирането.“ И аз: „Искаш да станат първи? Значи искаш да направим корупция.“ И той: „Не, не говоря за това нещо.“ Аз му викам: „Да не мешаме спорта с политиката и да си върви първенството, както си е нормално.“ Както и да е. Свършва първенството, ние го печелим. Имало Министерски съвет. Имам един приятел зам.-министър. Бил е волейболист като Любо Ганев. Близък мой приятел. Звъни ми. Не отишъл министърът, защото бил командировка. Та отишъл той и ми звъни: „Гриша, къде си? Идвай да ти казвам голяма новина. Отивам в японския да те чакам.“ Казах му: „Ще дойда!“ И той: „Да ти кажа, днес на Министерски съвет Бакърджиев закъсня.“ Питам го: „С колко?“ И той: „С 15-20 минути. Костов много се беше изнервил. Влиза, не поздравява, само кима с глава. Костов му каза: „Айде бе, Евгени, закъсняваш толкова време! Пък и не поздравяваш! Какво ти е? Какво си се намръщил?“ И Бакърджиев отговорил: „Какво да ми е? Загубихме първенството.“ Костов му каза: „Евгени, дал съм ти „Булгаргаз“, дал съм ти цялата енергетика на държавата. Ти едно първенство не можеш да спечелиш!“

– Колко ти беше екскурзията до Америка?
– Две години. Добре си ми беше там. Къщата ми в Лас Вегас беше в покрайнините, сега е в центъра. Ама и бизнес завързах – сирене, кашкавали, вино от Лясковец. Продавах и американците много го обичаха.

– За един друг твой приятел от „Левски“ – Стефан Софиянски.
– Добър и коректен човек! Много. Той е от левскарите гундивисти. Друг такъв е Кеворк Кеворкян. Да ви кажа и за една левскарка гундивистка – Татяна Дончева. Примата на българската политика. Прима балерина!

– Как ти звучи ЦСКА шампион? WINBET дава коефициент 3,6, което доста прилича на миналия сезон.
– Аз мисля, че има по-добри футболисти. Но в това първенство – нали знаете. Не искам да го казвам, защото само ме обвиняват, че плача като девица за… как се казваше. Едно съчетание от три пръста. Ще стане като миналата година. Ще има фотофиниш, ще се вадят едни милиони, ще се купуват мачове. И ние се правим, че никой нищо не е чул.

– Ти ли стоиш зад думите на Ивелин Попов, че един собственик на клуб, който е продал играчи за 200 милиона за 30 години, му казал, че не уважават табелите на „Герена“?
– Президентът на „Белия балет“ също е от 30 години. Ивелин е добро момче. Коректно момче. Той и Симеон ми се обадиха, когато отидоха в „Левски“. Казах им: „Вие сте си левскари, нямате проблеми.“ Бащите им, братята им са били от „Левски“. Той е отишъл да си прави кефа. Беше в Русия и ми се обади: „Шефе, отивам в „Левски“!“ Казах му: „Окей, това е правилна позиция. Иди и си изпълни детската мечта.“ Не можем да кажем, че Гиби Искренов от любов е отишъл в ЦСКА. Отишъл е заради пари.

