Intrigi.bg Актуално Генерал Михаил Ходаренок предсказа пълния театър на войната в Украйна, но никой...

Генерал Михаил Ходаренок предсказа пълния театър на войната в Украйна, но никой не го послуша

336
0

В руското предаване „60 минути“ на телевизия „Россия 1“ често могат да се открият най-различни анализи за хода на войната в Украйна. Разбира се, редица от гостите са изцяло насочени към победата на Русия в битката за денацификация. Това не трябва да ни изненадва, все пак в една война всеки иска победата за себе си.

И точно в това предаване най-често ще открием гости, които говорят именно за тази победа. В много редки случаи ще открием гости, които да имат различно мнение. И за най-голяма изненада на всички, в един от последните епизоди се появи бивш руски генерал на име Михаил Ходаренок.

Във въпросното предаване, Ходаренок не е особено впечатлен от напредъка на руската армия, впрочем изразява и бъдещи прогнози, които не биха могли да се харесат на нито един руски гражданин. Генерал Ходаренок е на мнение, че руските зрители трябва да спрат да гледат с розови очила и да взимат информационни успокояващи. Легендата за психическото състояние на украинците е изключително преувеличена. Нещо, което продължава да се рекламира на зрителите. Михаил е един от първите, които споделят, че Украйна може да въоръжи около 1 милион души.

А още по-важното е, че в близко бъдеще, когато бъде отпусната съвременна американска техника, то ситуацията ще продължи да се влошава. Ходаренок споделя, че има само един американски губернатор, който не е съгласен с тази сделка, но той ще бъде преудолян и най-вероятно войната с Украйна ще се влоши драстично. Дори и да не говорим за професионални войници, по-важното е, че няма никакво значение какъв точно ще е опитът, защото така или иначе моралът на украинските войници е изключително висок. Следователно за този генерал няма никакво значение дали се говори за платени войници или не.

Няколко минути пенсионираният генерал споделя как ситуацията върви към критични нива, все пак на този етап той осъзнава, че противник на тази война са близо 42 страни, а представяните за партньори – Индия и Китай имат изисквания към Русия. За първи път може да чуете руски генерал, който да говори за ограничения и за проблеми в армията. Как точно се е озовал в тази програма, това не можем да разберем, а може би просто е бил грешка. „60 минут“ може да се гледа свободно в интернет за тези, които не желаят да повярват на написаното тук.

Още по-интересен факт обаче е, че същият този военен кадър има изказване относно войната, много преди руската армия да премине границите и да започне своята специална военна операция. Странно е защо никой не го е послушал и никой не е обърнал внимание, но споделеното от него като бърз анализ на конкретната ситуация, печели интереса на всеки един анализатор на събитията, които на този етап променят цялата икономическа, гео политическа и идеологическа картина в Европа.

Ето какво споделя генерал Михаил Ходаренок относно бъдещата инвазията на 3 февруари, тази година:

Някои представители на руската политическа класа днес ще спорят, че са способни да нанесат смазващо поражение над Украйна, при това за няколко часа (понякога са споменавани и още по-кратки срокове) ако военен конфликт избухне. Нека обаче видим как изглежда това изказване в реалност.

В експертното общество на Русия, твърдението е, че не е необходимо дори да се изпращат войници на територията на Украйна, след като военните сили на тази страна са в изключително лошо състояние. Някои политически анализатори смятат, че силен руски огнен удар ще унищожи цялото им разузнаване и комуникационни системи, артилерия и танкови формации. Още повече, определен брой експерти заключват, че с един удар Русия ще спечели цялата война. Черешката на тортата е, че някои анализатори очакват от Украйна да не защитава „Киевския режим“.

Нека започнем от последното. За да твърдим, че никой в Украйна няма да защитава режима означава, че на практика има абсолютно игнориране на военно-политическата ситуация и настроението на масите от хора в съседната държава. Още повече, нивото на омраза (което, както знаете, е най-ефективно гориво за въоръжена съпротива) в съседната република относно отношенията с Москва е силно подценено. Никой няма да посрещне руската армия с хляб, сол и цветя в Украйна.

Изглежда, че събитията в Югозападна Украйна през 2014 г. не ни научиха. Дори тогава, след всички прогнози, се очакваше цялата лява половина на Украйна да падне с един силен удар, изпълнен в рамките на секунди, за да даде началото на Новорусия. Бяхме начертали картите, бяхме назначили политиците и администрацията в различните градове и региони, вече дори разработвахме флаговете.

