Intrigi.bg Актуално Големите кризи на прехода: Кредитни милионери и банкови фалити

Големите кризи на прехода: Кредитни милионери и банкови фалити

52
0

Кредитните милионери са рожба на прехода.

След 10 ноември 1989 г. започва нарояването на частни банки в България. Дотогава съществуват 8 търговски банки, сред които Биохим, Стопанска банка, Балканбанк и други, създадени с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1987 г.

В началото на 1995 г. управлението в България е в ръцете на БСП с правителството на лидера на социалистическата партия, наследничка на БКП, Жан Виденов. Кабинетът му обаче не провежда необходимите икономически реформи.

Неуспешен е опитът да поддържа валутен курс при висок бюджетен дефицит. Това довежда до икономическия срив в края на 1996 г.

Следва вълна на хиперинфлация от 311 процента, срив на валутния курс и масови фалити на банки.

Проблемите с ликвидността на някои от частните банки се появяват още през 1995 г. БНБ обаче издава редица решения за рефинансирането на голяма част от кредитните институции, заплашени от фалит. Някои и до днес смятат, че крахът на банковата система е предизвикан, за да може кредитните длъжници, получили милиони без обезпечение, да избегнат отговорност.

През 1996 г. една по една банките започват да изпадат в несъстоятелност.

Пред банките се извиват опашки от вложители, които се опитват да си върнат спестяванията. Общата сума на лошите кредити (взети и необслужвани), възлиза на над два трилиона и седемстотин милиарда лева.

През 1997 г. по предложение на депутата Александър Каракачанов (Обединение за национално спасение) в 38-то Народно събрание по време на правителството на ОДС с премиер Иван Костов е приет Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити (виж закона по-долу), станал известен като закона за кредитните милионери.

Той документира имената и данните на над три хиляди физически и юридически лица, длъжници на банковата система, фалирана при управлението на правителството на БСП с премиер Жан Виденов (1995-1997).

Законът за кредитните милионери задължава БНБ да изготви списък на нередовните длъжници, което тя прави.

През юли 1999 г. е извършена деноминация на лева и 1000 лв. преди тази година след това се равняват на 1 лв.

Общата сума на лошите кредити, която до 1999 г. е над два трилиона и седемстотин милиарда лева, след деноминацията отговаря на над 2,7 млрд. лв.

След приемането на закона за кредитните длъжници, част от тях връщат 547 милиарда недоминирани лева или 547 милиона деноминирани лева. Това е около 20 процента от лошите кредити. Според вносителя на закона Александър Каракачанов коло 1400 фирми и лица са участвали във връщането на взети кредити.

Общият брой на раздадените кредити е 10 762, а кредитополучателите – дружества и лица, са 3000. Това означава, че един субект е теглил средно по три кредита без да ги връща. Списъкът обаче показва, че някои дружества са теглили повече от три кредита.

Някои от лицата, които са свързани кредитни длъжници и са обект на редица публикации в пресата през втората половина на 90-те години, вече са разкрити като сътрудници на комунистическите тайни служби в качеството им на народни представители или кандидати за ръководни държавни постове.

Такъв, например, е народният представител от Българския бизнес блок Георги Агафонов в 38-то Народно събрание.

Той беше собственик на телевизия „7 дни”, която според списъка на кредитните милионери е теглила от банка „Славяни” два необезпечени кредита за над 380 млн. лв.

Интересното в случая, че Агафонов е в управлението на същата банка, която през 1996 г. е поставена от БНБ под особен надзор, а след това изпада в несъстоятелност.

Агафонов беше разкрит официално като сътрудник на ДС от комисията по досиетат. Той е бил агент „ЗДРАВКОВ” на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1980 г.

Друг подобен случай е с Христо Смоленов, също депутат от Българския бизнес блок в 38-то Народно събрание, който според Списъка с кредитните длъжници дължи на Частна земеделска и инвестиционна банка 51,4 млн. лв. Смоленов също беше разкрит от комисията по досиетата при проверката на депутатите през 2007 г. Той е привлечен като агент от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1982 г. под псевдонима „АНДРЕЙ”.

Банкери с досиета

Като агент на ДС вече беше разкрит от комисията и един от шефовете на банки, които са финансирани необезпечени кредити, а именно Венцислав Йосифов шеф на Първа частна банка, която също е обявена в несъстоятелност през втората половина на 90-те години.

Венцислав Йосифов, шеф на ПЧБ

Негово име изплува при проверката на кандидатите за президенти през есента на 2011 г. Той беше разкрит като агент „ИЛИЕВ” на Четвърто (икономическо) управление на ДС от 1987 г.

Отделно от тях през лятото на 2009 г. комисията обяви огласи имената на 26 агенти на бившата ДС в БНБ, някои от които заемат ключови постове точно по време на краха на банковата система през 1996-1997 г. в България. След имената с агентурно минало изпъкват Тодор Вълчев, Иван Драгневски, Любомир Филипов – все управители на БНБ в началото на прехода, включително и в годините, когато банките раздават необезпечени кредити и са рефинансирани от БНБ.

Други агенти на ДС в националната банка са Тодор Чавдаров – първи заместник-председател на БНБ и член на нейния Управителен съвет (УС), Пламен Илчев, подуправител на БНБ и член на УС, Стоян Шукеров и Камен Тошков – членове на УС на БНБ, началниците на управления Георги Нешев и Иван Вълков, главният ревизор на БНБ през 1996-1997 г. Кольо Парамов.

Кредитните милионери в закона за досиетата

Кредитните длъжници влизат като специална категория в закона за досиетата, приет през декември 2006 г. по време на правителството на Станишев (БСП) с подкрепата на опозиционните партии извън тройната коалиция.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име