Intrigi.bg Спорт Вили Вуцов за ампутацията: Шансът ми да оцелея след гангрената беше едва...

Вили Вуцов за ампутацията: Шансът ми да оцелея след гангрената беше едва 30 процента

317
0

Ако имаше класация за най-ексцентрични футболни треньори, на първо място в нея щеше да е Вили Вуцов. Той има навика да вика, скача и ръкомаха по стадионите, а е атракция и с изказванията си по адрес на играчи, съдии и спортни деятели. Феновете трябва да си носят тетрадки, за да си записват всичките му култови лафове,научихме от hotarena.net

Вили може и да е краен в поведението и изказа си, но е лишен от всякаква злоба. Затова е и симпатичен на мнозина. Без него футболът ни щеше да е далеч по-скучен.

В последната година синът на легендата Иван Вуцов имаше тежки здравословни проблеми, от които се възстановява и до днес. Заради диабета си той получи гангрена и се наложи да му ампутират части от крака, но най-хубавото от всичко е, че в крайна сметка оцеля и продължава да практикува любимата си професия.

– Вили, миналата година бяхте в болница и дори излезе информация, че животът ви е бил в опасност. Как сте в момента?

– В момента съм добре. Работя активно с момчетата от ФК „Янтра”. Рядко идвам в София да видя майка ми или я взимам при мен в Габрово. Изкарах една много тежка година. През май ми направиха операция, която се случи много бързо и беше следствие от диабета ми. По време на хирургичната интервенция ми отстраниха два пръстта от десния крак – втория и третия. Беше успешна, но след това имах други усложнения. Не се оплаквам. Никога не съм бил плачко. Аз съм от тези, които се борят, не се предавам. Понякога връщам малко назад, но след това давам с мръсна газ напред.  Вече съм добре, оправям се дори сам. Леко куцам с десния крак, който не е напълно възстановен. Правя редовно физиотерапия. Предстоят ми нови прегледи и снимки. Възстановяването е бавно, но всеки нов ден се усеща подобрение. За жалост, при диабета трябва голямо търпение. Възможно е целият възстановителен период да продължи една година.

– Как се стигна до операцията?

– Това не беше коментирано предварително. Два дни преди да вляза в болница, се падаше събота и имах мач. Валеше дъжд, в който ходих, и това доведе до забирането на раните на крака и подуването му. В понеделник отидох на лекар. Оказа се, че имам мокра гангрена, която е най-коварната болест. Трябваше да бъда незабавно опериран. Първоначално исках да отложа операцията, за да може в сряда да съм на мач на отбора, но докторът каза: „Въпрос на живот и смърт е!”. Ако на следващия ден – вторник, не ми бяха отрязали два пръстта, в идните дни щеше да се наложи да ми махнат целия крак, а след още няколко дни можеше и да съм мъртъв. Оперираха ме, но в сряда си бях на мача с момчетата от ФК „Янтра”. Уговорката ми с моя лекар беше, че ако операцията във вторник е била наред, то ще ме пусне на стадиона. Той си удържа на думата, но аз го поизлъгах. Обещах му, че на мача ще стоя седнал, а през цялото време бях прав.

– Казахте, че операцията е била успешна, а след това сте имал усложнения…

– Един месец се възстановявах. Тръгна добре, но след 45 дни стана усложнение. Първоначално мислеха, че е следствие от операцията. Но се оказа, че не е така. Диабетът ми направи други поразии. Изживях много тежки 30-40 дни. Имах голям отток на крака, като не можеше да ми се постави точна диагноза. Често бях на системи в болница. Случваше се и в 10 поредни дни да съм по 8 часа на ден на системи. Дълго време се смяташе, че е съдов проблемът, а накрая се оказа ортопедичен. Започнах ново лечение и периодично се налагаше да влизам в болница. Много тегаво и тежко изживях този период, в който не можех да ходя и да съм с отбора си, да върша работата си. 93 дни бях с гипсов ботуш и патерици.

– Имахте ли момент на отчаяние?

– Да, бях сигурен, че ако ми замине целият крак, то това ще е краят за мен. Тази мисъл просто ме смачкваше. Не се виждах без крак. Лекарите преди време ми споделиха, че когато са погледнали за първи път долния ми крайник, са били сигурни, че 30% е шансът му да оцелее и да се размина само с отрязани пръсти.

