Intrigi.bg Актуално Глупавата жажда за преименувания настигна и „Св. Александър Невски“

Глупавата жажда за преименувания настигна и „Св. Александър Невски“

194
0

Странната, глупава и налудно-безсмислена жажда за безкрайни преименувания на хора и предмети, която беше характерна за времето на комунизма, не е изчезнала и в днешна България. Какво ли не преименуваха “строителите на светлото бъдеще”: като се започне от улици, фабрики и заводи и се стигне до живи хора.

Цели градове станаха жертва на тази жажда. Варна беше преименувана на “Сталин”. Чудесното старо име “Свети Врач” се превърна в съмнителното “Сандански”. Очарователното, музикално и древно (от хиляди години!) “Анхиало” – в безличното “Поморие”. (Впрочем, последният пример е още отпреди комунизма.) И безброй други подобни. И, сякаш всичко това не беше достатъчно, нечии изключително умни глави решиха да преименуват живи хора – турците и българите-мюсюлмани. Както казва поговорката – “луд умора няма”. Или друга една поговорка – “залудо не стой, залудо работи”. Точно това и ставаше.

Катедрален храм "Св. Александър Невски" | Арт Хотел Симона, София*** |  Хотели в София

Надявахме се, че с края на комунизма сме се избавили ако не от друго, то поне от този безсмислен сърбеж. Но не би. И днес се намират хора, които жадуват за нови преименувания. Този път обаче техните жертви са не фабрики и улици, а… църкви (!). И не имената на болшевики, партизани и терористи попадат под ножа, а имена на светци – кой знае защо не угодили на поредните преименуватели.

Така се стигна до поредното лансиране на дълбокомислената идея за преименуване на катедралния храм “Св. Александър Невски”. Трябва да признаем, че тя съществува от доста време, още от царуването на Фердинанд, и изплува понякога от дълбините, за да се раздвижи и да подиша свеж въздух. За пореден път се появи през последните дни, и въпреки целия исторически мухъл по нея беше представена като нещо изключително свежо на публиката.

С какво св. Александър не е угодил на желаещите да преименуват храма му? Накратко, аргументите им са следните. Александър Невски не е български светец и няма нищо общо с България. Главният катедрален храм на Българската църква би трябвало да носи името на български светец (светци) – в този случай се предлагат имената на светите братя Кирил и Методий. Руското име на Главната Катедрала е форма на чуждопоклонство, или, както се бе изразил навремето един от застъпниците на идеята, “тежка стъпка на руския империализъм”. В случая тежкият крак на руския империализъм е стъпил в самия център на София!

На пръв поглед в тези разсъждения има нещо вярно. Като отхвърлим политическите глупотевини за “тежката стъпка” и т.н., остава фактът, че светецът, на който е наречен главният софийски храм, наистина не е българин. Руският княз, живял през XIII век, се е прочул с една голяма битка с Тевтонския орден в северна Русия, на река Нева, откъдето е дошло и името му – “Невски”. Всичко това е далеч от българската история и е странно, че нашите предци не са намерили друг, по-близък до българското сърце светия, за да нарекат на негово име главната светиня на столицата.

Аз обаче твърдя, че името на св. Александър не е случайно и е избрано с вещина и мъдрост от дедите ни. Ще се постарая да докажа това.

1. “Александър Невски” не е обикновен храм, а храм-паметник, посветен на героите от Освободителната война 1877-1878 г. Извинявам се на читателите, задето напомням факти, известни на всеки ученик в първи клас, но изглежда, че не всички в наше време ги знаят – или пък се правят, че не ги знаят. Св. Александър Невски е небесният покровител на руския цар Александър II и така храмът увековечава всъщност паметта на Царя Освободител и неговите воини, сред които са и българските опълченци. Той е едно символно, архитектурно и историческо цяло с паметника на Царя Освободител на площада пред Народното събрание, намиращ се в непосредствена близост до него. Преименуването на храма разрушава смисъла и предназначението на историко-архитектурния ансамбъл и води логично и до мисълта за ликвидиране на паметника. Така тази част от центъра на София, замислена и построена, за да увековечи паметта на жертвите на войната и да прослави сред поколенията Освобождението, ще бъде разрушена и обезглавена.

Нашите деди, които са ни оставили днешна София такава, каквато е, не са били някакви нищожества, чиито завещание и воля можем да тъпчем и да преправяме както си щем. Ако не уважаваме предците ни и тяхната воля, ние не уважаваме и себе си. Традицията, светините на един народ, историческата му памет са нещо важно. Кой ни е дал право да потъпкваме волята на стотиците хиляди хора, обикновени отрудени българи от края на XIX век, събирали стотинка по стотинка пари за издигането на храм, посветен именно на героите от Руско-турската война? 

