Intrigi.bg Спорт Великият боксьор Руди Люберс, който живя у нас като клошар

Великият боксьор Руди Люберс, който живя у нас като клошар

290
0

Великият холандски боксьор Руди Люберс изпитва носталгия по България. Това звучи невероятно, тъй като живя у нас като клошар без ток и вода в изоставен микробус, заобиколен от 20 бездомни кучета. Телевизионни кадри, на които Руди мие зъбите си в поточе в покрайнините на несебърското село Кошарица, потресоха света. 

Тогава Холандия се вдигна накрак, за да спаси своя шампион. Той и жената до него – Риа, с която са заедно от 40 години, са откарани в родината си и получават медицинска помощ. Руди първоначално живее със сина си Марко, който го спасява от силния журналистически интерес. От две седмици обаче е самостоятелен и има апартамент в център за възрастни в Амстердам.

“Разполагам с диван, легло, маса и телевизор. Трябва да спя някъде, разбира се, и това е добре, но тези неща не ме правят щастлив. Изпитвам носталгия по България. Липсва ми природата ѝ, както и чувството за свобода, което имах там”, категоричен е 74-годишният боксьор.

Лекарите в Холандия установяват, че Риа страда от Алцхаймер. Тя е настанена в специален дом, където Руди ходи всеки ден. “Вече имам предупреждение, че не спазвам часовете за посещения. Риа много ми липсва. Тя просто седи между полумъртви хора и ме чака да отида. Когато си тръгвам, започва да плаче и ме пита какво е направила погрешно, че трябва да живее там. Моли ме да отидем в лунапарка.”

Точно пътуващият лунапарк е мястото, където Руди и Риа се запознават. Бащата на Руди е уволнен от корабостроителницата, прави стрелбище и работи по панаирите в цяла Холандия. Така със съпругата му отглеждат осем деца. С тях работят и родителите на Риа. “Целунахме се за първи път, когато бях на 16. Цели 40 години не сме се разделяли”, споделя Руди.

Холандецът започва да се боксира от скука, когато е на 16 години. “В понеделник започнах да тренирам, а седмица по-късно беше първият ми мач. Залата беше пълна с хора от лунапарка, където работеше семейството ми, спечелих славна победа!”, спомня си той с усмивка.

Две години по-късно отива на олимпиадата в Токио, като малко преди това е станал шампион на Холандия. “Спечелих 35 от 37 мача! Но не очаквах, че мога толкова бързо да участвам на олимпиада”, споделя той.

Най-известната му партия е с великия Мохамед Али в Джакарта на 20 октомври 1973 година. Руди издържа цели 12 рунда, но губи по точки. Получава покана за мача лично от Али, който споделя по-късно, че Люберс е единственият бял боксьор, от когото се е учил. Двамата остават приятели завинаги.

“Той се отнасяше към мен с голямо уважение ​- заявява Руди. ​- Дадохме заедно пресконференция преди мача, имаше 100 журналисти и фотографи. Мохамед Али им каза какво ще направи с мен ​- бам, бам, бам и нокаут. Докато някой не ме попита какво мисля. Тогава станах и на свободен английски отговорих на Али, че той може да говори и да се боксира добре, но не трябва да забравя едно – играта тепърва започва! Али ме погледна наполовина озадачен, наполовина усмихнат. Мисля, че тогава откраднах сърцето му.”

Когато се връща към спомените си, е изненадан от своето пасивно отношение спрямо опонентите си. „Никога не съм мислил, че е нужно да удрям за победа. Просто си повтарях, че трябва да се защитя – признава Руди. – По време на мача с Мохамед Али го ударих изненадващо един или два пъти. Може би не бяха идеални удари, но достатъчно силни, за да го уплаша малко. И прочетох на лицето му мисълта, че трябва да внимава.“

Как Руди обяснява тежката ситуация, в която изпада? “Не изключвам, че моята доброта понякога ме вкарва в неприятности. Това, което се случи с мен, може да се случи на всеки.”

По материали от холандския печат

350 кг хашиш обръщат живота му

През 80-те години Руди заминава за Алгарве, Южна Португалия, за да нагледа къщата на свои приятели. По същото време полицията открива там 350 кг хашиш. Той е задържан и осъден на 8 години затвор, излежава присъдата наполовина.

До момента Люберс отрича всякаква връзка и вина. От затвора пише писма до кралското семейство в Нидерландия за помощ, но не получава отговор. Чувства се предаден и изоставен.

Единственият, който остава до него тогава, е Риа. Тя пътува до Португалия, но се оказва, че за да може да го посещава в затвора, трябва да е негова съпруга. В холандското консулство  издават документ, който удостоверява, че тя е “г-жа Люберс”. 

Когато излиза от затвора, Руди се събира с Риа. Споделя, че след затвора не е заживял отново в Холандия, защото там смятали, че е наркопласьор, и това много му тежи. Връщат се към корените си и започват да продават захарен памук по панаирите – нещо, за което Риа все още мечтае. 

Руди Люберс по време на тренировка в Олимпийското село в Токио, 1964 г.
Руди Люберс по време на тренировка в Олимпийското село в Токио, 1964 г.

Автор: Дик Коурсен


Руди Люберс получава дясна кука от Мохамед Али. Джакарта, 1973 г.
Руди Люберс получава дясна кука от Мохамед Али. Джакарта, 1973 г.

Автор: ANP


Холандският отбор по бокс японски привърженици, 1963 г. Руди е първият мъж вляво.
Холандският отбор по бокс японски привърженици, 1963 г. Руди е първият мъж вляво.

Автор: ANP


Руди Люберс сега
Руди Люберс сега
Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име