– Притеснявали ви това, че нямате два пръста на единия крак?

– Това, че нямам два пръста, не е проблем. Не е приятна гледката, но като ходя на плаж, ще слагам нещо да не плаша децата. Още нямам чувствителност на пръстите. Като стъпвам, продължава да боли, но и това ще се оправи.

– Кой беше до вас в онези трудни дни?

– Синовете ми Светослав и Петър. Хем ме съжаляваха, хем ми помагаха. Майка ми, която е вече на 82 години, нямаше как да съдейства – тя, милата, само много страдаше. Другият ми син Иван беше в чужбина. Той също нямаше как да ми помага, но се чувахме редовно. С децата съм в добри отношения. Ако в онзи момент нямах отбор и работа, не бих оцелял. Благодарен съм на момчетата от ФК „Янтра”. Работата ми даваше сила и стимул да има за какво да се боря.

– Спазвате ли някаква диета заради диабета?

– Преди години – не, но днес е различно. На диета съм, иначе няма шанс да оцелея. Имам проблем само с диабета, всички други изследвания са ми топ.

– Струвате ми се доста поотслабнал…

– Отслабнах, намалих оборотите при храната. Бях 135 килограма, сега съм 95. От размер на дрехите 3ХL, вече съм на ХL. Подмених си всички тоалети, но не изхвърлих големите, та като ги видя, да се стряскам. Имам два-три костюма, на които днес в единия крачол мога да си вкарам и двата крака.

– От кога сте болен от диабет?

– От 2008-2009 г. съм с диабет. Два пъти съм имал колабирания с много висока кръвна захар, която временно нормализирах и след това отново игнорирах. 2-3 години след като стана ясно, че имам болестта, нехаех. Имах си високата кръвна захар, но не й обръщах внимание. Не съм на инсулин, взимам хапчета.

– Плачете ли понякога?

– Да, когато отборът падне в някой мач. Като се ядосам, също плача, но чак когато се прибера вкъщи. Преди ми се случваше по-често. Няколко пъти съм плакал, когато съм имал разни неразбории със синовете ми.

– Бившата ви съпруга създава ли проблеми между вас и синовете ви?

– Не искам да се връщам назад към онова тежко време. Не ми се ще отново да ставам лошият и кривият. Каквото било, било, вече е минало. Нито за секунда не съм си губил синовете. С големия – Иван, в един момент имаше проблем. От първия ден на развода дойде при мен. Като стана малко по-възрастен, имахме противоречия, моето виждане за живота не съвпадаше с неговото. В един момент ни бяха леко развалени отношенията. Сега вече сме в нормални.

– А с бившата ви жена в какви отношения сте?

– Чуваме се много рядко, само ако има някакъв проблем със синовете ни. Иначе нямаме какво друго да си кажем. Нашето време заедно отдавна е изтекло. Не се разделихме като хората и днес също не сме в добри отношения.

– Говори се, че тя ви е взела жилището покрай развода…

– Това не е истина. Тя се опита да ми вземе децата, имахме тежка битка заради синовете ни. Аз обаче не съм от тези, които се дават.

– Появи ли се друга жена в живота ви?

– Не. Но не съм самотен, чувствам се добре. Децата ми са около мен, семейството ми е голямо. Винаги съм имал и много приятели.

– Напоследък опитвате ли се да бъдете по-въздържан и не толкова емоционален по време на тренировка и мач?

– Намалил съм доста темпото на емоциите, но съм си аз. Неправдата ме убива, и когато я има, не мога да премълча – подскачам, викам и т.н. Трябва да бъда по-спокоен, но съм си такъв, какъвто съм. Ако се променя, ще съм по-слаб и некачествен треньор, може дори да започнат да казват, че не разбирам. Досега не съм чувал рекламации за работата си. Дори във ФК „Левски”, когато ме уволниха като треньор след един мач, не съм чул да се говори по мой адрес, че съм слаб треньор. На 56 години ми е късно за генерални промени на характера.

– Най-трудният момент в треньорската ви работа?

– Във футбола съм уволняван само веднъж – в „Левски”. Не ми отпуснаха втори шанс след един мач. Болно ми е, че на много хора при „сините” се даде повторна възможност, но не и на мен. Уволниха ме неправомерно, всички го признаха. Въпреки това не съм ходил да се моля – нещо, което доста други хора правят. Винаги съм бягал от натиск и ходатайство, не ги обичам тези работи.