– Разкажи как влезе във футбола.
– „Ловеч“ е в А група и ще изпада. Назначили гения Валентин Михов за директор. Той ги разбира нещата – като президента на „Реал“ (Мадрид). Това е българският Флорентино Перес. Само че не с неговите пари. И там ме дебне по кафетата. Аз си ходя в Ловеч. Иска ми пари и аз давам. Оставаха 3-4 мача. И вика: „Последно дай торбата и оставаме!“ Да де, ама аз давам от едната страна, те прибират от другата. Падат в „Монтана“. Треньор – небезизвестният Ради Здравков. Опираме до последен мач в Бургас с Порточанов и „Нефтохимик“. Това е българският Хесус Хил. Пращам аз един от моите хора. Пита: „Носите ли тук?“ Той: „Носим!“ Онези вече нито могат да станат първи, нито – трети. Аз занимавам целия управителен съвет на комбината. Викам: „Оставете този смешен отбор в А група.“ Те: „Гриша, няма проблеми!“ Стадионът щял да бъде препълнен. Хем честват деня на нефтохимика, хем ще има мач. Старата хиена прибрал чувала, който му се праща. На другия ден – 5:2 за „Нефтохимик“. Аз съм с Трифон Попов на мотокрос в Севлиево. Тогава не ме интересуваше толкова българският футбол. Гледах си „Милан“, „Барселона“… Какво да ме интересуват тези? Пуснал той радиото и вика: „Началник, какво са ти обещали в Бургас? Всички титуляри на „Нефотхимик“ са на терена.“ Викам: „Не съм ги чувал. Нали сме се разбрали с комбината?… Спасяват отбора. Аз как ги спасявам с нефтове?“ Гледам мотокроса, едни хубави изпълнения. Тръгваме си за Ловеч. Питахмго какво стана? И той – 5:2. Питам: „За нас ли?“ И той: „Не, за онези.“ Търся го Хесус Хил. Той върнал чувала, защото „Нефтохим“ ми казаха: „Преведи ги по банков път на клуба.“ Имат предвид дарението, което трябва да направя. А той: „Не, не, донесете ги тук да ги раздам на играчите.“ Той прибрал торбата и без да я отваря, я върнал. Аз полудявам с главата, както ти е известно. В през нощта си идват към 2 ч в Ловеч. Оставих 2-3 момчета. На другите: „Да ви няма!“ Да ви кажа каква е била тактиката за отбора. Пращам един бивш джудист да слуша за този прословут мач. Треньорът казва на отбора: „Те са два пъти по-добри от нас. Но ние сме длъжни да им се противопоставим.“ Като ти го кажа това треньорът… Той напълнил гащите. И на другия ден отидох в общината и казах, че аз почвам да се занимавам с отбора. Винаги съм обичал футбола. Докато Стоичков играеше в „Барселона“, ходих всеки две седмици на мач. Сега е лесно с полетите. А тогава прекачвам през две места. Мисълта ми е, че имаше спорт. Можеше да направиш селекция от Б група. Да получиш нелошо класиране. Сега е обран бостан.

– Защо другите спортове потънаха?
– Волейболът какво му е? Младите взимат медали на най-големите първенства. Аз съм го говорил преди 10-15 години и за демографския срив. Не може да се родят 54 хиляди деца, от които 25 хиляди да са цигани. Другите 25 хиляди – искат инженери, политици, което е модерно вече да стават. Никой не обръща внимание. Най-важното нещо освен всекидневните им дрязги за бюджета на Асен Василев, е за демографския срив. Ама ти ще кажеш: „Твоят приятел Бойко казва да взема и деца да им направя.“ Има политика. Когато падна Берлинската стена, с унгарците бяхме 9 на 9 милиона. Сега те защо са 12, а ние пет и половина. В спорта са уникални. Защо? Яки инвестиции. 3500 евро получава помощник-треньор в борбата. Аз ги залъгвам с 2-3 хиляди лева. Държавата дава по 600-800. Как да има борба? Много сгрешена политика. Лошото е, че отиваме в битовизми. Като видят микрофон, все едно виждат такова… Искат веднага да го осмучат. Престанете малко, бе! Вижте Словения. Два милиона държава. На баскетбол – супер, на волейбол – супер, на ски – супер, на футбол – когато и да ни хванат, ще ни бият. Когато искахме Новакович, великият Люпко Петрович викаше: „Там само скиори има. Какво ще търсим там.“ Ама Новакович босненец, само живее в Словения. За хърватите няма да говорим. Много обичам леката атлетика. Викам им: „Има яки българи и българки. Дайте им диск, чук, копие. Там по имаме шанс. Поне ще метне 5-6-о място. Като няма риба, и раците са храна.“

Нашият гост
Гриша Ганчев е роден на 10 декември 1962 г. в село Микре. Завършва средното спортно училище “Асен Драганов” (Ловеч) с профил борба (1980) и висше образование във ВИИ “Карл Маркс” със специалност “Счетоводство и контрол”. Завършва школа по мениджмънт (дистанционно обучение) в Сейнт Луис, САЩ (1990). Основател е на футболното явлението “Литекс”, който е единственият български клуб, който стана шампион след промоцията си в елита. Сега е един от благодетелите на ЦСКА.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име