Дори руско-говорящата популация на тази част от Украйна (включвам градове като Харков, Запорожие, Мариупол) не ни подкрепиха в подобни планове за мащабна победа. Проектът „Новорусия“ беше бавно и сигурно отвян и по-късно тихо умря.

С една дума, освободителната кампания през 2022 г., следвайки модела и очакванията на 1939 г., няма да работи в нито едно изражение. В този случай, думите на класици от Съветската литература като Аркади Гайдар са повече от истина:

„Ясно е, че няма да водим лесна, а трудна битка.“

Относно „силният огнен удар от Русия“, който трябва да унищожи „практически цялото разузнаване и комуникационни системи, артилерия и танкови формации на Въоръжените сили на Украйна“.

Това е израз, който сам по себе си показва какво мислят политическите работници. За пример: в курса на една хипотетична военна операция и скалата на театъра на операции, ударите се класифицират по приоритет върху целите и масовите нападения. Обърнете внимание, че в нито едно стратегическо планиране на операция не се използват епитети като „мощен“, както и „среден“, „слаб“.

Военните учени определят ударите като стратегически (това най-често се отнася за ядрените сили), оперативни и тактически. Според номера на силите въвлечени в определени обекти за нападение, ударите могат да бъдат масирани, групирани и единични. По-добре е да използваме такива концепти, дори и в работата на политиците в политически-научната сфера.

Атаката върху приоритетни цели с масиран огън могат да бъдат извършени от фронта (фронтове ако говорим за влизане от редица точки по западната граница на Русия, каквито още не са подготвени) или от главното командване на въоръжените сили в театъра на операциите (до този момент още никой не е създал Югозападна стратегическа посока).

Всичко друго, различно от това, не може да се нарича масиран удар.

Какво например е масиран удар от фронта? Да започнем, обърнете внимание, че тук се визира и максималния брой на подготвените за битка сили и употребата на авиация, ракетни войски, артилерия и електронните сили, те трябва да бъдат на разположение на силите на фронта и да бъдат ангажирани за нанасянето на такъв удар. В него се включва един масиран удар от ВВС, активирането на две или три ракетни системи, както и няколко артилерийски удара. По изчисления на командването, обикновено един такъв удар трябва да нанесе до 60-70% щети на противника.

По-важното тук е, че масиран удар ще нанесе щети в конфликта в Украйна. Но да очакваме премазване на въоръжени сили или на една цяла държава, означава, че сме преминали всички граници на оптимизма и сме изчислили целият ход на военни действия до абсолютният максимум. Подобен удар трябва да се повтори повече от три пъти, за да има такъв ефект.

Тук трябва да се добави, че всички запаси от обещания и прецизност на оръжията на Руската федерация са неограничени, а те не са. Свръхзвуковите ракети Циркон не са въведени дори във въоръжение. Броят на Калибр (круизните ракети, които се изстрелват от кораби), Кинжал, Кх-101 (въздушни круизни ракети) и Искандер са около стотици – в момента разполагаме с едва 10 Кинжала. Този арсенал не е достатъчен, за да унищожи страна с размерите на Франция с популация от 40 милиона души. В този случай говорим за Украйна, която се описва с подобни параметри.

Понякога се твърди от руското експертно общество (по-често фенове на една доктрина), че след такива военни операции в Украйна, Русия ще постигне пълно превъзходство в небето, войната ще бъде изключително кратка и ще приключи във възможно най-кратък срок.

По същото време вече е забравено, че въоръжените формации в Афганистан по време на конфликта от 1979-1989 г. не включваха нито един самолет и боен хеликоптер в своя боен арсенал. И войната в тази страна се влачеше в продължение на 10 години. Чеченските войници също не притежаваха нито един самолет. И битката срещу тях продължи няколко години на цената на няколко федерални сили, много кръв и жертви.

Въоръжените сили на Украйна все пак имат военни самолети. А с тях притежават и ПВО отбрана.

Между другото, украинските екипи на ПВО системите (не са грузинци) имаха значителен успех срещу руските ВВС по време на конфликта през 2008 г. След първия ден на агресия, лидерите на руското ВВС бяха в шок, докато разглеждаха загубите си. Не трябва да забравяте за тях.