– Най-дългият ви период без работа?

– Разводът и неразбориите заради децата ми повлияха и имаше един период от 3-4 години, в който бях без работа. С финансите нямах проблеми. През годините съм изпитвал затруднения, но не съм стигал чак дотам, че да страдам. Оправял съм се. Въпросът е, че когато не работя, това много ми тежи.

– Доволен ли сте от резултатите на „Янтра”, откакто сте треньор на отбора?

– Назад е имало периоди, в които нещата не са се случвали и отборът е бил на много ниско ниво. Съществували са търкания и разединения, проблеми с финансите. От 3 г. ФК „Янтра” обаче се е върнал в „Б” група, в професионалния футбол. Един от най-ниско бюджетните отбори е, но се е спасявал. Преди година, когато отидох в тима, той си беше отново абсолютно изпаднал. Сега сме на едно малко по-високо ниво. Всеки лев е добре дошъл, търсим пари. Надяваме се с времето възможностите да се повишават и отборът да израства. Проблем №1 е финансирането. Като цяло ФК „Янтра” прави чудеса с толкова малко пари.

– Имаше ли вариант да поемете друг клуб, а не „Янтра”?

– Не е липсвал интерес към мен, имало е предложения. Винаги съм разчитал на това, че притежавам качества, които хората трябва да оценят. Не съм никак лесен за работа, това е известно на всички. Имам високи изисквания, които не са толкова финансови, а са свързани с това да мога да постигна целите. Никога не съм бил някой, който ще се хване някъде само и само да е на работа. 80% от българските треньори правят разни чудеса, за да ги наемат – обаждания, ходатайстване и т.н., но аз не съм от тях. „Телефонният треньор” е доста популярен в нашата страна (смее се).

– Не са липсвали наказания от страна на футболните съдии и дисциплинарната комисия на БФС към вас…

– Имал съм, но са силно преувеличени. Наскоро имах такава ситуация – вместо да ме накажат с един мач, ме санкционираха с 6. И вместо глобата да е от 700 до 1000 лева, тя стана 3900. Да са живи и здрави! Хубавото е, че във футбола топката е кръгла и винаги се върти отгоре надолу. Един ден си горе, на другия – долу. Аз съм човек, който независимо дали е горе или долу, никога не съм забравял кой ми е помагал и кой ме е мачкал.

– Синът ви Петър е халф във ФК „Янтра”, а Светослав е вратар в „Славия”. Децата ви страдат ли заради ваши недоброжелатели?

– Да, страдали са, страдат и още ще страдат. То е нормално. Казал съм им на двамата, че дядо им Иван Вуцов е имал 1 милион врагове. Като добавиш към тях и моите, стават 2 милиона. Фамилията ни дразни много хора, а други пък ги е страх. За жалост, мишките във футбола са най-голямото стадо. Дразнят се, когато някой е по-висок от тях и иска да направи нещо хубаво. В България е вечно актуална максимата „Предпочитам на Вуте да му е зле, отколкото на мен да ми е добре!”. И до днес има двама-трима, чиито имена няма да споменавам, за да не им правя реклама, на които им „намазвам ските”, когато мога. Вкарал съм ги в тефтер и ще им дойде много бързо. Тези, които са ме захапали, рахат не са видели. Рано или късно са си го получили. Някои дори не са се усетили, че е им дошло от мен.

– Надявате ли скоро да има нов президент на БФС?

– Аз съм един от първите, които започнаха да говорят, че трябват промени, и то сериозни. Отдавна в българския футбол е много объркано. Сега всички говорят за оттегляне на Борислав Михайлов, но сякаш никой не знае, че по устав и закон президентът на БФС сам не може да вземе никакво решение. Органът, който взима решенията, е изпълкомът. Защо никой не му поиска оставката?! До днес не съм прочел в програмата на Димитър Бербатов, както и на другите кандидати, за какви точно промени става въпрос. Засега програмата на всички е само колко е лош Боби Михайлов. Ма това го знаят и кучетата, няма какво да ни убеждават. Какво обаче ще направи този, който ще стане президент, не е много ясно.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име