Нима тези скромни и достойни граждани и селяни, търговци и занаятчии не заслужават нашето уважение, както и държавниците и владиците от онова време, както и депутатите от Учредителното събрание от 1879 г., взели самото решение? Разбирам, че днес паметта за Освободителната война не е популярна (сред кого? не сред милионите обикновени българи), но това не ни освобождава от задължението да уважаваме волята на нашите предци, които очевидно са се отнасяли по друг начин към нея.

2. Да, вярно е, че св. Александър не е българин. Но това едва ли е нещо фатално. В света на светостта няма национални разделения и граници, за Бога всички са равни. На Небето няма руси, българи, французи, германци – всички са Божи. Няма значение къде е живял приживе светият мъж (или жена) и чий език е говорил – днес той принадлежи на цялото човечество. Заслужава си да отбележим, че повечето големи катедрали по света не са посветени на местни светци. Св. Петър, на който е наречена катедралата в Рим, не е италианец. Св. Павел – катедралата в Лондон – не е англичанин. Св. Стефан – катедралата във Виена – не е австриец. Св. Вит – катедралата в Прага – не е чех. И така нататък; могат да се дадат стотици други примери. В това отношение София просто не е изключение. Светецът, който като св. Александър Невски е станал част от българската история и култура (ще говорим за това по-долу), става свой за нацията и вече няма значение какъв е бил приживе.

3. Желаещите да отместят “тежкия руски крак” ще трябва да се потрудят много, наистина с пот на челото. Защото “Св. Александър Невски” е построен от руски архитект, изографисан от руски и български художници и иконописци – Васнецов, Мясоедов, Антон Митов, Иван Мърквичка. Камбаните са излети в Москва. Както и в мемориалния комплекс на Шипка, и тук руското и българското са преплетени и не могат да се разделят. Храмът е наистина паметник на дружбата между двата народа. За да се изкорени действително “тежкото руско присъствие” или каквото е там от центъра на столицата, само с едно преименуване няма да се мине, трябва всъщност да се разруши самата катедрала и да се построи нещо друго на нейно място. Русофобите и упоритите преименувачи трябва да обяснят това на хората, а не да се правят на наивници.

4. Името “Св. Александър Невски” е вече толкова органично свързано със София, толкова неделимо от нея, както “Св. София” – от Цариград, “Св. Петър” – от Рим, “Айфел” – от Париж. Всеки, комуто кажеш “София”, се сеща веднага за “Александър Невски” и обратно. И сградата, и нейното име са станали завинаги част от душата на този град, от неговото лице и пейзаж. Как ще ги разделите? Даже и да преименувате официално храма, хората пак ще помнят и ще използват старото име. За какво тогава са тези безсмислени усилия? За да има “залудо не стой, залудо работи”?

“Александър Невски” е име, влязло в българската история, литература, култура. Сещам се за чудесното стихотворение на Атанас Далчев “Александър Невски в мъгла”:

Щом тя се спусне, отначало горе
на куполите златото помръква
а най-подир и на самата църква
потъва бавно каменният кораб.

Затуй и после в висината синя
лъщят на Невски куполите мокри
и виждаш по зеления му покрив
да съхне още сякаш пласт от тиня.

Трябва да си неблагодарен син на своя народ, за да отхвърляш традицията му, историята му, културата му. Да не се уподобяваме на хората, които мислят, че светът започва от тях! Да бъдем благодарни наследници, благодарни деца на нашите деди и прадеди, а не авантюристи, готови да тъпчат онова, което не те са създали и измислили. Защо тогава да не преименуваме и самата София? Така де, нали “София” е гръцка дума, а не българска? За пишман-патриотите това би трябвало да е неприемливо. Да оставим най-сетне тези безплодни и празни напъни от нищото и да се заемем с нещо полезно за нашата държава и народ.

5. Вместо да се напъват да преименуват нещо, което не те са построили и нарекли, съветваме упоритите преименувачи да си построят своя собствена катедрала и да я назоват така, както те решат. Невъзможно ли е това? Защо не? Да отправят апел към хората, да съберат пари и да действат. Това ще е много по-достойно и мъдро, отколкото да се разпореждат с нещо, което не им принадлежи. На работа, господа!

Това е, което можем да кажем по въпроса. А св. Александър Невски нека бъде наш застъпник пред Бога – на нас, днешните хора, и на всички, които са загинали в миналото за свободата на България. Амин.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име