Нека обърнем внимание и на факта, че „Въоръжените сили на Украйна са в много лошо състояние.“. Разбира се, силите на Украйна имат проблеми с авиацията и модерните ПВО системи. Но трябва да признаем и още нещо. Преди 2014 г. силите на Украйна бяха един фрагмент на Съветската армия, през последните седем години се образуваха най-различни военни сили в Украйна, използвайки напълно различна идеология, формирана изцяло върху натовските стандарти. При тях има много модерно оръжие и снаряжение, което продължава да пристига и до днес от най-различни страни в НАТО.

Най-слабото звено на Украйна са техните ВВС. То също не може да се изключи от това уравнение. Западът може да достави за доста кратко време в Киев бойни самолети, дори и те да са вече употребявани. Дори и като такива, те все пак ще предоставят достатъчно добра конкуренция в небето над Украйна.

Разбира се, днес силите на Украйна са по-нисък клас от руските сили по отношение на бойни и операционни възможности. Никой не се съмнява в изтока или в запада.

Тази армия никога не трябва да се третира леко. Нека не забравяме думите на Александър Суворов:

„Никога не подценявай своя враг, не го смятай за по-глупав и по-слаб от теб.“

Нека приемем, че западните страни няма да изпратят нито един войник, който да умре в Украйна.

Трябва да обърнем внимание и на този случай. Без значение от това, при евентуална руска инвазия, не трябва да изключваме огромна помощ за въоръжените сили на Украйна от колективния запад с най-различно оръжие, оборудване и доставки на всички необходими материали. В това отношение е ясно, че западът вече е показвал симпатия – Москва пропуска тази възможност.

Няма никакво съмнение, че САЩ и други страни от НАТО ще започнат да предоставят оръжия по примера на „Заем-лизинг“, същият беше активиран по време на Втората Световна война. С огромен брой доброволци от запад, номерът им не може да бъде определен точно, войната ще придобие съвсем различен мащаб.

И на последно място, нека обърнем внимание и на още един фактор в нашата хипотетична кампания. Руското експертно общество прехвърля всички опции за няколко минути и ги отхвърля. По същото време обаче забравя, че вече сме се сблъсквали точно с това. Фразата „Вземете града с един въздушен удар за два часа“ се превърна в класически жанр.

Нека припомним могъщото сталинистко НКВД и милионната съветска армия, която се бореше с националистките партизани в Западна Украйна в продължение на 10 години. Сега съществува опция цяла Украйна да се превърне в партизанско формирование. Тук допълвам, че такива организации с лекота могат да започнат да работят и на територията на Русия.

Сраженията в големите украински градове ще бъдат много трудни за предсказване. Известно е, че именно големите градове са най-доброто бойно поле за слабите и не толкова технически подготвени страни в един боен конфликт.

Експертите твърдят, че в метрополисите ще е възможно да се концентрират групи от хиляди, дори десетки хиляди бойци, но също така ще могат да се крият от по-добрата оръжейна сила на противника. Там ще могат да се издържат с повече материали и ресурси за дълго време и да се справят със загубите на хора и оборудване. Нито планините, нито горите, нито джунглите днес могат да доставят такива възможности.

Експертите са категорични, че градската средата помага на защитниците, забавя движението на нападателите и позволява поставянето на бойци в най-различни зони на града, компенсирайки бавното движение на въоръжени сили и техника. В Украйна има повече от достатъчно големи градове, включително и такива с милиони обитатели. Следователно руската армия на път към една хипотетична война с Украйна, може да срещне много по-сериозна съпротива от тази в Сталинград или Грозни.

В общи линии трябва да забравим за украински блитцкриг. Изявленията на някои експерти гласят „Руската армия ще победи повечето сили на Украйна в рамките на 30-40 минути“, „Русия е способна да победи Украйна за 10 минути при пълна война“, „Русия ще победи Украйна за 8 минути“ и още много други, нямат никаква основа, на която да стъпят.

И за финал, най-важното от всичко! Един въоръжен конфликт с Украйна в момента не е в руски национален интерес. Следователно е по-добре да отхвърлим мнението на руските експерти и да забравим за техните омразни фантазии. И за да избегнем още повече човешки загуби, загуба на репутация в Европа и света, да ги забравим и никога повече да не си ги спомняме.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име